Уикипедия

Бистра Величкова

българска писателка

Бистра Величкова е съвременна българска писателка и журналистка.

Бистра Величкова
българска писателка
Бистра Величкова на премиерата на дебютната си книга „Малка, мръсна и тъжна“, 10 декември, 2014 г., Панаир на книгата, НДК
Бистра Величкова на премиерата на дебютната си книга „Малка, мръсна и тъжна“, 10 декември, 2014 г., Панаир на книгата, НДК
Родена
Националност България
Работилаписател, журналист
Литература
Жанроверазказ, стихотворение
Дебютни творби„Малка, мръсна и тъжна“ (2014)
Награди„Южна пролет“ (2015 г.)
„Рашко Сугарев“ (2012 г.)
„Веселин Ханчев“ (2012 г.)[1]
„Димитър Бояджиев“ (2013 г.)
„С море в сърцето“ (2016 г., 2020 г.) [2]
„Париж без любов“ (2010 г.)
ПовлиянаДеян Енев, Джеръм Дейвид Селинджър, Маргьорит Дюрас, Франсоаз Саган
Семейство
БащаПетър В. Величков
МайкаВенцеслава Тодорова

Биография и творчество редактиране

Бистра Величкова е родена през 1986 г. в София. Дъщеря е на журналистката и поетеса Венцеслава Тодорова. Баща ѝ е доктор на техническите науки, инженер Петър В. Величков. Внучка е на Васил Величков – първият български пилот на реактивен самолет Як-23. Баба ѝ по майчина линия – д-р Бистра Тодорова, е известна и утвърдена в столицата педиатърка, работила над 40 години в IV градска болница в София. Дядо ѝ, инж. Тодор Тодоров, е бил строителен инженер, получил образованието си в Мюнхен, Германия.

Завършва с бакалавърска степен по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2009) и магистратура по европейски науки в Университета в Твенте, Холандия и Вестфалския-Вилхелмс Университет в Мюнстер, Германия (2011). Доктор е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2019), с дисертация на тема: „Факт и фикция в мемоарния разказ след 1990 г.“.

Като журналист е работила и публикувала статии и рецензии в областта на изкуството и културата, както и обществените въпроси във вестник „Преса“, вестник „Дневник“, БТА, вестник „Култура“, вестник „Труд“, Е-vestnik, WebCafe, OFFNews, списание „Жената днес“, списание „Образование“, списание Banitza, Internal Voices (Белгия), Fiction Writers Review (САЩ) и др.

Нейни разкази и стихове са отпечатвани във вестник „Литературен вестник“, вестник „Стършел“, „Труд“, „Факел“, списание „Гранта“, списание „ЛИК“, списание Vagabond, списание „Море“, списание „Съвременник“, списание „Страница“, списание „НОпоезия“, списание „Кръстопът“, Dictum, LiterNet, Public Republic, Diaskop Comics, Stihi.ru (в превод на руски език), в американските списания Drunken Boat и Catamaran Literary Reader (в превод на английски език), антологията „След комунизма“ (2020 г.) (в превод на персийски език), съставена от Фарид Гадами и публикувана в Иран.[3]

Произведенията ѝ са отличени с награди на литературните конкурси: за къс разказ „Париж без любов“ (2010) и награда „Рашко Сугарев“ (2012), за поезия – „Веселин Ханчев“ (2012 г.), „Димитър Бояджиев“ (2013 г.), „С море в сърцето“ (2016 г., 2020 г.), Tetradkata (2021 г.). През 2012 г. е стипендиант на Фондация „Елизабет Костова“ в Созополския семинар по творческо писане.

Дебютният ѝ сборник разкази „Малка, мръсна и тъжна“ (ИК „Рива“, 2014), печели I награда на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“[4] в Хасково (2015 г.). Книгата е сред номинираните за годишната литературна награда „Ваня Константинова“ – 2016. Книгата е включена в каталога Contemporary Bulgarian Writers (2015), представен на Панаира на книгата във Франкфурт, Германия. Втората ѝ книга и първа поетична, „Бог в очакване на дилъра“ („Ерго“, 2018 г.) е номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“ 2018.[5] Третата ѝ книга с разкази „Ресто“ (Изд. „Ерго“, 2023 г.) печели III награда на Националния литературен конкурс за наградата „Йордан Радичков“ в Берковица.[6]

Награди редактиране

Носителка е на следните награди:

