Киевска Рус (на Староруски: Кїѥвскаіа Рѹсь; на Украински: Київська Русь; на Руски: Киевская Русь; на Беларуски: Кіеўская Русь; на латински: Ruthenia) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на източнославянската държава Рус в Източна Европа от края на 9 век,[1][2] като резултат от пренасянето на столицата ѝ от Ладога в Киев през 882 г. от Олег и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на двата главни центъра на източните славяни и русите – Новгород и Киев (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия), до колапса на държавата и окончателна ѝ дезинтеграция в средата на 12 век. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.

Киевска Рус
Кїѥвскаіа Р0усь
882 година – 1132 година
      
Герб
Герб
Киевска Рус 1015 – 1113 година
Киевска Рус 1015 – 1113 година
Континент Европа
Столица Новгород или Ладога (862 – 882)
Киев (882 – 1240)
Най-голям град Киев
Официален език древноруски
Религия християнство
Форма на управление
Династия Рюриковичи
Площ
Общо (1000) 1 330 000 km2
Население
По оценка от 1000 г.5 400 000 души
Валута куна
гривна
ногата
Предшественик
Руски каганат Руски каганат
Наследник
Киевско княжество Киевско княжество
Черниговско Княжество Черниговско Княжество
Смоленско Княжество Смоленско Княжество
Владимиро-Суздалско Княжество Владимиро-Суздалско Княжество
Новгородска Република Новгородска Република
Псковска република
Днес част от  Русия
 Украйна
 Беларус
Киевска Рус в Общомедия
Киевска Рус през 11 век

Възникване на държавносттаРедактиране

В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.

Въпросите, дали Рюрик и двама му братя са основатели на княжеската династия, какъв е произход на летописните „варяги“, свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на славистиката и кирилометодиевистиката стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.

РюрикРедактиране

За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.

Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът „Русь“.

През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет (Начална руска летопис) приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.

Фактически началото на руската държавност се отнася към 862, когато се случи така наречено „Призоваването на варяги“. Според Началната руска летопис, хората в Новгород изгонват управлявали тези земи варяги, поемайки независимост, която довежда до хаос и анархия в Новгород, така че през 862 руските пратеници начело с новгородския старейшина Гостомысл отиват при „варяги“, молейки ги да поемат властта в града. Оригинален текст: "В лѣто 6370. И изгнаша варягы за море, и не даша имъ дани, и почаша сами в собѣ володѣти. И не бѣ в нихъ правды, и въста родъ на род, и быша усобицѣ в них, и воевати сами на ся почаша". [3]

Превод: "През 6370 (862). И изгониха варяги зад море, и не дадоха им дан, и почнаха да управляват себе си . И нямаше ред помежду тях, и род се нахвърли на род, и имаше междуособици сред тях, воюваха един срещу друг"

Делегацията се връща с варяжкия княз Рюрик и двамата му братя: Синеус и Трувор. Рюрик става княз в Новгород (Според Първата новгородска летопис. Обаче, според Началната руска летопис, той си остава в Ладога), Синеус поема Белоозеро (Бяло Езеро), Трувор – Изборск. Според редица историци, е възможно, че Рюрик, ако е съществувал, пристига в Рус сам, без братята си, а тяхното „появяване“ е резултат на грешен превод, сиреч те никога не са съществували.

Оригинален текст: "И сѣде старѣйший в Ладозѣ Рюрикъ, а другий, Синеусъ на Бѣлѣ озерѣ, а третѣй Труворъ въ Изборьсцѣ. И от тѣхъ варягъ прозвася Руская земля"[4]

Превод: "Батко Рюрик сяда (става владетел) в Ладога, а другият [брат], Синеус – в Бяло Езеро (Белоозеро), а третият [брат], Трувор в Изборск. И от онези варяги поема името си Руската земя [държава]"

Оригинален текст: "И сѣде старѣишии в Новѣгородѣ, бѣ имя ему Рюрикъ; а другыи сѣде на Бѣлѣозерѣ, Синеусъ; а третеи въ Изборьскѣ, имя ему Труворъ. И от тѣх Варягъ, находникъ тѣхъ, прозвашася Рус"[5]

Превод: "Батко, чието име беше Рюрик, седна в Новгород. А другият [брат], Синеус, седне в Белоозеро. А третият [брат] в Изборск, а името му беше Трувор. От онези варяги нарече се Рус"

