Библиография на Анастас Иширков

Библиографията на Анастас Иширков включва 30 книги, от които 11 са издадени на български език, 11 – на френски език, 4 – на немски език и по една книга – на руски, унгарски, чешки и сърбохърватски език. Анастас Иширков публикува на български език над 220 студии и статии. В сборници, вестници и списания в България и чужбина отпечатва над 40 статии на френски, немски, руски, английски, италиански, сърбохърватски, шведски и полски език. Пише над 70 рецензии, критики и отзиви на български, френски и немски език. Повече от 30 са художествените му произведения – разкази и стихотворения.[1] Най-често са публикувани в Годишника на Софийския университет, списанията „Училищен преглед“, „Естествознание и география“ и „Периодическо списание“. Сътрудничи на вестниците „Военни известия“, „Мир“ „Ден“ и „Слово“, в които има над 35 публикувани статии.[2]

Портретна снимка на Анастас Иширков

Списък на трудоветеРедактиране

КнигиРедактиране

 
Факсимиле на корицата на книгата „България. Географски бележки“. Издадена в София, 1910 г.
 
„Впечатления от Македония“, 1910
Писмо от проф. Анастас Иширков до д-р Васил Радославов, министър-председател, за съдействие при отпечатването и разпространението на труда му „Западните краища на българската земя“, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“
 
Статията „Дунав и нашите дунавски градове“, публикувана в „Известия на Българското географско дружество“, 1935 г.
 
Лекция „География на селищата“, четена от проф. Анастас Иширков. Източник: ДА „Архиви“
Факсимиле на кориците на „Ловеч и Ловчанско“, книга I и книга II, съхранявани в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч.
 
Факсимиле от „Ловеч и Ловчанско“, книга I, Съхранявана в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч
български език
френски език
немски език
  • Südbulgarien. Seine Bodengelstaltung, Erzeudnisse, Bevölkerung, Wirtschaft und geistige Kultur. Inaug. Diss. Leipzig, 1896. с. 80.
  • Oro- und Hydrographie von Bulgarien. Mit 1 Karte und 35 Abbildungen im Text. Heft 17 Zur Kunde der Balkanhalbinsel. I. Reisen und Beogachtungen. Sarajevo, 1913. с. 182.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Allgemeines, Paläogeographisches, Oberflächengestaltung, Klima, Pflanzenleben, Tierwelt). Leipzig, 1916. с. 129.
  • Bulgarien. Land und Leute. I. Teil (Bevölkerung, Volkswirtschaft, Siedlungsverhältnisse), mit 24 Tafeln und einer Eisenbahnkarte. Leipzig, 1917. с. 182.
  • Bulgarien und die Dobrudscha. Politisch-geographische Notizen. Bern, 1917. с. 32.

СъчиненияРедактиране

руски език
  • Болгарiя. Съ кратою болгарскихъ железныхъ дорогъ и 44 иллюстрацiями. Одесса, 1911. с. 235.
унгарски език
  • Bulgaria, föld-es neprajz. Budapest, 1917. с. 162.
чешки език
  • Bulgarsko a maře Egejskè. Thrakijska otázka. Praha, 1921. с. 48.