  • „Париж без любов“ за къс разказ (2010 г.) – I награда[7]
  • „Рашко Сугарев“ за къс разказ (2012 г.) – III награда
  • „Веселин Ханчев“ за поезия (2012 г.) – Отличена[8]
  • „Димитър Бояджиев“ за поезия (2013 г.) – II награда
  • „Южна пролет“ – за дебютния сборник с разкази „Малка, мръсна и тъжна“ (2015 г.) – I награда[9]
  • Литературен конкурс „С море в сърцето“, гр. Царево (2016 г.) – II награда за поезия[10][11], (2020 г.) – Номинирана за разказ[12][13]
  • Награда за нова българска поезия „Николай Кънчев“ за стихосбирката „Бог в очакване на дилъра“ (2018 г.) – Номинирана[14]
  • Рецитаторски конкурс - Шумен (2020 г.) – III награда, раздел "Непрофесионалисти"[15]
  • Конкурс за поезия „Накрай света...“, на сайт Tetradkata.com (2021 г.) – III награда [16]
  • Конкурс за най-добър художествен текст „Книгата е любов“, организиран от община Чавдар (2022 г.)[17]
  • Национална литературна награда „Йордан Радичков“ за книгата с разкази „Ресто“ (2023 г.) – III награда [18]

Библиография редактиране

Сборници с разкази
  • „Ресто“ (Изд. „Ерго“, 2023)
  • „Малка, мръсна и тъжна“ (ИК „Рива“, 2014)
Поезия
  • „Бог в очакване на дилъра“ (Изд. „Ерго“, 2018)

Източници редактиране

  1. ↑ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“/2012/Лауреати, Сайт на конкурса, 18 април, 2022 г.
  2. ↑ Издателство „Либра Скорп“, 13.04.2021 г.
  3. ↑ Излезе от печат сборник с разкази на съвременни български автори преведен на персийски език, Министерство на външните работи на Р България, 15 юни 2020.
  4. ↑ Вълко Грозев взе „Александър Паскалев“, раздадоха 4 Пегаса, Haskovo.info, 24.04.2015 г.
  5. ↑ Бистра Величкова – биография ЛитерНет, посетен на 18 април, 2022 г.
  6. ↑ Обявиха носителите на Национална литературна награда „Йордан Радичков“ в Берковица, BTA, Берковица, 24.10.2023 г.
  7. ↑ Разказът „Париж без любов“, спечелил конкурса, организиран от писателката Мона Чобан и издателство „Сиела“, в началото на април 2010 г., Електронно списание LiterNet, № 6 (127), 24 юни, 2010 г.
  8. ↑ Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“/2012/Лауреати, www.hanchev.rodina-bg.org, 18 април, 2022 г.
  9. ↑ Вълко Грозев взе „Александър Паскалев“, раздадоха 4 Пегаса, Haskovo.info, 24.04.2015 г.
  10. ↑ Наградиха победителите в литературния конкурс „С море в сърцето“, Царево.Инфо – информация за Царево и региона, 4 юли, 2016 г.
  11. ↑ С море в сърцето, 2016 г., Издателство „Либра Скорп“, Меридиан 27 – Електронно списание за литература, 2016 г.
  12. ↑ С море в сърцето, 2020 г., Издателство „Либра Скорп“, Меридиан 27 – Електронно списание за литература, 2020 г.
  13. ↑ Разказа „Шапката“, номиниран на Националния литературен конкурс „С море в сърцето“ (Царево, 2020), Електронно списание LiterNet, № 9 (250), 6 септември, 2020 г.
  14. ↑ Стихотворения от Бистра Величкова – номинирана за наградата „Николай Кънчев“, Сайт на традиционния поетичен Никулден, посветен на поета Николай Кънчев (1936 – 2007), 18 декември, 2018 г.
  15. ↑ Бистра Величкова, Изпълнение на унгарска и българска литература, III група
  16. ↑ Резултати от Националния литературен конкурс за поезия „…Накрай света“ 2021 Tetradkata.com, 13.10.2021 г.
  17. ↑ Конкурс по случай „Месец на книгата“ в село Чавдар, Средногорски багри, Медията на Средногорието, 06.04.2022 г.
  18. ↑ Обявиха носителите на Национална литературна награда „Йордан Радичков“ в Берковица BTA, Берковица, 24.10.2023 г.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бистра_Величкова&oldid=12103005“.