През 864 Рюрик става едноличен владетел на новгородските земи, тъй като и двамата му братя умират. Преди сам да е умрял през 879, Рюрик праща двамата си войводи Асколд и Дир надолу по реките, и те остават в Киев, поемайки, според Началната руска летопис, властта в Киев и повече не се подчинявайки на Рюрик. Някои историци смятат, че те не са войводи на Рюрик, а наследници на изконната княжеска династия на Киев, обаче това слабо може да обясни норманските им имена

В източници, датирани не по-рано от 16 век, се споменава въстанието срещу властта на Рюрик, оглавено от Вадим Новгородския (Храбрия), обаче тази информация не може да се смята за напълно достоверна. Разбира се, че и самата личност на Рюрик е митологична, и нейното съществуване няма как да е нито потвърдено, нито оборено. Има различни версии за негов произход, най-известните сред които са, че Рюрик е варяг, че той е славянин и че той никога не е съществувал. Важно е и това, че такъв тип легенда, разказваща за призоваване на братя отвън да станат владетели, е доста разпространена в история на редица европейски държави (Англия, като пример), така че легендата за Рюрик може да е само продължение на летописната традиция.

Интересно е, че понякога се срещало названието "Гардарика", сиреч "държава на градове" - така викингите също наричали Рус.

ОлегРедактиране

През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, като убива Асколд и Дир. Легендата гласи, че князът пристига в Киев маскиран като търговец, а дружината му се скрива в ладиите. Когато Асколд и Дир срещат „търговеца“, Олег им показва Игор и казва: „Не сте князе и не сте от княжеския род. Аз съм Олег, а ето го Игор, син на Рюрик“, след което дружината излиза от ладиите и убива двамата князе. Олег превзема Киев и го обявява за столица на своята държава („Да е майка на руските градове“). При Олег южните руски територии се избавят от зависимостта си от Хазарския хаганат. Олег също разпространява своята власт, като подчинява други източнославянски племена, като пример: древляни и северяни. През 907 Олег предприема поход срещу Византийската империя. В Началната руска летопис присъства легендарният разказ за тази кампания: според източника, след като византийците са блокирали водни пътища към Цариград, Олег разпорежда руските кораби да са измъкнати от водата и да са поставени на колела – благодарение на духащия вятър, ладиите на колела бързо се насочват по земята към стените на византийската столица. След такъв „щурм“, императорът незабавно праща посланици с богати дарове до Олег. Сключен е договор, даващ изгодни условия за търговия на руските търговци. Освен това, Олег заковава щита си на портите на Константинопол като символ на победата си. През 911 е сключен още един договор, потвърждаващ условията на предишния, също така в този източник Олег се споменава като „Велик княз“. Съществуването на този договор е достоверно, за разлика от цялата история свързана похода и първия договор, тъй като в византийските хроники няма никаква информация нито за закования щит, нито за договора, нито дори за самата военна кампания. Походът, извършен от руските през 860, и всичките последвали сблъсквания са описани доста подробно, следователно походът през 907 вероятно е още една измислица на Нестор, толкова легендарна, колкото и разказът за смъртта на Олег. Според Началната руска летопис, един магьосник (влъхва) на княза му предсказва смърт от коня. Силна вяра на предсказания от влъхви е доста разпространено явление сред езичници, така че Олег заповядва на слугите си да убият коня му. След няколко години, през 912, князът пита, къде сега се намира конят му, след което получава отговор, че той отдавна е убит. Олег се ядосва, че старецът го е измамил. Потиснат от загубата на любимия си кон, князът заедно с дружината си отива да погледне останките му и да се сбогува. След като Олег е настъпил черепа, от него изпълзява змията, която ухапва княза, и това ухапване за него става фатално. Легендата, също както и в случай с Рюрик, има редица аналогии в европейската история (като пример, Исландия, Англия). Мястото, наречено „Олегова могила“, се намира в Стара Ладога, обаче изобщо няма никаква сигурност, че той е погребан там или че това място някак е свързано с него. В руските източници Олег поема прозвище „Вещий“, което е архаизъм за „пророчески“, „способен да предвиди бъдещето“.

ИгорРедактиране

Игор става велик княз през 912 след смъртта на Олег (което, разбира се, не е точна дата). Между тази година и 940-те фактически има празен интервал, което може да значи, че датировките са много неточни. Трябва да се има предвид, че ако Игор е роден преди 882, защото Олег го показва на Асколд и Дир като наследник на Рюрик, след което ги убиват, значи към смъртта си през 945 Игор вече е най-малко на 65 години, което има малка вероятност за 9 – 10 век. Освен това, има и много въпроси за датата на раждане на Светослав.

Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно – почти целият руски флот е унищожен от византийците с така наречен „гръцки огън“. След загубата, Игор се връща с нови войски през 944, обаче този поход приключва фактически без битки – Игор получава дан от византийския император, обръща и си тръгва обратно за Киев.

Смъртта на още един руски владетел е заобиколена с мъгла на история. Според Началната руска летопис, по време на полюдье (процес, когато княз заобикаля своите земи и събира данъци от населението) дружината на Игор, като се връща от Искоростен, столицата на племето древляни, започва да се оплаква, че дружината на Свенелд (войвода на Игор) е събрала повече и по-богата дан от други племена, така че тя започва да пита Игор да се върнат и да съберат дан от древляните още веднъж. Игор се съгласява, но това става много грешно решение – древляните питат княза да си тръгне, но неговата дружина започва да граби Искоростен. Това довежда до пленяването на Игор. Неговите ръце и крака са привързани за дървото, след което то е изправено, и тялото на Игор се разкъсва на парчета. Вероятно е, че решението за повторното събиране на дан е взето от Игор с цел да попълни запасите в хазната, опустошила се след войната с Византия.

ОлгаРедактиране

След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав, но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Според Началната руска летопис, княгинята започва управлението си с „четирите мъсти“ за мъжа си.

1. Олга кани сватовници от Искоростен, преструвайки се, че би щяла да се омъжи за древлянския княз Мал. Когато те пристигат, те са попитани да влязат в една ладия, за да ги донесат в нея на ръце към самата княгиня. След като сватовниците са влезли в ладията, слугите на Олга ги донесат до изкопаната яма и ги хвърлят в нея. След това сватовете са закопани живи в ладията.

2. Олга пита да ѝ изпратят нови сватове, и древляните го правят, вероятно надявайки се това да бъде вид прошка за смъртта на мъжа ѝ. Когато те пристигат, слугите ги отвеждат в банята за да се измият преди да се срещнат с княгинята. След като последният сват е влязъл в банята, тя е затворена отвън и запалена. Сватовете изгарят живи.

3. Олга пристига в древлянските земи да се сбогува с мъжа си. Това събитие като обикновено също е съпроводено с пиршество, според славянските традиции. Олга разпорежда древляните да са напоени с голямо количество алкохол, след което те, пияни, са жестоко убити от дружината ѝ.

4. Олга предприема военен поход срещу древляните. По време на тази кампания и обсада на Искоростен, тя казва, че ще се оттегли с всичките си войски само ако обсадените ѝ дадат дан. Древляните ѝ предлагат да си вземе меховете и козината, обаче Олга се отказва и пита само „три гълъба и три врабчета от всеки двор“. След като новата „дан“ е получена, Олга наистина се оттегли от Искоростен, обаче през нощта разпорежда към ръцете на птиците да са прикрепени горящите парчета прахан, след което птиците са пуснати на воля. Гълъбите и врабчетата, връщайки се в гнездата си в града, запалят Искоростен и градът е напълно изпепелен.

След редица изследвания такива начини за отмъщение са признати фактически невъзможни (в особеност последният), така че „четирите мъсти на Олга“, посочени в Началната руска летопис най-вероятно са измислени.

Дата на раждане на княгинята е неизвестна и дори не може да е ограничена с декада, също така, както и неизвестен остава нейният произход. Съществуват различни версии, най-известните сред които са, че тя може да е родена в Псков, че тя е от българска Плиска или че тя е от варяжки род. След посочените четири мъсти, Олга провежда данъчната реформа: фиксират се място, размери и време на събиране на дан. През 955 Олга се покръства в Константинопол с името Елена. Така Олга става първи руски човек, документирано станал християнин. Опити ѝ да покръсти сина си Светослав остават безуспешни. Фактически тя седи в Киев и управлява държавата чак до смъртта си, тъй като син ѝ Светослав винаги е зает в военни походи.