СтатииРедактиране

български език
  • Момчил юнак. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 67 – 76.
  • Крум. Исторически очерк. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 70 – 81.
  • Грамотността на населението в Княжество България. // Български преглед кн. 7. 1895. с. 103 – 108.
  • География в програмата на педагогическите училища. // Български преглед кн. 9 – 10. 1896. с. 209 – 211.
  • Географията на държавния изпит за учители в средните ни училища. // Български преглед кн. 11. 1896. с. 150 – 152.
  • Потик за реформа в учебния план по география. // Училищен преглед кн. 10. 1896. с. 1046 – 1061.
  • Крали Марко у старите западни историци. // Български преглед кн. 12. 1896. с. 163 – 164.
  • Долината на река Осъм. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 52 – 64.
  • Географията в програмата за педагогическите училища. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 107 – 117.
  • Някои подробности за заробването и смъртта на император Балдуин. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 24 – 31.
  • Антропогеографски бележки върху Балканския полуостров. // Български преглед кн. 9. 1897. с. 23 – 35.
  • Няколко думи върху обучението по физическа и политическа география в първи клас. // Отчет на Софийската мъжка гимназия за 1897. 1897. с. 1 – 11.
  • Географическо речение от Ив. Друмев. // Български преглед кн. 3. 1897. с. 113 – 114.
  • Шпревалд. // Цвят № 2. 1897. с. 51 – 53.
  • Задача и съдържание на днешната географска наука. Встъпителна лекция. // Български преглед кн. 12. 1898. с. 21 – 41.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 3. 1898. с. 69 – 92.
  • Румънска Добруджа. Географски очерк. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 71 – 99.
  • Глава Панега. Принос към изучаването на карста в България. // Български преглед кн. 10. 1900. с. 58 – 76.
  • Няколко бележки върху температурата на въздуха в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 114 – 121.
  • Няколко бележки върху валежа в София. // Периодическо списание кн. 63. 1902. с. 708 – 716.
  • Нашата черноморска граница. Политикогеографска студия. // Задружен труд кн. 11. 1902. с. 996 – 1012.
  • Дневният вървеж на температурата в София. // Периодическо списание кн. 64. 1903. с. 631 – 635.
  • В Западна Стара планина. // Известия за командировките на Министерство на народната просвета кн. I. 1904. с. 106 – 118.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Училищен преглед кн. 10. 1904. с. 90 – 107.
  • Гебедженското езеро. Предварителни морфометрични бележки. // Годишник на Софийския университет. 1904/1905. с. 68 – 74.
  • Град Варна. Културногеографски бележки. // Периодично списание кн. LXV. 1905. с. 191 – 237.
  • Хипсометрични отношения на Княжество България. С една карта. // Периодическо списание кн. 64. 1905. с. 599 – 607.
  • Накитите у природните народи. // Светлина кн. 3. 1905. с. 9 – 11.
  • Тектониката на България. // Периодическо списание кн. 66. 1905. с. 275 – 280.
  • Статистически бележки върху населението в София. // Соисание на Българското икономическо дружество кн. 8 – 9. 1905. с. 504 – 510.
  • Девненските извори и тяхното поселищно и стопанско значение. // Годишник на Софийския университет. 1905/1906. с. 245 – 255.
  • Вятърът и град София. // Българска сбирка кн. 4. 1906. с. 221 – 224.
  • Из средновековната история на град Варна. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 4. 1906. с. 230 – 241.
  • Нашите селища в свръзка с тяхната надморска височина. // Списание на Българското икономическо дружество кн. 1. 1906. с. 1 – 19.
  • Упътване за изучаване на селищата в Българските земи. // Училищен преглед кн. 2. 1906. с. 217 – 227.
  • Цвиичовите възгледи върху етнографията на Македония. // Периодично списание LXVIII. 1906. с. 469 – 521.
  • Дребни бележки. 1. Нашите гробища. 2. Изкуствените цветя. // Българска сбирка XIII. 1906. с. 105 – 108.
  • Бележки за пътя Русе – Варна в XVIII век и за главните селища край него. // Годишник на Софийския университет III-IV. 1906/1907. с. 129 – 152, 178 – 179.
  • Малко турска светлина върху македонския въпрос (годините 1898 – 1899). // Пряпорец X, № 8. 1907.
  • Силата на множеството. // Българска сбирка кн. 4. 1907. с. 249 – 251.
  • Навременен ли е университетът у нас?. // Ден № 1390. 1907.
  • Правителството и университетския въпрос. // Ден № 1417. 1907.
  • Принос към географията на Княжество България. // Периодично списание кн. LXVIII. 1908. с. 263 – 293, 383 – 411, 553 – 603.
