Бено Исак Русо с псевдоним Коки (на македонска литературна норма: Бено Русо – Коки; на ладино: Beno Ruso) е югославски партизанин, деец на НОВМ, по-късно генерал-лейтенант от ЮНА.[1], политически офицер.

Бено Русо
Beno Ruso
югославски военен
Роден
Починал
18 юни 2006 г. (86 г.)
Бено Русо в Общомедия

Биография редактиране

Роден е на 20 януари 1920 година в сефарадско семейство в Битоля. Основно образование завършва в еврейската махала Табане в родния си град. След това започва да учи в Битолската гимназия, но прекъсва след 2 години и започва да работи в механична работилница. През 1941 година отслужва военната си служба, но е пленен от немски военни части и вкаран в лагер. Успява да избяга и влиза в НОВМ. От 1941 е член на ЮКП, а на следващата година и на Градския комитет за Битоля. През 1942 влиза в Битолския народоосвободителен партизански отряд „Яне Сандански“, а на следващата година и в Народоосвободителния батальон Мирче Ацев. Става политически комисар на чета, батальон, а от 22 август 1944 на десета македонска ударна бригада[2] и накрая на четиридесет и втора македонска дивизия на НОВЮ.[3] До 4 януари 1945 е политически комисар на Петнадесети корпус на НОВЮ.[3] След Втората световна война завършва гимназия, политическата школа „Джуро Джакович“, а после и Висша военна академия през 1952 г. През 1960 година става генерал-майор, а през 1980 година е пенсионер. В отделни периоди е ръководител на политическото отделение на трета армейска област в Ниш, инструктор в политическото управление в Белград и член на контролната комисия на партийното пълномощество, помощник-командир по морално-политическото възпитание на Скопския военен окръг, помощник-командир по териториалната отбрана, командир на Скопския военен окръг и командир на териториалната отбрана на Скопие[4]. Награден е с Партизански възпоменателен медал 1941 година, Орден с Югославско знаме с лента, Орден за заслуги пред народа от първи ранг и други.[5] Бено Русо се жени за Роза Камхи, племенница на Рафаел Камхи.[6]

Награди редактиране

  • Партизански възпоменателен медал 1941 година;
  • Орден за храброст
  • Орден с Югославско знаме с лента;
  • Орден на Партизанската pвезда със златен венец;
  • Орден за заслуги пред народа със сребърни лъчи;
  • Орден за заслуги пред народа от първи ранг;
  • Орден на военното знаме
  • Орден на братството и единството със златен венец.
  • Орден за военни заслуги със златни мечове
  • Партизански полски кръст
  • Медал на чешките ветерани;
  • Съветски медал „50 години от победата над фашизма“;
  • Медал на Съюза на ветераните на Москва;

Бележки редактиране

  1. Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 192.
  2. Димитријевски, Марјан, Ѓорѓи Малковски, Лидија Ѓурковска. Темелите на македонската војска от НОАВМ // Офицер III (7). декември 2011. ISSN 18577091. с. 7. Архивиран от оригинала на 2013-12-27.
  3. а б Митровски, Боро. Петнаести (македонски) ударни корпус НОВJ. Београд, 1983. с. 283. Архив на оригинала от 2013-05-10 в Wayback Machine.
  4. Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.294
  5. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1290. (на македонска литературна норма)
  6. THE CENTROPA INTERVIEW