СветославРедактиране

Макар че Светослав е син на християнка, сам той до края на живота си остава езичник, за когото войната остава най-важно нещо. През 964 Светослав подчинява племето на вятичи – последното племе, не попаднало под властта на великия княз. Също през 964 той започва поход срещу Хазарския хаганат, завладява Тмутаракан, Саркел, а през 968 превзема Итил. През 968 – 969 е извършен поход срещу Първата българска държава, в резултат на който тя е разгромена, територията ѝ е окупирана а Борис II е пленен. Князът има стремеж столицата му да е български Переславец вместо Киев. През 970 – 971 Светослав води война срещу Византия, обаче най-накрая я губи и е принуден да се оттегли от българските земи. На връщане той попада в капан в устието на Днепър (въпреки че войвода Свенелд му съветва да избегне минаването по този път) и е убит от печенегите. От черепа на Светослав печенежкият хан Куря си прави чашата, пиенето от която трябва да му добави силите на победения (както и хан Крум си прави чашата от черепа на Никифор I). Светослав има 3 сина: Ярополк, Олег и Владимир, помежду които се избухва първата руска междуособица.

Междуособица 972 – 980Редактиране

След смъртта на Светослав Ярополк става велик княз, Олег получава древлянските земи, а Владимир – новгородските. През 972 син на киевски войвода Свенелд, Лют, по време на лов навлиза в земите на Олег, след което е убит. Свенелд, търсейки мъст за сина си, моли Ярополк да започне поход срещу брата. Макар че първоначално той се отказва, през 977 поход срещу Олег е започнат. Войските на Олег са разбити и князът, опитвайки се да премине мост заедно с дружината си, загива в блъсканицата, Ярополк оплаква загубата и обвинява Свенелд. През 977 – 978 Владимир, разбирайки, че междуособната война е в ход, наема варяги за да попълни войските си и започва поход срещу Ярополк. Един от войводите на Ярополк, Блуд, се оказва предател и сговаря се тайно с Владимир. Блуд примамва Ярополк да излезе и да се срещне с Владимир за преговори, обаче когато той се явява, двама варяги на Владимир го пронизват с мечовете, след което Владимир сам става велик княз.

Владимир I (Червено Слънчице или Свети или Велики)Редактиране

След поемането на властта в Киев, Владимир търси начин да укрепи позициите си като владетел на единната руска държава, с други думи – да централизира властта в Рус. Очевидно е, че по време на 10 век най-перспективното решение на този проблем щеше да е религия, така че през 980 Владимир провежда първата религиозна реформа. Провъзгласен е пантеон от шестима върховни богове, а в Киев е изградено тяхното главно капище. Тези божества са:

  • Перун (божество на гръмотевицата)
  • Хърс (божество на слънцето)
  • Даждбог (също божество на слънцето)
  • Стрибог (божество на ветровете)
  • Симаргал (божество на плодородието)
  • Мокош (женско божество на домашния уют и земеделието)
 
Монетите на Владимир
 
Паметникът в Киев

Тази идея обаче се проваля, тъй като, макар всички племена и са под властта на великия княз, те си спазват собствената йерархия на божествата, затова те не са доволни от това, че в пантеона са включени само шест. Освен това, те са срещу Перун да е върховен бог в Рус, тъй като в местните вярвания това място е отведено на други божества. Взети заедно, тези аспекти по-скоро довеждат до недоволство от действията на Владимир, отколкото до централизация около него. Затова князът търси някакви нови начини да реализира стремежа си, което го довежда до идеята на замяната на религия. Началната руска летопис предоставя следното митологично описание на процеса на избор на религията. В Киев пристигат представители на юдаизъм, католицизъм, православие и ислям. След беседите с всеки един от тях, Владимир се отказва от юдаизма поради това, че еврейският народ сам няма държава, а юдейският Хазарски хаганат е унищожен от баща на Владимир – Светослав. Той се отказва от католицизма, защото го счита за невярна форма на християнството и казва: „предци ни не го приеха затова тръгвайте си“. Също така той не спира на исляма, тъй като това включва отказването от алкохол. Изборът на Владимир пада на православието, обаче трябва да се има предвид, че основните причини за този избор са политически, а не духовни. Владимир търси начин да подкрепи властта си и най-важното, че намира много влиятелен и силен съюзник – Византия. Владимир изисква дъщеря на византийския император, Анна, да се омъжи за него, обаче за византийската принцеса е невъзможно да стане жена на един езичник, затова по време на похода си (по заключен договор с Цариград) срещу византийския метежник Варда Фока, князът превзема град Корсун, в който се покръства с името Василий. През 988 Владимир покръства Рус, като заповядва на хората в Киев да влязат в Днепър и да проведат обреда на покръстването. В Новгород и редица други територии тази реформа не е приета от населението, което довежда до насилствените начини на въвеждането на християнството. Езическите капища са разрушени, идоли са свалени, а най-главният идол на Перун, намирал се на капището на Владимир, е изваден от земята, бит с камшик и хвърлен в Днепър.

