Това е архив на стари обсъждания.
Моля, не редактирайте съдържанието на страницата!
Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата беседа.

Преименуване на "Македонски език"

Предлагам преименуване на статията на Македонски език, тъй като това е език, кодифициран като официален в конституцията на държава-член на ООН. Гледната точка на БАН по въпроса трябва да има свое място в статията съобразно У:НГТ и не повече. В настоящия си вид названието на статията фаворизира гледната точка само на БАН, което е в противоречие с препоръките за пропорционално представяне. --Stalik (беседа) 17:44, 15 януари 2013 (UTC)

Твърдо против - ако сегашното име фаворизира една гледна точка, то Македонски език фаворизира силно другата гледна точка, т.е. формално погледнато дори да има проблем със сегашното, заменяне с друго проблематично наименование няма да реши въпроса. Аз лично съм за по-неутралното Македонски литературен език, но след обсъждане тук, се стигна до сегашното име.--Алиса Селезньова (беседа) 19:31, 15 януари 2013 (UTC)
Съгласен съм, само при условие, че другата гледна точка е равна или по-слабо популярна. От това, което съм прочел обаче, позицията на БАН (както и политическата позиция на държавите България, Сърбия и Гърция) е малцинство. А според У:НГТ гледната точка на малцинството трябва да бъде представена именно като такава. Възможно и да греша, не съм проучвал задълбочено, иначе нямаше да инициирам дискусия. :) --Stalik (беседа) 19:45, 15 януари 2013 (UTC)
А, ама те имали и ISO 639... :-) --Stalik (беседа) 19:57, 15 януари 2013 (UTC)
Твърдо против също. А за Македонски литературен език .. на кои официални източници се позоваваш Алиса? --Pesen S Trompet (беседа) 22:03, 15 януари 2013 (UTC)

Моето мнение съм го казвал - смятам, македонски литературен език за напълно неутрална версия, задоволяваща всички - явлението е ясно дефинирано и никой не отрича съществуването му. --Мико (беседа) 20:11, 15 януари 2013 (UTC)

Да, сега видях, че МЛЕ се ползва и там. Чудесно! Ако е така, можем да пристъпим към гласуване? --Stalik (беседа) 20:22, 15 януари 2013 (UTC)

Стоянов (2008) като недостатъчен източник

Настоящето обсъждане адресирам към последните редакции на Потребител:Pesen S Trompet. Поставил съм шаблон за недостатъчен източник на книгата „Борба за език“, тъй като не съм убеден дали става въпрос за популярен труд или академично изследване. Попаднах на едно странно описание на труда, където се говори за българомразци, което подклажда съмненията ми в академичния характер на изданието. --Stalik (беседа) 09:49, 16 януари 2013 (UTC)

Дори и линка който си дал казва, че автора е академичен преподавател. Но очевидно е, че не разбираш алегорията на автора за опити за разцепване на българския език от македонското му наречие. --Pesen S Trompet (беседа) 10:02, 16 януари 2013 (UTC)
Това, че авторът е университетски преподавател, все още не прави труда академично изследване. В линка пише, че е поет, латиноамериканист и пр., а не историк. Най-добре е да посочиш друг (освен този) източник. --Stalik (беседа) 10:07, 16 януари 2013 (UTC)
То и Георги Радулов е „академичен преподавател“.   --Спас Колев (беседа) 12:29, 18 януари 2013 (UTC)
Спас, не познавам нищо от Радулов. Не разбирам защо трябва да се отклоняваме. --Pesen S Trompet (беседа) 09:43, 25 януари 2013 (UTC)
Предвид отсъствието на консенсус в настоящата дискусия призовавам Потребител:Pesen S Trompet да спре да трие шаблона и да се съобразява с принципите на Уикипедия. Шаблонът за благонадеждност е обоснован и може да отпадне при наличието на академичен вторичен източник. Изданието не е на академично издателство, дело е на човек, който не е специалист в областта и въобще не може да се приеме безспорно като благонадежден на пръв прочит. --Stalik (беседа) 10:10, 25 януари 2013 (UTC)
Предлагам Сталик да бъде блокиран за да размисли над поведението си. --Pesen S Trompet (беседа) 10:32, 25 януари 2013 (UTC)

Източници, игра на думи и преиначаване

Някой би ли взел отношение по следните прояви на цензура относно

  1. "Узаконяване" ли е на езика от не законодател ? По натам заменянането на узаконояване с кодифициране не води до яснота. Правилното според мен е "Обявяването му за отделен език".
  2. Защо е важно за определенеито на една тема със спорно твърдение, --че има такъв език въобще--, да се твърди въз основа на това спорно твърдение -- че езикът се "говорил" от Х-брой хора -- ?
  3. Защо се толелира омаловажаването на източници ?
  4. Защо се толелира триенете на изискването за източници ?

--Pesen S Trompet (беседа) 09:58, 16 януари 2013 (UTC)

Моля да спреш да триеш информацията за броя говорещи езика. Тази информация (1) има източник и (2) отговаря на енциклопедичния стил, доколкото такава е включвана в много други статии за езици (вж. напр. тук, тук, тук и т.н.), както и да престане с нападките в коментарите към редакциите си. Нека аргументира тук защо тази статия да не съдържа такива данни. --Stalik (беседа) 10:00, 16 януари 2013 (UTC)
P.S.: За източниците има отделна нишка по-горе. Прочети я и пиши там. --Stalik (беседа) 10:02, 16 януари 2013 (UTC)
Очевидно имаме разминаване в разбирането на говорения от мен български език и разбирания от теб. Примерите които даваш за безспорни, всепризнати езици, а не за твърде измислени. Така че аргументите ти с грешни аналогия за други статии не струват тук. --Pesen S Trompet (беседа) 10:07, 16 януари 2013 (UTC)
Признаването на един език е въпрос ирелевантен към това трябва ли в резюмето на статията да е посочен броят говорещи или не. Щом в статиите за езици принципно това се посочва, значи трябва да се посочи и тук. Още повече, че има източник. Още повече, че това по конституция е официален език на държава с население ок. 2 млн. души. --Stalik (беседа) 10:33, 16 януари 2013 (UTC)
Връщане към „Македонска литературна норма/2013“.