Биляна Йованович

Биляна Йованович (на сръбски: Biljana Jovanović) е сръбска публицистка, поетеса и писателка, авторка на произведения в жанровете драма и лирика. Тя е активен борец за защита на основните човешки права, а по времето на разпадането на Югославия и войните за югославското наследство е активистка в подкрепа на мира.

Биляна Йованович
Родена	28 януари 1953 г. Белград, Югославия
Починала	11 март 1996 г. Любляна, Словения
Професия	писател, поет, драматург, общественик, публицист
Националност	Сърбия
Активен период	1977 – 1996
Жанр	драма, лирика, документалистика
Известни творби	„Пада Авала“
Съпруг	Драган Лакиевич (?-?) Растко Мочник (?-1996)

Биография и творчество

Биляна Йованович е родена на 28 януари 1953 г. в Белград, Югославия. Баща ѝ е известния югославски, черногорски и сръбски политик Батрич Йованович, а брат ѝ, Павле Йованович, е юрист, професор в Университета в Нови Сад.

Завършва е Белградския университет със специалност философия. Като студентка се омъжва за състудента си Драган Лакиевич, известен впоследствие писател и публицист. Развеждат се по-късно.

През 1977 г. дебютира със сборника със стихотворения „Čuvar“ (Пазач). Първият ѝ роман „Пада Авала“ е издаден през 1978 г. Той е повратна книга за непокорния дух на младия Белград и е един от най-добрите романи в сръбската литература. Той представя интимния живот на млада музикантка и нейните екзистенциални и духовни приключения. Става пример за нов жанр, проза, написана от жени, приемайки типично женския опит като съдържание, женската сексуалност като неразделна част от женската личност, контрастирайки го със стереотипите и конвенционалната роля на жените в обществото на онова време. Романът разчупва рамките на направлението на социалистическия реализъм.

Авторка е и на романите „Кучета и други“ и „Душа единица моя“, и на пиесите „Улрике Майнхоф“, „Лети в гората като птица“, „Централен затвор“ и „Стая на Босфора“.

Биляна Йованович е интелектуалка и общественичка. През 70-те и 80-те години участва в подписките репресиите и митовете на комунистическия режим. Става член на първия Комитет за защита на художествените свободи, основан през 1982 г. в защита на босненския поет Гойко Джого в централата на Асоциацията на писателите на Сърбия във Франция, а после и на осъдения писател Адем Демачи от Прищина, срещу прилагането на скандалния и репресивен чл.133, използван за потискане на свободата на мнение. Когато Асоциацията на писателите на Сърбия става все по-националистическа в края на 80-те години, Йованович се дистанцира от нея.

Става член и президент на първата неправителствена организация – Комитета за защита на човека и околната среда, основан през 1984 г. също във Франция. Включва се в антинационалистическото движение в началото на 90-те, като организира протести, призоваващи за мир и толерантност. Тя е един от основателите на Белградския кръг, на движението за гражданско съпротивление (Civilni pokret otpora) през 1992 г. През същата година е един от основателите на Летящата учебна работилница (Leteća učionica radionica), художествен проект, опитващ се да поддържа културната и интелектуална връзка на бившето югославско пространство.

През 1993 и 1994 г. публикува, заедно с Маруша Крезе, Рада Ивекович и Радмила Лазич, съвместната антивоенна кореспонденция „Вятърът отива на юг и обръща се на север“.

През 1980-те се омъжва за словенския социолог Растко Мочник. Живеят в Любляна и Белград.

Биляна Йованович умира от мозъчен тумор на 11 март 1996 г. в Любляна, Словения.

В нейна чест през 2005 г., от Сръбското литературно дружество с подкрепата на Министерството на културата и информацията на Република Сърбия, и по повод на 10-годишнината от смъртта ѝ, е учредена литературната награда „Биляна Йованович“.

Произведения

Самостоятелни романи

• Pada Avala (1978)
• Psi i ostali (1980)
• Duša jedinica moja (1984)

Сборници

• Čuvar (1977) – поезия

Пиеси

• Ulricke Meinhof (1982)
• Leti u goru kao ptica (1983)
• Centralni zatvor (1992)
• Soba na Bosforu (1996)

Документалистика

• Vjetar ide na jug i obrće se na sjever (1993 – 1994) – с Маруша Крезе, Рада Ивекович и Радмила Лазич

Източници

• ((sr)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в „Istrosbooks“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Биљана Јовановић“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​