Иван Урумов

български естественик

Иван Киров Урумов е български ботаник, учител и действителен член на БКД.[1]

Иван Урумов
български ботаник, учител и академик
Портретна снимка, източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
9 октомври 1937 г. (81 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вХайделбергски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Известен соткриването на нови ендемични видове растения
Иван Урумов в Общомедия

Биография редактиране

Иван Урумов е роден на 10 май 1856 г. в Ловеч. Произхождат от заможно семейство. Учи в Ловеч, Габрово и класическа гимназия в Писек, Чехия (1873 – 1877). Работи като учител в Ловеч (1877 – 1879). Следва естествени науки във Виена (1879 – 1880). Завършва специалност ботаника в Хайделберг (1883 – 1885), където подготвя, но за съжаление поради материални затруднения не защитава докторска дисертация.

След завръщането си в България е учител в продължение на 40 години в Ловеч, Габрово, Русе и Търново. Училищен инспектор в Ловеч, Плевен и Търново. Автор на първите български учебници по ботаника, зоология и минералогия.[2]

Научни приноси редактиране

Иван Урумов изследва системно българската флора и събира образци от непознати на науката видове и български ендемити.[3] По инициатива на Иван Урумов много български учители събират растения. Някои от тях получават български имена и носят името на Иван Урумов: Урумово лале (Tulipa urumoffii Hay) е наречено така от австрийския ботаник Август фон Хайек, на името на неговия откривател. Освен с жълти, то се среща в България и с червени цветове. Други такива растения са Урумов лопен (Verbascum urumovii, Stoj. et Acht.), Урумов окситропис (Oxytropis urumovii Jav.), Урумов кривец (Chondrilla urumoffii), Урумов равнец (Achillea urumoffii), Урумов карамфил (Dianthus urumoffii).

Основни трудове на Урумов са „Принос към българската флора“ и „Материали по българска народна медицина“.

Урумов е един от основателите на Българското ботаническо дружество през 1923 г. Действителен член Българско книжовно дружество от 1904 г. Председател на Природо-математическия клон на БАН (1924 – 1925).

Дарителство редактиране

 
Паметна плоча на професорите-дарители от Ловеч Стефан Ватев, Анастас Иширков, Михаил Минев, Стефан Петков, Тошко Петров, Беню Цонев, Иван Урумов, Константина Караденчева-Скопакова

Иван Урумов е член на Инициативния научен комитет за написване и напечатване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. Автор е на 17 статии по темите ботаника и история. Първи пише биографиите на Васил Радославов, Иван Драсов и Марин Поплуканов. Дарява 5000 лв. лични средства за издаване на поредицата.

Урумов е почетен член на Ловчанското читалище „Наука“, на което дарява 1200 книги за читалищната библиотека. Дарител е и за: построяване на читалищната сграда, църквата „Св. Богородица“, безплатната ученическа трапезария и Ловчанското културно – благотворително дружество в София.

Награден е през 1936 г. с орден „Свети Александър“ III ст. за принос в българската наука. Улица в Ловеч е наименувана „Академик Иван Урумов“.

Гробът му се намира в парцел 28 на Централните софийски гробища.[4]

Бележки редактиране

  1. Петков, Стефан. Поменик на Българската академия на науките: Иван Урумов (10 V. 1856 - 9 X. 1937) // Летопис на Българската академия на науките (21). 1941. с. 131 - 139.
  2. Кратка българска енциклопедия. Т. V (СТРОИ-ЯЯ). издателство на БАН, 1969. с. 244.
  3. J. D. B. Bulgaria // The Encyclopaedia Britannica; A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th. Т. IV (BISHARIN to CALGARY). Cambridge, England, At the University Press, 1910. с. 786. Посетен на 27 юли 2023.: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
  4. „София помни“

Източници редактиране

  • Аврамова, Румяна; Василева, Весела; Давчева, Даниела; Даскалова, Красимира; Димитрова, Дочка; Еленкова, Ваня: Куюмджиева, Миглена. Българската възрожденска интелигенция, Енциклопедия. София, Държавно издателство "Д-р Петър Берон", 1988. с. 669.