Бернар-Мари Колтес

френски драматург

Бернар-Мари Колтес (на френски: Bernard-Marie Koltès) е френски драматург и театрален режисьор.

Бернар-Мари Колтес
Bernard-Marie Koltès
Роден9 април 1948 г.
Починал15 април 1989 г. (41 г.)
Професиядраматург
Националност Франция
Активен период1970 – 1989
Жанрдрама

Уебсайтwww.bernardmariekoltes.com

Биография и творчество

редактиране

Бернар-Мари Колтес е роден на 9 април 1948 г. в Мец, Франция, трети син в семейство от средната класа. Баща му е военен и той отраства в пансиона на йезуитския колеж „Сен-Клемент“ в Мец. Опитва се да пише от ранна възраст.

На двадесетгодишна възраст гледа представление на пиесата „Медея“ и се влюбва в театъра. Работи по театрална адаптация на „Гордост“ на Максим Горки, която става първата му пиеса „Les Amertumes“ (Горчивината) е издадена през 1970 г.

Постъпва в училището на новия Национален театър в Страсбург, където прекарва няколко месеца. Скоро след това основава своя собствена компания „Театър дю Куай“ в Страсбург, където пише пиеси и ги режисира. Поставя пиесите си „La Marche“ (Разходката), адаптация на библейската „Песен на Соломон“, и „Procès ivre“ (Пиян процес), базирана на „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски. Пиесите му „Наследството“ и „Voix sourdes“ (Глухи гласове) са излъчени по националното френско радио през 1972 и 1973 г. Става известен с пиесата си монолог „Нощта преди горите“ от 1977 г. поставен на фестивала в Авиньон.

В края на 70-те години става близък приятел и сътрудник с авангардния режисьор Патрис Шеро. Двамата създават новаторската си работа заедно, както в експерименталния театрален клуб „La MaMa“ в Ню Йорк, така и в Театъра на Амандие в Нантер.

По времето на смъртта си Колтес се смята за един от най-важните млади гласове във френския театър и наследник на наследството, оставено от следвоенни драматурзи като Самюел Бекет, Жан Кокто и Жан Жене. Неговите пиеси оттогава стават основни в съвременния репертоар по света, като са преведени на повече от 36 езика. Емблематични за творчеството му са пиесите „Западният кей“ и „В самотата на памуковите полета“.

Пиесите на Колтес са базирани на проблеми от реалния живот, и изразяват трагедията да бъдеш сам, поставяйки вечния и безполезен опит за комуникация между хората. Стилът му на писане акцентира върху драматичното напрежение и лиризма.

Бернар-Мари Колтес умира от усложнения от СПИН на 15 април 1989 г. в Париж.

Произведения

редактиране
  • Les Amertumes (1970)
  • La Marche (1970)
  • Procès ivre (1971)
  • L’Héritage (1972)
    Наследството, списание „Панорама“ (1999), прев. Любов Драганова
  • Récits morts. Un rêve égaré (1973)
  • Des voix sourdes (1974)
  • Le Jour des meurtres dans l'histoire d'Hamlet (1974)
  • Sallinger (1977)
  • La Nuit juste avant les forêts (1977)
    Нощта преди горите, изд. „Black Flamingo“ (2016), прев. Светлана Панчева
  • Combat de nègre et de chiens (1979)
  • Quai Ouest (1985)
    Западният кей, изд. „Black Flamingo“ (2015), прев. Светлана Панчева
  • Dans la solitude des champs de coton (1985)
    В самотата на памуковите полета, изд. „Black Flamingo“ (2016), прев. Светлана Панчева
  • Tabataba (1986)
  • Le Retour au désert (1988)
  • Roberto Zucco (1988)
  • Fragments : Coco (1988)
  • La Fuite à cheval très loin dans la ville (1976)
  • Prologue et autres textes (1986 – 1991)

Екранизации

редактиране
  • 1973 La nuit perdue
  • 1989 Le conte d'hiver – тв филм
  • 1991 Tabataba – късометражен
  • 1996 Dans la solitude des champs de coton – тв филм
  • 1999 Kajen mod vest – тв филм
  • 2013 Teatr Telewizji – тв сериал, 1 епизод
  • 2016 La nuit juste avant – късометражен
  • 2017 Dans la solitude des champs de coton
  • 2017 La nuit juste avant les forêts

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bernard-Marie Koltès в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​