Беседа:Сръбско царство
Забележки редактиране
Знам, че може би се обаждам прекалено рано, но... "една от най-големите страни по това време"? Къде? В Европа? На Балканите? --Daggerstab 13:09, 22 март 2007 (UTC)
Съгласен съм със забележката ти, Daggerstab. Прав си. Забравил съм да го упомена. Ще го поправя. --Plamen starbov 18:37, 22 март 2007 (UTC)
Душаново царство редактиране
Какво е това сръбско царство ?
... пречестният и христолюбивият македонски цар Стефан, владетел сръбски, български, угро-влашки, далматински, арбанашки, и на много други региони и страни ...
, а Йордан Иванов е извадил сума ти надписи дето се титулова Цар на сърби и гърци, и на не малка част от българските земи.
Това църковно право на некои хора им е като Тъмна Индия, къде го видехте и откъде накъде Сръбско царство ?
Доротея Българска редактиране
Доротея Срацимир.
Заради такива етно-национални, революционно наполеонови заигравки и задявки в стил "разбиране за световната история от началото на 19 век", в сръбската Уикипедия, си правят изводи и обобщения, че в Чирменската битка били участвали сърби (не че, в армията на Вълкашин и Углеша е нямало такива от Требине) за "спасението на Пловдив от турците". Срамота. В Требине даже си построили Херцеговинска Грачаница, а българската историография е принизена и заземена от "откритията" на разни предимно марксически историчари, между впрочем наши и родни. Катастрофата на Владимир Чорович със самолета на път към изгнанието, не им бе достатъчна да проумеят някои азбучни истини.
Между впрочем картата чисто политически е коректна. Трактовката и обяснението ѝ обаче са съвсем различни, и по тази причина крал Милан не пи кафе у Софии с кафеварката на Бойко Борисов.
По същата революционно-марксическа логика Доротея може да бъде кръстена съвсем успешно Доротея Румънска. Очуден съм как още Корнелиу Вадим Тудор не е поискал присъединяването на Босна към Велика Румъния.
Между впрочем Доротея Българска е мултиплицирано във всички Уикипедии.
"Сръбският цар Иван Владимир" редактиране
(от хърватската статия 1 към 1)
Falisifikati i tumačenja редактиране
Pavao Ritter Vitezović, hrvatski književnik tiskao je 1705. u Zagrebu knjigu Vita et martyrium B. Vladimiri, Croatiae regis (Život i mučeništvo blaženog Vladimira, kralja Hrvatske) u kojoj žali "što je legenda o Sv. Vladimiru, kralju Crvene Hrvatske, ostala puku Bijele Hrvatske slabo poznata, te ga samo grčka crkva slavi" [1]
Grčka crkva tj. Kozma, drački mitropolit je 1690. napisao životopis (akolutiju) Sv. Vladimira koji je kasnije tiskan u Veneciji, no i on je, poput Vitezovićevih poetskih tumačenja povijesti, pun netočnosti; primjerice, grčki životopis Vladimirov navodi da je on bio sin srpskog župana Nemanje koji je rođen 1116. godine - točno stoljeće po Vladimirovoj smrti!
Kako primjećuje austrijski povjesničar i slavist S. Hafner, sinovi velikog župana Nemnaje, koga su Srbi kanonizirali kao Sv. Simeona "Mirotočivog" a koji je do 1189. razorio dukljansku državu - Rastko Nemanjić i Stefan Prvovjenačni, utemljeitelj Srpske crkve i prvi srpski kralj , "svim su raspoloživim sredstvima državne i vjerske promidžbe" suprotstavili ukorijenjenoj "državnoj, kulturnoj i dinastičkoj misli Zete, kako bi se za Stefana Nemanju u kultu i historiografiji stvorilo ono isto što je za Vladimira u Zeti bila već tradicija".[2].
Srpska pravoslavna crkva je tek 1861. u listu Srbljak (zbornik Mesecoslov) objavila službenu molitvenu pjesmu o Sv. Vladimiru, što bjelodano svjedoči da ga do toga vremena i nije slavila.
Prvo u nizu srpskih fasificiranja Vladimira životopisa obavio je Vikentije Rakić, svećenik crkve Sv. Spiridona u Trstu. On je prijevod Kozmina predloška s grčkog na staroslavenski, koji su uradili jeromonah Luka i proiguman hilandarski Partenije a naslovili Posljedovanije svjatago velikomučenika, čudotvorca i mirotvorca Jovana Vladimira (nap. - naša podebljanja slova), krivotvorio 1802. u Trstu na način da ga je tiskao s preinačenim naslovom Posljedovanije svjatago velikomučenika Jovana Vladimira, cara srbskago. Tamo gdje je u ionako netočnostima preplavljenom Kozminom originalu pisalo "Bugari", mijenjao je Rakić u "Slavjani" ili "Srbi" (sic!).
Općenito, grčko-srpski životopisi Vladimira tituliraju kao "cara svekolike Albanije i Bugarske" i-ili "cara srbskoga" (grč. "τῶν Σέρβων βασιλεύς") i-ili "srpskog kralja"[3], no takve proizvoljnosti nemaju konkretnu potporu niti u jednom historiografskom izvoru.
