Маргьорит Дюрас
френска писателка и режисьорка
Маргьорит Дюрас (на френски: Marguerite Duras), чиито истински имена са Маргьорит Жермен Мари Донадио (Marguerite Germaine Marie Donnadieu) е френска писателка, драматург, киносценарист („Хирошима, моя любов“, „Песента на Индия“) и режисьор.
|
Маргьорит Дюрас Marguerite Duras |
|
|---|---|
| френска писателка и режисьорка | |
 1993 г. |
|
| Родена |
Маргьорит Жермен Мари Донадио
|
| Починала | |
| Погребана | Монпарнаско гробище, Париж, Франция |
|
|
|
| Националност |
 Франция |
| Учил в | Парижки университет |
| Работила в | писател, драматург, киносценарист, режисьор |
| Награди |
Гонкур (1984) Австрийска държавна награда за европейска литература (1989)[1] |
| Литература | |
| Псевдоним | Маргьорит Дюрас |
| Период | 1958 – 1995 |
| Жанрове | роман |
| Течение | нов роман |
| Известни творби | „Любовникът“ (1984) |
| Награди | „Гонкур“ (1984) |
| Семейство | |
| Съпруг |
Робер Антелм (1939) Дионис Масколо (от 1947 до 1956) |
| Деца | Жан Масколо |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Маргьорит Дюрас в Общомедия | |
Биография и творчествоРедактиране
Родена в Сайгон, Индокитай в семейството на френски емигранти, тя за пръв път стъпва в Париж когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. През Втората световна война участва в Съпротивата.
Смятана за представителка на течението на т.нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Едно от най-прочутите си произведения, автобиографичния роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст (с него печели наградата „Гонкур“).
Умира от рак на гърлото през 1996 г., погребана е в Монпарнаското гробище.
БиблиографияРедактиране
Романи и сборници с разказиРедактиране
- Les Impudents, Paris: Plon, 1943
- La Vie tranquille, Paris: Gallimard, 1944
- Un barrage contre le Pacifique, Paris: Gallimard, 1950
„Бараж срещу Пасифика“. Прев. Анета Тошева. Пловдив: Летера, 2011, 272 с. - Le Marin de Gibraltar, Paris: Gallimard, 1952
„Морякът от Гибралтар“. София: Прозорец, 2016, 376 с. - Les Petits Chevaux de Tarquinia, Paris: Gallimard, 1953
- Des journées entières dans les arbres, Paris: Gallimard, 1954
„Цели дни сред дърветата“. Превод от френски Иван Кьосев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 156 с. - Le Square, Paris: Gallimard, 1955
- Moderato cantabile, Paris: Minuit, 1958
„Модерато кантабиле“. Превод от френски Иво Христов. София: Петриков, 1993, 104 с. - Dix heures et demie du soir en été, Paris: Gallimard, 1960
„Десет и половина вечерта“. Превод от френски Райна Стефанова. София: Икар, 1993, 102 с. - L'apres-midi de monsieur Andesmas, Paris: Gallimard, 1962 („Следобедът на господин Андесмас“)
- Le Ravissement de Lol V. Stein, Paris: Gallimard, 1964
„Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с. - Le vice-consul, Paris: Gallimard, 1966 („Вицеконсулът“)
- L'amante anglaise, Paris: Gallimard, 1967 („Английската любовница“)
- Détruire, dit-elle, Paris: Minuit, 1969
- Abahn Sabana David, Paris: Gallimard, 1970
- Ah ! Ernesto, conte pour enfants, ill. de Bernard Bonhomme, Paris: Harlin Quist/Ruy-Vidal, 1971
- L'Amour, Paris: Gallimard, 1972
„Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с. - Vera Baxter ou les Plages de l'Atlantique, Paris: Albatros, 1980
- Les yeux ouverts (1980) – „С отворени очи“
- L'Homme assis dans le couloir (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1980.
- L'Homme atlantique, Paris: Les Éditions de Minuit, 1982
- La Maladie de la mort (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1982.
