Биволари (етническа група)

Биволарите, наричани също дан-колари, са малка циганска група в България в средата на XX век.

Биволари
Общ брой	300 (1957)
По места	България
Период	средата на XX век
Език	гръцки, турски
Религия	ислям
Сродни групи	цигани

Сведенията за тях са главно от полицейски доклади. За пръв път се споменават през 1929 година, но повечето свидетелства за тях са от 40-те и 50-те години. Биволарите идват в България от района на Димотика и Софлу в Западна Тракия, мюсюлмани са и говорят гръцки и турски. Те чергаруват из страната на групи от по 4 – 5 волски коли (откъдето идва името им), като поддържат постоянна връзка помежду си и няколко пъти годишно се събират в Пловдивско.

Полицията активно следи биволарите заради тяхната особено активна и брутална престъпна дейност – те често извършват обири и грабежи, в много случаи съпътствани от нападения и убийства, включително срещу милиционери. Трудност за властите е изключителната затвореност и солидарност на групата, която почти не поддържа контакти с други хора. През 1948 година е заловена група от около 30 биволари, извършили 100 взломни кражби, 27 разбивания на каси и 7 убийства. По това време биволарите често крадат дефицитните вълнени и копринени платове.

През 50-те години милицията разглежда възможността за експулсирането на биволарите в Гърция, тъй като те нямат българско гражданство. През 1957 година принудително са им издадени паспорти, като броят им е установен на около 300 души. След забраната на чергаруването малко по-късно биволарите се установяват в „Столипиново“ в Пловдив, а след това се изселват към няколко села в Плевенско.