  • По повод на Чаракчиевата рецензия на книгата „Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните“ от Ганчо Цанов. // Военен журнал кн. 5. 1908. с. 831 – 835.
  • Западната граница на Македония и албанците. // Библиотека на Славянска беседа кн. 1. 1908. с. 64 – 92.
  • Човекът и земята. Антропогеографски бележки. // Българска сбирка кн. 4. 1908. с. 421 – 428.
  • Хидрография на България. // Годишник на историко-филологическия факултет V. 1908/1909. с. 1 – 54.
  • България в средновековните карти. // Периодично списание LXX. 1909. с. 58 – 161.
  • Откриването на севррния полюс. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 98 – 101.
  • Черно море. // Естествознание кн. 2. 1909. с. 65 – 69.
  • Впечатления от Македония. Сказка, държана по покана на Македоноодринското дружество на 24 и 31 януари 1910 г. // Български преглед кн. 3. 1910. с. 147 – 161.
  • Числен израз на разпокъсана България. // Ден № 2115. 1910.
  • Чалъкавакски проход в Стара планина. // Годишник на историко-филологическия факултет VII. 1910/1911. с. 1 – 25.
  • Корупцията у нас. // Ден № 2405. 1911. с. 147 – 161.
  • Културни растения в България. // Естествознание кн. 5. 1911. с. 274 – 281.
  • Предговор и бележки. // В издадената под редакцията на проф. А. Иширков Орохидрография на Македония, от Васил Кънчов, Пловдив 1911 г. 1911. с. V-X, 191 – 201.
  • Норвегия. // Естествознание кн. 4. 1912. с. 385 – 391.
  • Македонският въпрос остава открит. // Свободно мнение 10. 1913. с. 4 – 6.
  • Сърбия и пътят за Солун. // Мир № 3899. 1913.
  • Княз Черкаски и границите на България. // Свободно мнение 48. 1914. с. 667 – 669.
  • Шар планина. // Отечество кн. 1. 1914. с. 3 – 6.
  • Разширение на сръбската държава в 1833 – 1878. // Български сговор 10 – 11. 1915.
  • Скопската област останала българска и под духовното владичество на сръбската ипекска патриаршия. // Известия на историческото дружество кн. IV. 1915. с. 53 – 70.
  • Охридското езеро и град Охрид. // Летопис на Българска академия на науките III. 1916. с. 67 – 97.
  • Черна вода. // Военни известия XXV, № 236. 1916.
  • Тулча. // Военни известия XXV, № 283. 1916.
  • Богатствата на Румъния. // Военни известия 280. 1916.
  • Името Добруджа. // Отечество кн. 1. 1917. с. 11.
  • Град Призрен. // Седмичен преглед кн. 2. 1917. с. 3 – 5.
  • Физическа география на Добруджа. // Сборник Добруджа. 1918. с. 1 – 43.
  • Тракийската ни граница според парижкия договор за мир. // Читалищен преглед кн. 7 – 10. 1919. с. 295 – 297.
  • Географската връзка на Тракия с България. // За Тракия. 1920. с. 11 – 19.
  • Брой на българите. Библиографско-статичстически бележки. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1. 1921. с. 40 – 48.
  • Пловдив и Родопа. // Родопски глас бр. 4. 1921. с. 1 – 6.
  • Географски излети и научни пътувания. // Училищен преглед кн. 5. 1921. с. 183 – 189.
  • Биволът в България. Биогеографски бележки. // Естествознание и география V. 1921. с. 9 – 10, 342 – 349.
  • Дакоромъните в Балканския полуостров. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. II. 1921. с. 73 – 91.
  • Черно море и Цариградските протоци. // Свободно мнение IV, № 17 – 18. 1922. с. 3 – 5.
  • Числен израз на разпокъсана България. // Свободно мнение 1. 1922. с. 4 – 6.
  • Имената на нашите селища. // Слово I, № 83. 1922.
  • Културни растения в македония. Мак. // Македония кн. 2. 1922. с. 30 – 36.
  • Културни растения в македония. Сусам. // Македония кн. 4. 1922. с. 19 – 23.
  • Град Търново. // Български турист кн. 5. 1922. с. 70 – 71.
  • Де е станала Златишката битка в 1443 г.. // Списание на Българската академия на науките кн. XXIV. 1922. с. 9 – 20. Архивиран от оригинала на 2017-10-16. Посетен на 2018-11-18.
  • Имената на някои наши градове. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. 1 – 2. 1922. с. 1 – 10.
  • Картофите в България. // Македония I, № 10. 1922. с. 12 – 20.
  • Към Дебър и Струга. // Военни известия XXV, № 236. 1922.
  • Походите на Крал Владислав III в България в 1443 и 1444 г.. // Полска библиотека кн. 8. 1923. с. 25 – 53.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 3. 1923. с. 5 – 7.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 5. 1923. с. 5 – 6.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 7. 1923. с. 4 – 5.
  • Чертици от швейцарския демократизъм. // Полет 9. 1923. с. 4 – 6.
  • Троянският манастир Св. Богородица. // Български турист кн. 3. 1923. с. 34 – 37.
  • Нашата културна степен. // Полет 16. 1924. с. 4 – 6.
  • Струмишко. Стопански чертици. // Македонски преглед кн. 1. 1924. с. 26 – 37.