- L'amant, Paris: Les Éditions de Minuit, 1984
„Любовникът“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 1992, 120 с. - La Douleur, P.O.L, 1985
- Les yeux bleus cheveux noirs, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986 („Сини очи, черни коси“)
- La Pute de la côte normande, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986
- La Vie matérielle, sous-titré Marguerite Duras parle à Jérôme Beaujour, POL, 1987
„Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур“. Превод от френски Тодорка Минева. София: СОНМ, 2020, 172 с. - Emily L., Paris: Les Éditions de Minuit, 1987
„Емили Л.“. Превод от френски Албена Стамболова. София: Алтера, 2012, 80 с. - La Pluie d'été, POL, 1990
- L'Amant de la Chine du Nord, Paris: Gallimard, 1991
„Любовникът от Северен Китай“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 2008, 176 с. - Yann Andréa Steiner, POL, 1992
- Écrire, Paris: Gallimard, 1993
„Да пишеш“. Превод от френски Мария Георгиева. София: Прозорец, 2013
Сценарии, публикувани в книгиРедактиране
- Hiroshima mon amour. Paris: Gallimard, 1960
„Хирошима, моя любов. Киноповест“. Превод от френски Златка Тименова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 142 с. - Une aussi longue absence, en collaboration avec Gérard Jarlot. Paris: Gallimard, 1961
- Nathalie Granger, suivi de La Femme du Gange. Paris: Gallimard, 1973
- Le Camion, suivi d’entretiens avec Michelle Porte. Paris: Les Éditions de Minuit, 1977
- Le Navire Night, suivi de Césarée, Les Mains négatives, Aurélia Steiner. Paris: Mercure de France, 1979.
ФилмографияРедактиране
РежисьорРедактиране
- La Musica (1967)
- Détruire, dit-elle (1969)
- Jaune le soleil (1972)
- Nathalie Granger (1972)
- La Femme du Gange (1974)
- India Song (1975)
- Son nom de Venise dans Calcutta désert (1976)
- Des journées entières dans les arbres (1976)
- Le Camion (1977)[2]
- Baxter, Vera Baxter (1977)
- Les Mains négatives (1978)
- Césarée (1978)
- Le Navire Night]] (1979)
- Aurelia Steiner (Melbourne) (1979)
- Aurélia Steiner (Vancouver) (1979)
- Agatha et les lectures illimitées (1981)
- L'Homme atlantique (1981)
- Il dialogo di Roma (1982)
- Les Enfants (1985)
АктьорРедактиране
- India Song (1975) - (глас)
- The Lorry (1977) - Тя
- Baxter, Vera Baxter (1977) - Разказвач (глас, отсъства в надписите)
- Le Navire Night (1979) - (глас)
- Aurélia Steiner (Vancouver) (1979) - Разказвач (глас)
- Agatha et les Lectures illimitées (1981) - (глас)
- Les Enfants (1985) - Narration (глас, отсъства в надписите)
За неяРедактиране
- Crowley, Martin. Duras, Writing, and the Ethical. Oxford University Press, 2000. ISBN 0198160135. ISBN 978-0-19-816013-7.
- Adler, Laure. (1998), Marguerite Duras: A Life, Trans. Anne-Marie Glasheen, Orion Books; London.
- Glassman, Deborah N.. Marguerite Duras: Fascinating Vision and Narrative Cure. Rutherford London, Fairleigh Dickinson University Press Associated University Presses, 1991. ISBN 0838633374. ISBN 978-0-8386-3337-3,
- Harvey, Robert, Alazet, Bernard, Volat, Hélène. Les Écrits de Marguerite Duras. Bibliographie des oeuvres et de la critique, 1940–2006. Paris, IMEC, 2009. с. 530.
- Hill, Leslie. Marguerite Duras: Apocalyptic Desires. London, New York, Routledge, 10 юли 1993. ISBN 0415050480. ISBN 978-0-415-05048-7.
- Schuster, Marilyn R.. Marguerite Duras Revisited. New York, Twayne, 1993. ISBN 0805782982. ISBN 978-0-8057-8298-1.
- Vircondelet, Alain. Duras: A Biography. Normal, Illinois, Dalkey Archive Press, 1994. ISBN 1564780651. ISBN 978-1-56478-065-2.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б www.kunstkultur.bka.gv.at, Посетен на 8 май 2009 г.. (на немски)
- ↑ AlloCine. Le Camion, http://www.allocine.fr/film/fichefilm_gen_cfilm=2351.html, посетен 15 май 2022
Външни препраткиРедактиране
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Маргьорит Дюрас, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((en)) Hélène Volat, Les Écrits de Marguerite Duras, 2009
- Произведения на Маргьорит Дюрас в
Моята библиотека - Маргьорит Дюрас в
Internet Movie Database - ((fr)) Общество Дюрас
