Бен Елтън

английски комик, драматург, сценарист и.писател

Бен Елтън (на английски: Ben Elton) е английски комик, актьор, текстописец, режисьор, драматург, сценарист и. писател, автор на произведения в жанра социална драма, исторически роман, научна фантастика, трилър, хумор, комедия и документалистика. Той е част от лондонското алтернативно комедийно движение от 80-те години на миналия век и сценарист на сериалите „Младите“ и др., както и като стендъп комик на сцената и телевизията. Неговият стил през 80-те години е лявата политическа сатира.[1][2][3][4][5][6]

Бен Елтън
Ben Elton
Бен Елтън, 2009 г.
Бен Елтън, 2009 г.
Роден3 май 1959 г. (65 г.)
Професияписател, драматург, сценарист, режисьор, текстописец, актьор
Националност Англия,
 Великобритания
 Австралия
Активен период1981 –
Жанрдрама, трилър, научна фантастика, хумор, исторически роман, документалистика
НаградиЗлатен кинжал
СъпругаСофи Гаре (1994 - )
Деца3
Подпис
Уебсайт
Бен Елтън в Общомедия

Биография и творчество

редактиране

Бенджамин „Бен“ Чарлз Елтън е роден на 3 май 1959 г. в Лондон, Англия[2], в семейството на Люис Елтън, физик от немско-еврейско семейство, и Мери Фостър, учителка по английски. Изрества в, Южен Лондон, а през 1968 г. се премества със семейството си в Гилдфорд, Съри. Там започва да участва в аматьорски драматични групи. На 16-годишна възраст, за да учи театър в колежа Южен Уорикшър на в Стратфорд на Ейвън, където получава бакалавърска степен по английски, история и театър. През 1977 г. започва да следва драма в университета в Манчестър, където през 1980 г. завършва с отличие магистърска степен.[2][3]

След дипломирането си започва да работи за Би Би Си и става техният най-млад сценарист в историята. Първата му телевизионна изява идва през 1981 г. като стендъп изпълнител в младежката и музикална програма на Би Би Си 1 Oxford Road Show.[5] Успехът му като сценарист идва с телевизионния сериал „Младите“, в който има и епизодично участие.[2] В периода 1983 – 1984 г. пише и участва в скеч шоуто „Алфреско“ на Granada Television. През 1985 г. продуцира първия си самостоятелен сценарий за Би Би Си с комедийно-драматичния си сериал „Щастливи семейства“ с участието на Дженифър Сондърс и Ейдриън Едмъндсън.[6] През 1985 г. Елтън започва партньорство с Ричард Къртис по сериалите „Черното влечуго“.[1] Двамата пишат също за сценичното шоу на Роуън Аткинсън от 1986 г. „Новото ревю“ и пилотния епизод на „Мистър Бийн“.[3][5]

Бен Елтън става стендъп комик главно, за да демонстрира собственото си творчество, но се превръща в един от най-големите комедийни изпълнители на живо във Великобритания.[3] През 1989 г. печели наградата на писателите на Кралското телевизионно общество. През 1990 г. той участва в своя собствена стендъп комедия и скеч сериал, Ben Elton: The Man from Auntie, който има втора серия през 1994 г. Програмата му „Шоуто на Бен Елтън“ от 1998 г. включва Рони Корбет, комик от старата гвардия, като редовен гост.[3] През април 2007 г. започва ново шоу, Get a Grip, което е студийна дискусия между Елтън и 23-годишната Алекса Чънг, съпоставяйки гледната точка на средната възраст с по-младата перспектива. В следващите години продължава да пише за телевизията.[5]

Първият му роман „Старк“ е издаден през 1989 г.[1] През 1992 г. той започва да работи като актьор и участва във филмовата адаптация на романа, заснета в Австралия.[3] През 1996 г. е издаден романът му „Пуканки“. Романът получава наградата „Златен кинжал“ за най-добър криминален роман на годината от Асоциацията на криминалните писатели.[1] През 2014 г. е екранизиран в едноименния комедиен филм.[2][4]

През 2000 г. Елтън пише и режисира първия си филм, романтичната комедия „Може би бебе“, с участието на Хю Лори и Джойли Ричардсън. През същата година е създаден мюзикълът „Красивата игра“ в сътрудничество с Андрю Лойд Уебър, който печели наградата на Critics Circle за най-добър мюзикъл.[3] Вторият му мюзикъл We Will Rock You има премиера в Лондон през 2002 г. и получава наградата „Изборът на театралите“. През 2002 г. пише мюзикъла We Will Rock You, базиран на песни на „Куийн“, в сътрудничество с Брайън Мей и Роджър Тейлър, с продуцент Робърт Де Ниро, който е изпълнен в много страни по света. Последният му музикален проект е Tonight's The Night с музика на Род Стюарт, чиято премиера е през ноември 2003 г.[3][5]

През 2004 г. получава почетна докторска степен от Университета в Манчестър. Същата година получава и австралийско гражданство. Награден е и с Ордена на Австралия.

Бен Елтън живее със семейството си в Норт Фримантъл, Западна Австралия, и в Източен Съсекс, Англия.

Произведения

редактиране

Самостоятелни романи

редактиране
  • Stark (1989)[1][2][3][4]
  • Gridlock (1991)
  • This Other Eden (1993)
  • Popcorn (1996) – награда „Златен кинжал“, награда „Калибър“
    Пуканки, изд. „Весела Люцканова“ (1998), прев. Вихра Ганчева
  • Blast From the Past (1998)
  • Inconceivable (1999)
  • Dead Famous (2001)
    Известен и мъртъв, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Ангел Ангелов
  • High Society (2002)
  • Past Mortem (2004) – награда „Полар“
  • The First Casualty (2005)
  • Chart Throb (2006)
  • Blind Faith (2007)
  • Meltdown (2009)
  • Two Brothers (2012)
    Двама братя, изд.: „Сиела“, София (2020), прев. Ангел Ангелов
  • Time and Time Again (2014)
  • Identity Crisis (2019)

Сборници

редактиране
  • Upstart Crow (2018)
  • Gasping (1990)[1][3]
  • Silly Cow (1992)
  • Ben Elton Plays 1 (2013)

Документалистика

редактиране
  • Bachelor Boys (1984) – с Рик Меял[1]

Екранизации

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ben Elton в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​