Маргьорит Дюрас

френска писателка и режисьорка

Маргьорит Дюрас (на френски: Marguerite Duras), чиито истински имена са Маргьорит Жермен Мари Донадио (Marguerite Germaine Marie Donnadieu) е френска писателка, драматург, киносценарист („Хирошима, моя любов“, „Песента на Индия“) и режисьор.

Маргьорит Дюрас
Marguerite Duras
френска писателка и режисьорка
Marguerite Duras 1993.jpg
1993 г.
Родена
Маргьорит Жермен Мари Донадио
Починала
3 март 1996 г. (81 г.)
ПогребанаМонпарнаско гробище, Париж, Франция
НационалностFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Учила вПарижки университет
Работила вписател, драматург, киносценарист, режисьор
НаградиГонкур (1984)
Австрийска държавна награда за европейска литература (1989)[1]
Литература
ПсевдонимМаргьорит Дюрас
Период1958 – 1995
Жанровероман
Течениенов роман
Известни творби„Любовникът“ (1984)
НаградиГонкур“ (1984)
Семейство
СъпругРобер Антелм (1939)
Дионис Масколо (от 1947 до 1956)
ДецаЖан Масколо
ПодписSignature of Marguerite Duras.png
Уебсайт
Маргьорит Дюрас в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Родена в Сайгон, Индокитай в семейството на френски емигранти, тя за пръв път стъпва в Париж когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка. През Втората световна война участва в Съпротивата.

Смятана за представителка на течението на т.нар. нов роман (nouveau roman) в литературата, Дюрас всъщност има твърде индивидуален и неопределим почерк. Едно от най-прочутите си произведения, автобиографичния роман „Любовникът“, пише на 70-годишна възраст (с него печели наградата „Гонкур“).

 
Гробът на Маргьорит Дюрас в гробището Монпарнас

Умира от рак на гърлото през 1996 г., погребана е в Монпарнаското гробище.

БиблиографияРедактиране

Романи и сборници с разказиРедактиране

  • Les Impudents, Paris: Plon, 1943
  • La Vie tranquille, Paris: Gallimard, 1944
  • Un barrage contre le Pacifique, Paris: Gallimard, 1950
    „Бараж срещу Пасифика“. Прев. Анета Тошева. Пловдив: Летера, 2011, 272 с.
  • Le Marin de Gibraltar, Paris: Gallimard, 1952
    „Морякът от Гибралтар“. София: Прозорец, 2016, 376 с.
  • Les Petits Chevaux de Tarquinia, Paris: Gallimard, 1953
  • Des journées entières dans les arbres, Paris: Gallimard, 1954
    „Цели дни сред дърветата“. Превод от френски Иван Кьосев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 156 с.
  • Le Square, Paris: Gallimard, 1955
  • Moderato cantabile, Paris: Minuit, 1958
    „Модерато кантабиле“. Превод от френски Иво Христов. София: Петриков, 1993, 104 с.
  • Dix heures et demie du soir en été, Paris: Gallimard, 1960
    „Десет и половина вечерта“. Превод от френски Райна Стефанова. София: Икар, 1993, 102 с.
  • L'apres-midi de monsieur Andesmas, Paris: Gallimard, 1962 („Следобедът на господин Андесмас“)
  • Le Ravissement de Lol V. Stein, Paris: Gallimard, 1964
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Le vice-consul, Paris: Gallimard, 1966 („Вицеконсулът“)
  • L'amante anglaise, Paris: Gallimard, 1967 („Английската любовница“)
  • Détruire, dit-elle, Paris: Minuit, 1969
  • Abahn Sabana David, Paris: Gallimard, 1970
  • Ah ! Ernesto, conte pour enfants, ill. de Bernard Bonhomme, Paris: Harlin Quist/Ruy-Vidal, 1971
  • L'Amour, Paris: Gallimard, 1972
    „Похищението на Лол В. Щайн. Любовта“. Пловдив: Летера, 2009, 232 с.
  • Vera Baxter ou les Plages de l'Atlantique, Paris: Albatros, 1980
  • Les yeux ouverts (1980) – „С отворени очи“
  • L'Homme assis dans le couloir (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1980.
  • L'Homme atlantique, Paris: Les Éditions de Minuit, 1982
  • La Maladie de la mort (récit), Paris: Les Éditions de Minuit, 1982.
  • L'amant, Paris: Les Éditions de Minuit, 1984
    „Любовникът“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 1992, 120 с.
  • La Douleur, P.O.L, 1985
  • Les yeux bleus cheveux noirs, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986 („Сини очи, черни коси“)
  • La Pute de la côte normande, Paris: Les Éditions de Minuit, 1986
  • La Vie matérielle, sous-titré Marguerite Duras parle à Jérôme Beaujour, POL, 1987
    „Материалният живот (Маргьорит Дюрас разказва на Жером Божур“. Превод от френски Тодорка Минева. София: СОНМ, 2020, 172 с.
  • Emily L., Paris: Les Éditions de Minuit, 1987
    „Емили Л.“. Превод от френски Албена Стамболова. София: Алтера, 2012, 80 с.
  • La Pluie d'été, POL, 1990
  • L'Amant de la Chine du Nord, Paris: Gallimard, 1991
    „Любовникът от Северен Китай“. Превод от френски Силвия Вагенщайн. София: Колибри, 2008, 176 с.
  • Yann Andréa Steiner, POL, 1992
  • Écrire, Paris: Gallimard, 1993
    „Да пишеш“. Превод от френски Мария Георгиева. София: Прозорец, 2013

