Беседа:Българска академия на науките

Архиви

---

Архив 1

Отделна статия

Виждам, че Костя, който е редактор на статиите Берия, Тодор Живков, Сергей Игнатов и БАН е твърдо решен да пише, да пише много и въобще да компенсира неумението на ПетърЗ и други (които имат особено мнение) да пишат. Само че статията вече стана твърде дълга по отношение на реформа, промени и реакции (без да коментирам, че е небалансирана, не е неутрална, дори не е емоционално балансирана, ами от текстовете лъха изнервеност, което говори за, в най-добрия случай, пристрастност), за това смятам, че реформа трябва да се изнесе в отделна статия Реформа на БАН 2009-2010 или нещо подобно като заглавие, където Костя да се изявява (или поне да отприщва емоции) :) --Alexd 12:27, 29 май 2010 (UTC)

Alexd май не разбира, че беседата не служи за атакуване на други потребители, а за обсъждане на статията. Аз не виждам тук конкретни забележки за статията, а само общи приказки. Предлагам на Alexd да напише точно какво не е неутрално, а и също така да прочете У:НЛН. Не съм съгласен с идеята за нова статия за реформата в БАН - в момента това е важна и актуална част от статията за БАН, нито пък е чак толкова дълга. Kostja 13:02, 29 май 2010 (UTC)

Това което разбирам е, че ти си скорошен потребител, който не разбира какво е неутралност --Alexd 13:04, 29 май 2010 (UTC)

Освен това не се справяш добре с форматирането, струва ми се, може би първо трябваше да опиташ пясъчника, преди да се наложи да коригирам адски много такива грешки. Другият въпрос е, че също нямаш разбиране за подредбата на раздели, така както е приета в уики, наименованията им и изнасянето в отделна статия, когато има твърде мн. текст. --Alexd 13:06, 29 май 2010 (UTC)

Същото се отнася и до цитиранията - Как се цитира в Уики --Alexd 13:28, 29 май 2010 (UTC)

Абсолютно. Мястото на въпросната реформа (бих сложил кавички, но да не наблягам на личното си мнение ) в тази статия е не повече от един последен подраздел на история + един кратък раздел за размера и начина на финансиране и различните оценки за ефективността. Подробностите (кой какво казал във вторник и кой как му отговорил в четвъртък) са си за отделна статия - организацията съществува от век и половина, подобен мащаб не ѝ отива. --Спас Колев 15:26, 29 май 2010 (UTC)

Създадена е БАН след 1989, в която мисля да прехвърля всичко от Реформи надолу--Ket 10:37, 23 февруари 2011 (UTC)

Неутралност 2 част

Това е разделът за дискутиране на неутралността на статията във вида ѝ от 29 май, както и на редакциите, които са я привели в този вид. Шаблонът е с нови правила (еквивалентни на тези от английската) или по-скоро е вече уведомяващ за правилата :). --Alexd 13:03, 29 май 2010 (UTC) Не се трият твърдения преди към тях да е сложен в края на изречението шаблон {{източник}} и да е дадено известно време те да бъдат подкрепени с източници. Има едно количество изречения позабърсани от Костя въпреки това правило. --Alexd 13:22, 29 май 2010 (UTC)

Ще ми е интересно да видя източник за това правило. Според инструкциите във английската уикипедия, материал който вероятно е грешен, може да се отстрани веднага. Kostja 17:46, 29 май 2010 (UTC)

Кое му е по-точното на това: "по-точна информация" - редакция? международно научно оценяване не е термин, има термин външно оценяване и външна оценка. --Alexd 13:25, 29 май 2010 (UTC)

Ако оценяването се извършва от повече от една страна, спокойно може да се нарече международно. Освен това външно оценяване е много по-общ термин. Kostja 17:46, 29 май 2010 (UTC)

