Вилхелмиди
Вилхелмидите (на немски: Wilhelmiden; на френски: Guilhemides, Wilhelmides) са благородническа франкска фамилия. В близко родство са с Хугобертините и Каролингите.
Най-известни членове на фамилията са:
- Св. Вилхелм, граф на Тулуза, основател на Saint-Guilhelm-le-Désert
- Бернар от Септимания
- Бернар Плантвелю
- Вилхелм I, херцог на Аквитания
Първи генерации
редактиране- Бертрада Стара, основателка на манастира в Прюм 721 г.; майка на Хериберт, граф на Лаон
- Бернар, подписва като свидетел при подаряването в Прюм, след него съпругата му Хроделинда
- Теодерик (I) (Theodericus, или Dietrich) подписва като свидетел следващ.
- Теодерик Саксо, споменат 743 и 744
- Теодерик (Теодерих) (II) и Хериберт имат обща собственост
- Теодерик I (III) и Алдана
- Вилхелм от Гелон (* 750/755)
- Теодерик (IV), граф 782
- Теодерик (V), брат на Вилхелм
- Бернар от Септимания, син на Вилхелм
- Теодерик (* 810), от фамилията Арнулфинги, внук на сестра на Вилхелм от Гелон
Родословен списък
редактиране- Теодерих I (Дитрих), 755 доказан, † пр. 804, граф на Отун (comes Eduensis), роднина с Дитрих, един от основателите на манастира в Прюм, и на Меровингите; ∞ Алдана, † пр. 804, вероятно дъщеря на Карл Мартел (Каролинги), сестра на Пипин III, Хилтруда и Ландрада
- Теудоин, граф на Отун 804/826
- Теодерик (Дитрих) II, 816/21 доказан
- Теодерик, 804 доказан
- Адалелм, 804 доказан
- Еменон († 866), 828 граф на Пуату до 839, граф на Ангулем 863; ∞ NN, дъщеря на Одо, граф на Троа и Вандилмодис
- Адемар (Аймар), 866 е малолетен, † 926, завладява графството Пуату 892, признат от краля през 895, 898 граф на Лимож
- Адалелм, 877 доказан
- Турпион, граф на Ангулем
- Бернард, 839 доказан
- Бернард, 868 доказан
- Еменон, 878 доказан
- Бернард, 868 доказан
- Еменон († 866), 828 граф на Пуату до 839, граф на Ангулем 863; ∞ NN, дъщеря на Одо, граф на Троа и Вандилмодис
- Св. Вилхелм от Гелон († Гелон 28 май 812/13, или пр. 21 май 815), граф на Тулуза, маркграф на Септимания, завоюва 803 Барселона, 806 монах в основания от него манастир Gellone (Saint-Guilhem-le-Désert), 1066 канонизиран; ∞ I Кунигунда; ∞ II Гуитбургис (Вуитбургис)
- (I?) Бера граф на Разес, † пр. 814; ∞ Ромила
- (I?) Витер, 804 доказан, † пр. 824
- (I?) Хилдехелм, 804 доказан, † пр. 824
- (I?) Хелинбрух, 804 доказан, † пр. 824
- (I?) Херберт, 803 с баща си пред Барцелона, 803/43 доказан
- (I?) Бернар, 804/44 доказан, до 830 граф на Отун, до 831 маркграф на Септимания, 834 в Бургундия, 844 му се взема имота; ∞ 24 юни 824 в Аахен Дуода († сл. 2 февруари 843), сестра на Ариберт
- Вилхелм (Гильом) (* 29 ноември 826), X 850 в Испания, 843 в Бургундия
- Бернар Плантвелю (* 22 март 841 в Юзес, † 20 юни 885/август 886), 857/68 игумен на Бриуд, 864/69 граф на Отун, смъкнат, 864/74 граф на Родез, 872 в Бери доказан, сл. 872 граф на Оверн; ∞ Ерменгарда († сл. юни 881), дъщеря на граф Бернар I и Лиеугардис
- Вилхелм I Благочестиви († 28 юни или 6 юли 918), херцог на Аквитания, 892 граф на Бурж, 893 граф на Макон и игумен от Бриуд, основава 910 манастира Клюни; ∞ пр. 898 Ингелбурга († сл. януари 917), дъщеря на Бозон граф на Виен, крал на Долна Бургундия (Бувиниди)
- Бозон († 25 декември 920/юни 926)
- дъщеря; ∞ Ротбалд I от Агел, доказан 930 († 949), прародители на графовете на Прованс (Дом Прованс)
- Хава, 893 игунменка доказана († пр. 913)
- Аделинда; ∞ Акфред, граф на Carcassonne и граф на Родез († 906)
- Вилхелм I Благочестиви († 28 юни или 6 юли 918), херцог на Аквитания, 892 граф на Бурж, 893 граф на Макон и игумен от Бриуд, основава 910 манастира Клюни; ∞ пр. 898 Ингелбурга († сл. януари 917), дъщеря на Бозон граф на Виен, крал на Долна Бургундия (Бувиниди)
- Регелинда; ∞ Вулгрин I граф на Ангулем († 3 май 886)
- (I?) Герберга (Гариберга), вер. идентична с монахинята от Шалон, която 834 в Шалон-сюр-Сон е удавена заради магьостничество с брат си
- (II?) Гауцелм, 804 доказан, вер. идентичен с графа на Русийон, който 834 в Шалон-сюр-Сон е обезглавен заради магьостничество със сестра си
- (II?) Тедерик (Дитрих) III († малко сл. 826), граф на Отун
- (II?) Вернер (Гуарниерий)
- (II?) Ротлиндис; ∞ Вала (Каролинги)
- Албана, 804 доказана, монахиня
- Бертана, 804 доказана
- ? дъщеря; ∞ Ербио, син или брат на префекта Геролд (Геролдони) или
- ? Валдрада († сл. 824; ∞ Хадриан, син или брат на префекта Геролд (Геролдони)
- Теудоин, граф на Отун 804/826
Литература
редактиране- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln, Band III.4 (1989) Tafel 731
- Joseph Calmette: Les Comtés et les comtes de Toulouse et de Rodez sous Charles le Chauve. In: Annales du Mi, i XVII, 1905, S. 8-26
- Joseph Calmette, Les comtes Bernard sous Charles le Chauve. In: Mélanges d’histoire du Moyen Âge dédiés à la mémoire de Louis Halphen, 1951, S. 163-169
- Alexandre Bruel, Recueil des chartres de l’abbaye de Cluny 1 (882-951), 1876
- Abbé Maurice Chaume, Les comtes d’Autun danns VIIIe et Ixe sièceles. In: idem, Recherches dÄhistoire chrétienne et médiévale; Mélanges, 1947, S. 174-194
- Pierre Tisset, L’abbaye de Gellone au Diocèse de Lodève des origines au XIIIe siècle, 1933, S. 16-38
- de Ribier, Recherche générale de la noblesse d’Auvergne 1656-1726, 1907
- A. Vernet, Un nouveau manuscrit du Manuel de Dhuoda. In: Bibliothèque de l’École des Chartes CXIV, 1956
- Otto Wimmer, Handbuch der Namen und Heiligen, 1959
- Joachim Wollasch, Königtum, Adel und Klöster im Berry während des 10. Jahrhunderts. In: Neue Forschungen über Cluny und die CLuniacenser, 1959, S. 1-165
- Recueil des travaux de Ferdinand Lot II, 1970, S. 614-673 (Centre de recherche d’histoire et de philologie V: Hautes Études médiévales et modernes 9)
- Étienne Fournialm Recherche sur les comtes de Lyon au IXe et Xe siècles. In: Le Moyen Âge LVIII, 1952, S. 221-247
- Georges de Manteyer, La Provence du premier au douzième siècle, 1908
- Abbé Maurice Chaume, Onfroi, Marquis de Gothie, ses origines et ses attaches familiales. In: Annales du Midi 52, 9140, S. 113-137
- Annic Marcel, Marcel Boudot, Grand Cartulaire du Chapitre Saint-Julien de Brioude, 1935
- Christian Settipani, La noblesse du Midi Carolingien. Études sur quelques grandes familles d'Aquitaine et du Languedoc du IXe au XIe siècles (Prosopographica et Genealogica, Oxford, 2004),
- Donald C. Jackman, Die Ahnentafeln der frühesten deutschen Könige. In: Herold-Jahrbuch. Neue Folge. 15. Band (2010), S. 47-67