Българска сбирка
„Българска сбирка“ е българско месечно списание за книжнина и обществени знания. Излиза в София и Пловдив в периода 1894 – 1915 г., с прекъсване през 1913 г.[1] През 1899 г. излиза 2 пъти месечно.[2]
| „Българска сбирка“ | |
|---|---|
| Информация | |
| Основаване | 1894 г. |
| Първи брой | януари 1894 г. |
| Закриване | декември 1915 г. |
|
Последен брой Номер |
декември 1915 г. бр. 10 (222) |
| Периодичност | месечно |
| Тираж | 1700 |
| Държава | България |
| Език | български език |
| Главен редактор |
Стефан Бобчев Михаил Маджаров |
В списанието се помества художествена литература, литературна критика, обществено-политически статии, мемоари, известия за културния живот в България и по света, политически прегледи. Публикуват се множество материали за славянските страни.[1] Публикуват се исторически спомени на Петър Карапетров и Илия Блъсков. В политическо отношение е близко до Народната партия.[2]
Редактори са Стефан Бобчев и Михаил Маджаров. Сътрудничат Иван Вазов, Константин Величков, Антон Страшимиров, Николай Ракитин, Пенчо Славейков, Стоян Михайловски, Цанко Церковски, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Теодор Траянов, Георги Стаматов, Димчо Дебелянов, Петко Тодоров.[1] През 1899 г. в списанието е публикуван за първи път разказът на Иван Вазов „Една българка“ с първоначално заглавие „Челопешката гора“.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1242.
- ↑ а б Иванчев, Димитър. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М. София, Български библиографски институт „Елин Пелин“, „Наука и изкуство“, 1962. с. 125. Посетен на 2022-07-05.