Бера (граф на Барселона)

Берà (на каталонски: Berà; * 770?; † 844, Руан) е западноготски благородник в днешна Каталония, от 801 до 820 г. първият граф на Барцелона и маркграф на Готия, граф на Жирона (812 или 817 – 820), граф на Разес и Конфлан (790 – 814).

Бера
граф на Барцелона, Жирона, Разес и Конфлан; маркграф на Готия
Роден
Починал
844 г. (74 г.)
Семейство
Род Вилхелмиди
Баща Вилхелм от Гелон

БиографияРедактиране

 
Владенията на Берá и Госелм.

Той е син на Вилхелм от Гелон († пр. 814)[1] и Кунигунда († пр. 795), първата съпруга на баща му. Брат е на Герберга (Гербих) († 834) и полубрат на Бернар (795 – 844) и Госелм († 834).

През 790 г. баща му му дава управлението на графствата Разес и Конфлан, а Русильон на синът му от другия брак Госелм.

През 801 г. баща му завладява град Барцелона заедно с Лудвиг Благочестиви. Бера е под голямо влияние на готската си майка. През 804 г., 808 г., 809 г. и 815 г. той участва в походите към река Ебро на Лудвиг Благочестиви против маврите. В Памплона през 817 г. баските се съюзяват с маврите, сключва се примирие. Полубратята му Госелм, граф на Русильон, и Бернар, по-късният херцог на Септимания, са против това примирие.

През 820 г. Бера е поканен на импреското събрание в Аахен, където е обвинен в измяна и предателство и осъден на смърт. Император Лудвиг Благочестиви, който не смята Берà за измамник, отменя наказанието и го изгонва в Руан, където той умира през 844 г.

Неговите собствености са поделени. Графствата Барцелона, Жирона и Бесалú са дадени на франка Рампó. Графствата Разèс и Готия получава Гуилемó, синът на Берà, който вече ги управлявал още от 812 или 813 г.

ФамилияРедактиране

 
Арка де Берà на Виа Августа

Бера се жени за готската благородничка Ромила. Те имат децата:[2]

  • Гуилемó (Гильо́м или Гуилемундус, Вилемунд) († сл. 827), граф на Разес и Конфлан (814 – 827)
  • Àргила от Конфлан († 844/846), граф на Разес и Конфлан (844 – 846)
  • Мило († сл. 865)
  • Ротруда († сл. 844); мъж: Аларик († пр. 844)

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране