Беренде (Софийска област)
Тази статия е за селото в Забърде. За Пернишкото село вижте Беренде (област Перник).
Берендѐ е село в Западна България. То се намира в община Драгоман, Софийска област.
Беренде | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Население | 26 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,66 души/km² |
Землище | 7.152 km² |
Надм. височина | 655 m |
Пощ. код | 2212 |
Тел. код | 07172 |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 3890 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет | Драгоман Андрей Иванов (ГЕРБ) |
Беренде в Общомедия |
ИсторияРедактиране
През 1985 година селото има 79 жители. Селото е едно от двете населени места в България, носещи това име. Другото е в близост до Перник.[2] Имената им са дадени от печенежкото племе берендеи, преселили се в България след загуба на сражение с Киевска Рус през XI век.
Културни и природни забележителностиРедактиране
Средновековната църква „Свети Петър“ е паметник на културата. Съдържа уникален стенописен ансамбъл от XIII или XIV век – национална забележителност. Не може да се каже с точност кога е построена църквата, макар че някои изследователи смятат, че е от началото на XIII век, позовавайки се на надписа под изображението на цар Йоан Асен II, който гласи:„Iwanь Асень въ ха ба_благоверень црь_и самодържець (вьсемъ) блъга (ромь и гръкомь)“.[3] Църквата е вкопана на около 1 m под земята с размер 4,50 х 5,50 m и височина около 5 m.[4] Вътрешните стени и таванът са изписани със стенописи, част от които са напълно унищожени или повредени. Дървеният иконостас се смята за един от най-старите в България.[5]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, стр. 37.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.70