  • Пояснителни бележки към Карта на сегашна България. Македония и прилежащите земи в 4 листа. Рисувал, писал и литографирал Александър Х. Русет. // Геогрфаска библиотека 4. 1924. с. 3 – 12.
  • Няколко бележки за град Бургас. // Морски сговор бр. 1. 1925.
  • Варна в миналото и сега. // Варненски новини XX, № 211. 1925.
  • Кой е Александър Х. Русет?. // Слово бр. 803. 1925.
  • Географската връзка на Македония с България. // Македонски преглед кн. 4. 1925. с. 27 – 35.
  • Град Елена. // Български турист кн. 5. 1925. с. 68 – 70.
  • Град Елена. // Сборник за Иларион Макариополски (1812 – 1875). 1925. с. 101 – 112.
  • Населението на нашето черноморско крайбрежие. // Слово IV, № 984. 1925.
  • Идването на чужденци през Маказа. // Слово IV, № 1000. 1925.
  • Характерни черти на градовете в Царство България. // Годишник на историко-филологическия факултет XXI. 1925. с. 1 – 26.
  • Географската карта на българската земя от П. И. Шафарик. // Българо-чехословашка взаимност бр. 2. 1925. с. 11.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Български турист кн. 10. 1925. с. 156 – 160.
  • Историко-политическият елемент в гъстотата на населението в България. // Сборник Васил Н. Златарски. 1925. с. 91 – 99.
  • Областното име Загоре или Загора в миналото и сега. // Известия на Народния етнографски музей в София V. 1925. с. 80 – 88.
  • Името България. // Sbornik Čekoslovenské Spolenčosti Zemepisne. 1926. с. 66 – 71.
  • Влиянието на културата върху слабокултурните народи. // Училищен преглед кн. 1 – 2. 1926. с. 139 – 150.
  • Град Копривщица. Поселищно-географски чертици. // Сборник Копривщица. 1926. с. 235 – 262.
  • Името България. // Известия на Народния етнографски музей в София кн. I-IV. 1926. с. 1 – 7.
  • Македония. Име и граници. // Македонски преглед год. III, кн. 1. с. 1 – 22.
  • Статистически бележки за населението на град Силистра. // Сборник Силистра и Добруджа. 1927. с. 197 – 202.
  • Град Шумен, поселищно-географски чертици. // Сборник Климент Търновски. 1927. с. 5 – 29.
  • В: Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му (1902 – 1927). Едно от желанията на покойния Васил Кънчов. Враца, Ст. Цеков, 1927. с. 133 – 136.
  • Земетръс. Физикогеографски бележки. // Земетресенията ще продължат ли?. 1928. с. 1 – 21.
  • Политикогеографски преглед на Кралство Италия. // Годишник на Свободния университет VI, VII. 1928. с. 20 – 32.
  • Град София преди 50 години. // Столичен общински вестник бр. 1 – 2. 1928.
  • Българите вън от границите на България. // Пряпорец бр. 28. 1928.
  • Балканите за балканските народи. // Отец Паисий бр. 2. 1928. с. 25 – 26.
  • Идея за обединението на южните славяни в ново време. // Отец Паисий бр. 4. 1928. с. 61 – 63.
  • Град София и. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 1 – 14.
  • София по време на освобождението. Население на София. // Юбилейна гнига на град София (1878 – 1928). 1928. с. 56 – 78.
  • Прилагателните „бял“ и „черен“ в нашата топонимия. // Родна реч кн. 2. 1928. с. 85 – 87.
  • Българите в Бесарабия. // Отец Паисий 14, 15. 1928. с. 234 – 235.
  • Гъстота на населението в България. // Научен преглед кн. 2. 1928. с. 59 – 68.
  • Д-р Крум Дрончилов. // Общ годишник за България 1926 – 1929. 1929. с. 600 – 602.
  • Раса, племе, народ и нация. // Отец Паисий бр. 3. 1929. с. 33 – 35.
  • Георги Раковски за етнографията на Източна Тракия. // Отец Паисий бр. 5. 1929. с. 72 – 74.
  • Политическо-географско схващане за държавата. // Научен преглед кн. 1. 1929. с. 56 – 61.
  • Град Ловеч. // Български турист кн. 4. 1929. с. 50 – 55.
  • Нашата народностна политика. // Отец Паисий бр. 10. 1929. с. 157 – 160.
  • Географски изучавания на България в последните три години (1927 – 1929). Библиографски бележки. // Научен преглед кн. 2. 1929. с. 99 – 105.
  • Варна и Бургас. // Морски сговор бр. 6. 1929. с. 12 – 13.
  • Мирният договор в Ньой и границите на Българското царство. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1929. с. 331 – 335.
  • Проф. Б. Цонев. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 3 – 5.
  • Вместо предговор. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 6 – 61.
  • Град Ловеч. Географско положение. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 17 – 18.
  • Река Осъм. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 19 – 22.
  • Климатът на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 40 – 42.
  • Имената на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 88 – 89, 91 – 92.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 116 – 118.