Източници редактиране
- ↑ Fra Hrvatin Gabrijel Jurišić, Pavao Vitezović kao latinist (Osvrt na neka Vitezovićeva latinska djela)
- ↑ Dr. Stanislav Hafner, Studien zur altserbischen dynastischen historiographie, München, 1964., str. 50-53.
- ↑ Velikosrpska literatura o Sv. Vladimiru
Фалшификация редактиране
"... на сърбите било изрично забранено да участват, т.е. те са лишени от всякакви политически права."
"Сербова събора да нҍсть. Кто ли се обрҍте съборъникъ, да му се уши урежу и да се осмуди поводъчiе."
Сериозен ли си? Ти може ли по-голяма глупост от това да напишеш? Ела вземи повторно Душанов законник и малко по-внимателно прочети какво пише там.
Законик Стефана Душана цара српског - Стојан Новаковић
Еве аз ще ти кажа. Ако не ми вярваш, намери призренския препис на Душанов законник (най-лесният е за четене), а може и някой друг и прочети. Беше на интернет, но го свалиха. Ако намерим аз ще ти го изпратим. Еве точен цитат на този член от законник:
Члан 69. О сабору себрова: "Збора себрова да не буде, а ако се ко нађе као саборник, да му се уши отсеку, а да се осмуде покретачи."
Пише "СЕБРОВА" а не "СЕРБОВА", а това са два абсолютно различни неща. Според Душанов законник, СЕБРИ са членове на зависими и подчинения клас, а ние СРБИ (СЪРБИ) сме нация като и тогава що бяхме. СЕБРИ са били зависимо селското население и всичко освен властела, свещтенство, градското население и градските търговци и занаятчии. Общество на СЕБРИ (това е клас, а НЕ нация) е разделено на пет части:
- меропси (зависими земледелци)
- власи (зависими скотовъдци)
- сокалници и сеоске занатлије (сокалници и селските занаятчии)
- отроци (роби)
- сеоско свештенство (селското свещенство)
СЕБРИ са били и Българи и Гърци и Сърби и т. н. Следователно всичко зависимо население. Също така СЕБРИ (СЯБРЫ на руски език) са били членове на клас (не нация) във Велико литовско княжество като и в средновековните руски държави. Очевидно е че си сериозно cбъркал някои неща тук.
Ясно е че този един от членовете на законника повелява нещо напълно противно, а не това що ти написа.
По-добре земи и прочети тези два неща по-горе.
"... печки патриарх Йоаникий II (по произход българин)."
Във връзка с печки патриарх, как ти написа "Йоаникий II", а трябва Йоаникий I, в лична карта ли му пиша че е бил от български произход? Йоаникий I е бил син на Стефан Урош III Дечански и полубрат на цар Душан и бил е Сърбин. Но кога се много чети Гаврил Занетов и други подобни, всичко до Велика Морава и дори до Дрина е от български произход.
"... което дава основание държавата да бъде определяна като „Българо-сръбско царство“ "
Ти ме разсмя. Сред феодалите управляващи в царството са и Българи и това е причината за държавата да бъде определяна така? По-голяма част от Душанова властела и управляващи са били Сърби, да не пишам съг, знаеш кои са. И при вас бяха немските владетели. Не ли е тогава това причината да държавата ви бъде определяна като Немско царство или Немско княжество? Мнозина сред везирите в Османска империя по произход са били Сърби. Да споменем Мехмед-паша Соколович който помага си на брат му Макарие Соколович да подновява сърбска Печка патриаршия и т. н. Това ли е причината да тази държавата бъде определяна като Сърбско-османска империя? Винаги са при вас свързано с тези и подобни въпроси две различни критерии, т. е. как вам най-добре подхожда.
И какво е заключение за тая статия? Преднамерена фалшификация како що е и в поголяма част от статии свързани със Сърбия, Сърби и особено със сърбската история на българска уикипедия. Същото важи и за статията "Душанов законник" където е същи фалшив цитат. Важно е че си поставил връзка до статия "Пейоративен", а статия ти е крайно пейоративна и обидна за всички Сърби за съжаление.
Не смятате ли че тази статията трябва да се пише отново? Надявам се че няма да ме разберете погрешно, аз ви пиша добронамерено. Аз не искам да ви обидя. Историята е сериозен въпрос, ако не искате да пишете истина, тъг вземите да се занимавате с други неща. Приказки не са за уикипедия. --Јовановић Милош (беседа) 21:32, 26 юли 2016 (UTC)
- Поставих шаблон за спорна неутралност и махам текста за себрите, добавен от 84.252.39.52. Един от проблемите в тази статия е, че се базира на спорни източници и свободни интерпретации на редакторите, които са ги добавили. Двама от тях - Angel Ivanov Angelov и Mpbeu, които бяха предупреждавани неведнъж за своите недобросъвестни действия, нанесоха доста щети по статии и теми, свързани със средновековната история. За съжаление, все още много статии не са оправени.
- След като бeше блокиран, Angel продължава да пише от различни IP-та, които в момента се следят.
- Също мисля, че статията следва да се пренапише.--Simin (беседа) 09:01, 27 юли 2016 (UTC)