Князът извършва, както и баща му, извършва редица военни походи: през 981 той води войските срещу Полша и превзема така наречени Червенските градове (Галиция). През 985 Владимир разгромява Волжката България и сключва изгодния за Рус договор с цел да опрости търговията. Един от най-важните проблеми за Рус по това време е непрекъснатите набези на печенегите, което силно влошава положението на границите на държавата, докато князът е в друг поход. Следствието на тази заплаха е мнозинство сблъсквания между двете страни и изграждането на отбранителните укрепления на руските граници.

За първи път в руската история се споменава тризъбец като символ на княжеската власт; сега в същата форма той е символ на украинската държавност. През 990-те в Киев е започнато строителството на първия руски храм – Десятинная церковь (Десетинната църква), наречена така, защото Владимир отдава 1/10 част от княжеските си доходи, заради тази църква да е изградена. Владимир започва сеченето на монети вместо използвали се преди това гривни, изглеждали като малък слитък сребро. Новите финансови средства получават названията златник и сребърник.

Въпреки съвременния светъл образ на този княз, представящ го като истинско праведен и религиозен човек, всъщност това има малко общо с реалния живот. Като пример, дори според Началната руска летопис, преди покръстването на Рус Владимир е имал повече от 800 наложници. Също преди да убие Ярополк и да поеме властта в Киев, Владимир през похода си влиза в Полоцк, където той изнасилва Рогнеда, дъщеря на полоцкия княз Рогволд, след което го убива и пленява Рогнеда. Причината за отказа на Рогнеда да стане жена на Владимир и неговият произход, тъй като Владимир е роден от Малуша, която е била наложница, сиреч нейният произход не е знатен. През 987 Рогнеда се опитва да убие мъжа си, обаче не успява, след което тя е в изгнание в полоцките земи.

Владимир умира през 1015 и синовете му поемат власт в Рус.

Междуособица (1015 – 1019)Редактиране

През 1014 един от синовете на Владимир, Ярослав, управлявал в Новгород, се отказва да се подчинява на баща си, което прави Владимир да започне военен поход срещу сина си, обаче вече през 1015 великият княз умира, походът не се започва, а руските земи си остават в ръцете на Владимировичи, синовете на Владимир. Властта в Киев поема Святополк, който е осиновеният син на Владимир, тъй като истинският му родител е Ярополк, убит от варягите на Владимир по време на първата междуособица. Двамата братя, Борис и Глеб, се отказват от каквато и да е борба срещу Святополк и го признават за великия княз, обаче най-възрастният син на Владимир, който е Ярослав, не се съгласява с такъв ход на събитията и започва военен поход срещу Святополк. През 1015 Борис и Глеб са убити, според Началната руска летопис, от Святополк, поради което той поема прозвището „Окаянный“, сиреч окаян, злочест, проклет. Обаче според съвременните исторически проучвания, най-вероятно е, че истинският убийца на братята е Ярослав и варяжките му наемници. През 1072 убитите са признати за руски светци и са първи сред тях. След битката при Любеч през 1016 Ярослав поема властта в Киев, изгонвайки Святополк, който, обаче, се завръща с полските войски на Болеслав I, който е тъстът му, така че Ярослав е принуден да избяга. През 1019 се случва последното сражение в тази междуособица – битката на река Алта, която Святополк загубва и завинаги оставя Рус. Също през 1019 той умира по пътя за Полша, а Ярослав става велик княз на Киев.