  • Къси бележки, писма и други. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 119 – 131.
  • Извадки от стари български вестници. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 133 – 135.
  • Фонд за написване и издаване на съчинението „Ловеч и Ловчанско“. // Ловеч и Ловчанско кн. 1. 1929. с. 139.
  • Географско изучаване на Царство България. // Училищен преглед кн. 8 (год. XXIX). с. 1153 – 1168.
  • Науките в България днес. География. // Българска книга кн. 4 – 5. 1930. с. 433 – 438.
  • Брой и разпределение на българите в Добруджа в 1918 г. С една карта. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1930. с. 29 – 54.
  • Имена и граници на Тракия. // Тракийски сборник кн. II. 1930. с. 3 – 14.
  • Българите в Румънското кралство. // Отец Паисий бр. 7. 1930. с. 93 – 97.
  • Народностна структура в Югославия. // Отец Паисий бр. 21 – 22. 1930. с. 309 – 314.
  • Махалите в гр. Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 120 – 123.
  • Населението на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 124 – 130.
  • Добавки и поправки. // Ловеч и Ловчанско кн. II. 1930. с. 163 – 165.
  • Карл Каснер. (Доклади за избор на нови дописни членове). // Летопис на Българска академия на науките кн. XII. 1931. с. 126 – 128. (в съавторство с Иван Урумов)
  • Географска библиография. // Научен преглед кн. 3. 1931. с. 237 – 247.
  • Орешакът и манастирът Успение на Пресвета Богородица. // Сборник Митрополит Максим. 1931. с. 1 – 13.
  • Мирю и Д-р Коста Павлови. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 43 – 56.
  • Стари описания на град Ловеч. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 97 – 99.
  • Учители и учителки в Ловеч преди освобождението на България от турската власт. // Ловеч и Ловчанско кн. III. 1931. с. 120 – 131.
  • Бъдещето на град Варна. // Българска земя кн. 3. 1931. с. 6 – 9.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 4. 1932. с. 45 – 48.
  • Как Добруджа премина под румънска власт. // Отец Паисий кн. 5. 1932. с. 61 – 65.
  • Към учебното дело в селата на Ловчанско преди Освобождението на България. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 43 – 44.
  • Ловчанци и освободителното движение в България. Мирон, Бешков и Христо Иванов Големия. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 47 – 57.
  • Васил Йонков. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 57 – 61.
  • Анастас Ц. Хитров, Цвятко х. Павлов, Христо Йовков Пушкаров, Тома Ст. Хитров. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 123 – 128.
  • Биографични бележки за Колю Семов. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 129 – 131.
  • Село Галата. // Ловеч и Ловчанско кн. IV. 1932. с. 201 – 208.
  • Историко-етнографски преглед на населението в Царство България. // Известия на Народния етнографски музей в София. 1933. с. 5 – 38.
френски език
  • Geographie de la Principaute de Bulgarie. (Orographie, Hydrographie, Climat, Vegetation, Faune). // La Bulgarie Contemporaine. 1905. с. 17 – 36.
  • Geographie physique de la Dobroudja. // La Dobroudja. 1918. с. 1 – 43.
  • Lien geographique entre la Thrace et la Bulgarie. // Pour La Thrace. Discours prononces a une reunion publique, au Theatre National a Sofia, le 16 mai 1920. 1921. с. 11 – 17.
немски език
  • Die Bevlökerung in Bulgarien und ihre Siedlungsverhältnisse. // Pettermanns geogr. Mitteilungen II. 1911. с. 117 – 122, 179 – 185.
  • Das Erdbeden von Tirnowo in Bulgarien. // Deutche Levante-Zeitung 16. с. 653 – 655.
  • Ethnographische Karte des Bulgarentums auf der Balkanhalbinsel im Jahre 1912. // Pettermanns geogr. Mitteilungen 61. 1912. с. 339 – 342.
  • Physische Geographie der Dobrudscha. // Dobrudscha. 1918. с. 1 – 32.
руски език
  • Баланскiй полуостров. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 209 – 214.
  • Балканы. // Русская Энциклопедиiя т. II. 1911. с. 214 – 217.
английски език
  • Geography of the Principality Bulgaria. // Bulgaria of today. 1907. с. 3 – 16.
  • Nationalistic structur of Jugoslavia. // Macedonia 3. 1932. с. 46 – 51.
италиански език
  • L'etnographia delle Macedonia. // L'Italia all' Estro I, 13. 1907. с. 199.
сръбски език
  • Софиjа антропогеографске црте. // Гласник Српског географског Друшства I. 1912. с. 176 – 182.
шведски език
  • Bulgariens geografi i Det bulgarske folket. // Bulgarern. 1918. с. 61 – 106, 131 – 146.
полски език
  • Badania Geograficzne w Bugŀarij. // Czasopismo Geograficzne t. V, 17 – 18. 1927. с. 95 – 110.