??? Шаблонът неутралност не беше сложен върху диспута дали Русия е в Европа или не. По този въпрос може да се спори, но това не е най-големият проблем на статията, която има множество issues, както се казва. Все пак от тази промяна разбираме, че за Костя Русия e major issue. Така че може да се опитаме да resolve-нем и този въпрос. Макар, че за мен изобщо посочването на Руската академия на науките е погрешно, понеже изречението говори за академии подобни на нашата, докато по-долу се твърди в статията, че Българската академия е правена по подобие на Руската, тоест тук има логическа грешка. --Alexd 13:45, 29 май 2010 (UTC)

Тогава не бях забелязал още шаблона. Не е от значение какво е важно за мене (тук не е място за личностни анализи), а факта, че Русия беше обозначена като страна извън Европа. Това освен че не е вярно, може да бъде възприето като лично мнение с определена предубеност. За Руската академия на науките: не виждам каква е логическата грешка - ако БАН е създаден по-подожие на Руската академия, то Българската академия е подобна на Руската. Kostja 17:46, 29 май 2010 (UTC)

Самата дума „подобни“ има нужда от уточнение. Предполагам, че се има предвид хибрид от почетна академия и административна шапка на научни институти, но е добре това да се каже ясно. --Спас Колев 15:29, 29 май 2010 (UTC)

Статията става все повече и повече тенденциозна, преднамерено негативистична, хулителска и прочее по отношение на желаните реформи в Академията. И преди го бях написала, че липсва инфо по основни пасажи, където никой не желае да пише, да не говорим, че повечето институти са с червени препратки. --Alexd 06:26, 10 октомври 2010 (UTC)

Други мнения

От две седмици кълцам, срязвам и перифразирам, но от оживените приноси от април-май 2010 няма и следа... . Ще съм благодарна и за други мнения, различни от моето. Мислите ли, че трябва да се добави списъкът с обявените сътрудници на ДС [1] ?--Ket 08:21, 9 март 2011 (UTC)

Относно списъка на сътрудниците на ДС смятам, че е напълно редно да бъде добавен и да му се обърне внимание. Иначе би изглеждало като скриване на информация, а и Уикипедия е свободна енциклопедия. Murderdoll1122 08:37, 23 септември 2011 (UTC)

+1 — Лъчезар • Б/П 13:42, 23 септември 2011 (UTC)

Първа общонационална институция

БКД и Екзархията първи общонационални институтуции. Това мнение е наложено в българската наука. Преди това има килийни училища, чието представяне е много допотопно за да се нарекат институции, а читалищата не се общонационални, а само за този или онзи град . Освен това Екзархията и БКД са учреждени с ферман, а читалищата - не, и това легализира споменатите две институции като официално призната от държавата (османската), а не като някакви самодейни форми.--Предният неподписан коментар е направен от Георгиалександров2 (приноси • беседа) 16:37, 14 юни 2020 (проверка)

В сегашния текст не пише нищо за „общонационална“. Което също е спорно - първоначално има по-скоро местен характер. И за какъв ферман става дума? --Спас Колев (беседа) 12:47, 15 юни 2020 (UTC)

Категорично не е с местен характер. БКД може да е с център в Браила но събира данни от всички български землища, дори от Македония, където теренисти като Славейков изпращат своите сведения за фолклора, гатанките и пр. на БКД. БКД покрива всички български землища по онова време, самото име - български книжовно дружество - го показва. За сравнение Габровската гимназия е само за Габрово. Добре е да се прочете М.Арнаудов, той е не само виден учен, но и министър на образованието и също счита, че БКД е първата българска институция.Някои приемат, че е първата общонационална институция, а други - че първата институция(заедно с Екзархията). Дал съм два линка по два начина е дадено. Мога да дам още линкове, където учени я споменават като първа българска институцияГеоргиалександров2 (беседа) 14:37, 15 юни 2020 (UTC)

добавени линкове http://www.bas.bg/2020/04/16/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-150-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ Българската академия на науките е първата институция на Третата българска държава, създадена още преди нейното възстановяване.http://www.bas.bg/2020/04/16/%D1%82%D1%80%D0%B8-%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-150-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0/ по повод честванията на сто и петдесет годишнината на БАН, ръководството на Акаадемията изразява следното становище ".... Българската академия на науките е първата институция на Третата българска държава, създадена още преди нейното възстановяване."