Сценарии, публикувани в книгиРедактиране

  • Hiroshima mon amour. Paris: Gallimard, 1960
    „Хирошима, моя любов. Киноповест“. Превод от френски Златка Тименова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1985, 142 с.
  • Une aussi longue absence, en collaboration avec Gérard Jarlot. Paris: Gallimard, 1961
  • Nathalie Granger, suivi de La Femme du Gange. Paris: Gallimard, 1973
  • Le Camion, suivi d’entretiens avec Michelle Porte. Paris: Les Éditions de Minuit, 1977
  • Le Navire Night, suivi de Césarée, Les Mains négatives, Aurélia Steiner. Paris: Mercure de France, 1979.

ФилмографияРедактиране

РежисьорРедактиране

  • La Musica (1967)
  • Détruire, dit-elle (1969)
  • Jaune le soleil (1972)
  • Nathalie Granger (1972)
  • La Femme du Gange (1974)
  • India Song (1975)
  • Son nom de Venise dans Calcutta désert (1976)
  • Des journées entières dans les arbres (1976)
  • Le Camion (1977)[2]
  • Baxter, Vera Baxter (1977)
  • Les Mains négatives (1978)
  • Césarée (1978)
  • Le Navire Night]] (1979)
  • Aurelia Steiner (Melbourne) (1979)
  • Aurélia Steiner (Vancouver) (1979)
  • Agatha et les lectures illimitées (1981)
  • L'Homme atlantique (1981)
  • Il dialogo di Roma (1982)
  • Les Enfants (1985)

АктьорРедактиране

  • India Song (1975) - (глас)
  • The Lorry (1977) - Тя
  • Baxter, Vera Baxter (1977) - Разказвач (глас, отсъства в надписите)
  • Le Navire Night (1979) - (глас)
  • Aurélia Steiner (Vancouver) (1979) - Разказвач (глас)
  • Agatha et les Lectures illimitées (1981) - (глас)
  • Les Enfants (1985) - Narration (глас, отсъства в надписите)

За неяРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б www.kunstkultur.bka.gv.at, Посетен на 8 май 2009 г.. (на немски)
  2. AlloCine. Le Camion, http://www.allocine.fr/film/fichefilm_gen_cfilm=2351.html, посетен на 2019-06-17 

Външни препраткиРедактиране