Критики и отзивиРедактиране

  • Нов географски атлас с 24 карти по всеобщата география на долните класове. Стъкми Д. В. Манчов. Пловдив 1895. // Училищен преглед кн. 2. 1896. с. 195 – 198.
  • Света гора (пътни бележки) от В. Кънчов, Пловдив 1896. // Български преглед кн. 1. 1896. с. 113 – 114.
  • Отечествена география. Ръководство за учителите в основните училища. От В. Кънчов. Пловдив. Издание и печат на Хр. Г. Данов. 1895. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 2. 1896. с. 131 – 133.
  • Трагови старих глечера на Рили. От Д-р Цвийч в Глас српске кралевске академjе LIV. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 126 – 127.
  • Споменик српске кральевске академиjе. XXXII. Први разред. З. Београд. 1897. Стр. 111, 4-о. Цена 1.50 дин. (Из нашите и чуждите списания). // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 141 – 142.
  • Geographische Zeitschrift. Dritter Jahrgang, fünftens Heft. // Български преглед кн. 4. 1897. с. 142 – 144.
  • Климатът на Верхоянск. (Meteorologische Zeitschrift, 1896, p. 242). (Книжовни и научни вести). // Български преглед кн. 4. 1897/1898. с. 283.
  • Годишник на Българското природоизпитателно дружество за първата и втората (1896/1897 и 1898) година. // Български преглед кн. 4. 1898. с. 130 – 136.
  • Кратки наставления за заразителните болести и предпазването от тях. От д-р С. Ватев, силистр. окр. лекар. Издава Силистр. окр. постоянна комисия. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 10. 1898. с. 148.
  • Основно образование в България през уч. 1894/1895 г. (с 2 картограми и 3 диаграми) от Кир. Г. Попов (отпечатък от „Училищен преглед“). Стр. 163 на 8о. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 147 – 148.
  • Географически студии. От Сергей Меч. Превел от руски Ив. П. Кепов, учител в Кюстендил. Издание и печат на Христо Г. Данов. Пловдив. 1898. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148.
  • Свършекът на света. Красилников (популярно-научен очерк). Превел от руски Хр. Н-в. Враца, печ. „Труд“ на Ст. Цеков. 1898. стр. 30. Цена 30 стотинки. (Рецензии и книгопис). // Български преглед кн. 12. 1898. с. 148 – 149.
  • Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало от Васил Кънчов. // Периодическо списание кн. 55 – 56. 1898.
  • Екскурзия по западна Стара планина от Д. Илков. // Военен журнал кн. 15, 16.
  • Das Rila-Gebirge und seine ehmalige Velgletscherung. Von Prof. Dr. Cvjić. // Български преглед кн. 7. 1898. с. 136 – 149.
  • Рецензии на 26 учебника по география за I, II и III класове, печатани в Училищен преглед. // Училищен преглед кн. 3. 1899. с. 331 – 358.
  • България, стенна карта за основните училища, по най-новите източници, съставил Н. Данков. (Вести и оценки). // Периодическо списание на Българското книжовно дружество кн. 67. 1906/1907. с. 812 – 814.
  • Ст. Н. Шишков. Тракия преди и след Европейската война. Издирвания и документи. С приложение на две факсимилета, 26 образци, 11 статистически таблици и етнографска карта. Пловдив, 1922. 8о, 176 стр. Цена 40 лева. (Оценки и вести). // Известия на Народния етнографски музей кн. 3 – 4. 1922. с. 178 – 179.
  • Новата сръбска карта на Македония под сръбска власт в мярка 1:100 000. // Македонски преглед кн. 2. 1930. с. 126 – 129.