Ярослав I МъдриРедактиране

 
Катедрала Света София в Новгород
 
Катедрала Света София в Киев
 
Катедрала Света София в Полоцк

Управлението на Ярослав започва през 1019 след битката на Алта, така че той става владелец на всичките руски земи, обаче вече през 1026 от тях остава само половина. Причината е конфликт с брат Мстислав, княз в Тмутаракан. Мстислав напада източната част на Рус и превзема Чернигов, а след битката при Листвен дори принуждава Ярослав да избяга. През 1026 двамата князе подписват споразумението, според което руските земи са разделени на две части по руслото на Днепър, западната е на Ярослав със столицата в Киев, източната е на Мстислав със столицата в Чернигов, и така продължава чак до 1036, когато по време на лов Мстислав умира и Ярослав става едноличен владетел на Рус. Князът извършва редица военни кампании срещу съседните балтийски и степни народи – така, като пример, след похода си срещу балтийското племе чудь, той основава град Юрьев, който сега е на територията на Естония и носи името Тарту. Градът е наречен Юрьев, тъй като името на Ярослав след покръстването е Юрий, взаимозаменимо с Георгий. След победата над печенегите, князът заповядва една голяма църква да е изградена в столицата в чест на това събитие – от 1037 до 1041 се строи Катедрала/Храм Свети София в Киев. Общо построени са три най-известни катедрали Свети София: в Киев (1037 – 1041), в Новгород (1045 – 1050) и в Полоцк (1030 – 1060), обаче до нашето време първоначалния си облик е запазила само новгородската.

Времето на Ярослав се счита за епоха на културното развитие поради откритието на нови училища, строителството на храмове и създаването на първия руски законодателен източник – Руската Правда. Благодарение на тази деятелност Ярослав поема прозвището „Мъдри“. През 1051 Иларион става руски митрополит, макар че това е решението не на константинополския патриарх, а на Ярослав. Обаче в действията на Ярослав има и една голяма грешка, по-късно довела Рус до пълната ѝ децентрализация, и това е установяването на лествичното право. Поради тази неефективна система в държавата избухват нови междуособни войни. Лествичното право е уникална система при която държава е разделена на отделни територии, властта в които поемат членове на управляваща династия според старшинството си, така че в състезанието за властта се намесват не само синове на умрял монарх, но и фактически всички роднини, което провокира непрестанни войни.

Ярослав умира през 1054 и очевидно е, че след това трябва да се случи една нова междуособица.

Триумвират на ЯрославичиРедактиране

След смъртта на Ярослав през 1054 властта в Рус поемат тримата му синове: Изяслав, Светослав, Всеволод. Разбирайки опасността на разпад на държавата в случай на нова междуособна война те сключват така наречен Триумвират на Ярославичи, сиреч договор за делението на руските земи между себе си и отказ от намеси в управлението на един друг. Това равновесие обаче не успява да съществува продължително: вече през 1068 в Киев избухва въстанието срещу Изяслав, който не може да защити столицата от нашествието на появили се в степите половци - руските войски са разбити в битката на Алта. Князът си връща престола с полската военна помощ през 1069, обаче кризата на княжеската власт вече е очевидна. През 1073 Светослав и Всеволод се обединяват и изгонват Изяслав от столицата - Светослав става велик княз на Киев, а след като той умира през 1076 престолът е в ръцете на Всеволод. Неочаквано през същата година и отново с помощта на Полша в Киев се връща Изяслав и изгонва Всеволод, след което става велик княз на Киев трети път. Изяслав го признава Всеволод за владетел, но с това не се съгласява Олег, който е син на умрял Светослав - през 1078 се случва битката на Нежатина нива, в която Изяслав загива. Олег получава Тмутаракан, а владетел в Киев отново става Всеволод и съхранява този титул чак до смъртта си през 1093.

По време на управлението на Ярославичи се разширява Руската правда, законодателен кодекс на Ярослав. Новата редакция поема названието Правда на Ярославичи.

Любешкият конгресРедактиране

През 1093-1095 се извършват няколко големи походи на половци срещу Рус, които стигат чак до околностите на Киев. Към външната угроза се добавя редица противоречия помежду князете, което стига до военни сблъсквания. Само през 1097 по инициатива на Владимир Всеволодович Мономах се събира Любешкият конгрес, резултатът на който се описва с фразата посочена в Първата руска летопис: "Каждый да держит отчину свою", сиреч "Всеки да държи своя земя". Въпреки това решение за окончателното деление на Рус, междуособиците не изчезват, а само се усилват, и дори се стига до ослепяването на един от князе - Василко Ростиславич.

Извършват се няколко походи срещу половците, в които руските войски успяват да вземат връх: битката на Сутен (1103), битката на Сула (1107), битката на Салница (1111). Решението за извършването на обширна военна кампания е взето на Долобски конгрес през 1103, което също има влияние върху временното намаляване на противоречия между князете. Оглавява походите син на Всеволод Ярославич - Владимир Мономах, който през 1113 става велик княз на Киев.

ТърговияРедактиране

Най-важните търговски пътища на Древна Рус са:

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране