Отваря главното меню

Бертран дьо Бланшфор (на френски: Bertrand de Blanquefort) е велик магистър на тамплиерите от 1156 до 1169 г. Той е роден в Гиен, Франция. Син е на Годфроа де Бланшфор и носи благородническа кръв. Бертран е един от значимите и влиятелни Велики магистри на Ордена на тамплиерите, като води много битки със сарацините. Заловен е в битка срещу тях и е хвърлен в тъмниците на Халеб, откъдето по-късно е откупен от византийския император Мануил I Комнин. Бертран престоява известно време във Византия, където си спечелва добро име. Спечелва също и благоразположението на Светия престол и по негово време папа Александър III издава булата Omne Datum Optimum (”Всеки дар е съвършен”), в която окончателно се поставя въпросът за пълната самостоятелност на Ордена от църквата, с изключение на папската институция. Крал Луи VII признава на Бертран дьо Бланшфор титлата „Велик магистър по волята Божия“.

Бертран дьо Бланшфор
Гербът на Бертран дьо Бланшфор
Велик магистър
Правилата на Свети Бенедикт, копие от VIII век.
Правилата на Свети Бенедикт, използвани от Бертран дьо Бланшфор за правна основа на устава на тамплиерите.
Информация
Орден Cross of the Scottish Knights Templar.png Тамплиери
Управление 1156 – 1169
Народност гасконец
Роден
ок. 1109
Починал
Предшественик Андре
Наследник Филип
Семейство
Баща Годфроа

Бертран пише устава на тамплиерите – Retraits, с което се създава структура на ордена от рицари с ясни роли и протоколи, включително и дипломати на ордена. Създадени са предпоставки срещу бъдещо узурпиране на поста на Велик магистър без подкрепата на рицарите.

Андре дьо Монбар
План на Храма в Ерусалим
Велик магистър на рицарите-тамплиери
(1156 – 1169)
Филип дьо Мили