Пак по повод честванията във в. "Дума" е отразено https://duma.bg/12-oktomvri-150-godini-ban-n201306 "Документалният филм "Храмът на познанието - 150 години БАН" беше показан в академията на 7 октомври. Той представя историята на първото ни учреждение на знанието - от годините в емиграция и първите стъпки във възстановената българска държава през епохи на войни, политически сътресения и превратности до наши дни."

В електронна библиотека пи в книгата на "Савов, Н. -Възникване и утвърждаване на българското книжовно дружество", още в първите редове пише следното "Починът за създаването на БКД е обусловен не само от вътрешните фактори, но и от влиянието на европейската култура и наука. Успоредно с това примерът на близките народи с изградени институции в областта на науката и културата (академии, матици, литературни дружества университети и др.) се отразява и върху светогледа на образованите българи. Те са обладани от порива да организират и в България подобни научни учреждения." и "Дългият и труден път за създаване на подобна българска институция се увенчава с успех, въпреки противодействието от страна на турската имперска администрация — противник на културния прогрес на поробените от нея народи." http://www.electronic-library.org/articles/Article_0114.html

Мога да давам още много примери в тази насока. Много учени смятат днес, че БАН е първата институция. наистина - някои я поставят наравно с Екзархията (тя също е създадена 1869/1870 г.), но повечето признават мястото на БАН, като институция предхождаща българската държава.--Георгиалександров2 (беседа) 13:28, 16 юни 2020 (UTC)

Относно устава

В частта "Бан след 1944" някой е добавил грешна информация, че става дума за Устава на Бан от 1973. В действителност става дума за Устава на БАН от 1947 г- 1947, 27-28 февр. , да през 1973 г е обновен устава, но събитията, които съм описал се развиват от 1944 до началото на 50-те години, както показва и името на раздела. На БАН през 1949 се променя структурата, през 1947 е създаден Устава, няма как през 1973 да е взето решението, че ще следва съветския модел.Георгиалександров2 (беседа) 09:01, 22 юли 2020 (UTC)

Благодаря за Вашето предложение! Ако смятате, че дадена статия трябва да бъде написана или подобрена, моля, чувствайте се свободни да направите тези подобрения. Уикипедия е уики, така че всеки може да редактира почти всяка статия просто като щракне бутона редактиране отгоре. Дори не е нужно да сте влезли (въпреки че има много причини да го направите). Уикипедианската общност Ви окуражава да бъдете смели, когато редактирате статии. Не се притеснявайте, ако от време на време допускате неволни грешки – вероятно те ще бъдат открити и оправени бързо. Ако не сте сигурни как се редактира, вижте тук или потренирайте в пясъчника.-- Сале (беседа) 09:15, 22 юли 2020 (UTC)

Благодаря за вниманието. Старая се да подобрявам статията, като добавям източници (остана ми да допълня за 70-те и 80-те години и да съкратя някои излишни неща), но това за устава от 1973 е направено като препратка, а е грешка. не се чувствам достатъчно квалифициран за да трия препратки, моля някой по-опитен от мен да се заеме.Георгиалександров2 (беседа) 11:31, 22 юли 2020 (UTC)

Относно думата "ръководство" Виждам, че някои хора подведени от съществителното ръководство, което е определение напират да го пишат с малка буква. Хора, Ръководството на БАН е ръководен орган, така както има Управителен съвет например. Пише се с главна буква. В него (Ръководството) влизат председателят на БАН, зам-председателят/председателите, главният научен секретар, научните секретари... негов председател е председателя на БАН и целта е да замени остарелия Президиум. Георгиалександров2 (беседа) 08:46, 9 юли 2021 (UTC)