ПреводРедактиране

  • Пълен превод от немски език на статията на Алфред Хетнер „Положението на човешките поселища“.

Литературни трудовеРедактиране

  • Песни. // Съвременник кн. 5. 1889. с. 53.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра II. 1890. с. 556 – 559.
  • Из съвременните бележки на Иш-рк. // Искра III. 1891. с. 17 – 19.
  • Господар и слуга. // Искра кн. 3. 1891. с. 149 – 155.
  • После войната. // Искра III. 1891. с. 222 – 230.
  • Световни промени. // Искра III. 1891. с. 386 – 392, 472 – 475.
  • На заговезни. // Искра IV. 1892. с. 78 – 82.
  • Финансов. // Искра IV. 1892. с. 602 – 604.
  • Изгубената яка. Картина из живота. // Извор кн. 1. 1892. с. 15 – 18.
  • Лятна вечер. // Извор кн. 2. 1892. с. 50.
  • Дядо ми ме изцери. // Извор кн. 3. 1892. с. 109 – 116.
  • Две приказки. // Извор кн. 5. 1892. с. 201 – 204.
  • Из клането в Ловеч. // Извор кн. 11. 1892. с. 483 – 485.
  • Задуха. // Мисъл кн. 7 – 8. 1893. с. 414 – 418.
  • Стефанчо х. Петров. // Мисъл кн. 1. 1894. с. 66 – 78.
  • Планинче. Разказ. // Мисъл кн. 11. 1894. с. 808 – 812.
  • Приказка за фрака. // Български преглед кн. 3. 1895. с. 44 – 48.
  • Вътрешен враг на отечеството. Хумореска. // Български преглед кн. 11. 1895. с. 1 – 9.
  • Магия. // Български преглед кн. 2. 1897. с. 1 – 6.
  • Приказка за галошите. // Наш живот кн. 2. 1901. с. 99 – 101.
  • Приказка за ореховата сянка. // Наш живот кн. 6. 1902. с. 247 – 250.
  • Лошо захвана, как ли ще свърши. // Мир бр. 1587, 1588, 1589, 1590. 1905.

ИзточнициРедактиране

  • Сборник в чест на Анастас Т. Иширков по случай 35-годишната му преподавателска дейност. // Известия на Българското географско дружество кн. I. 1933.
  1. Михайлов, Пело. Непознатият и неразпознатият Анастас Иширков. Пловдив, издателство „Интелексперт-94“, 2018. ISBN 978-619-7220-39-1. с. 7.
  2. Пенков, Игнат. Анастас Иширков. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987. с. 22.