Битката при Зинсхайм (Sinsheim) или Зинцхайм (Sinzheim) е победа на френския маршал Тюрен срещу имперските сили на генерал Капрара по време на Холандската война. Състои се на 16 юни 1674 г. източно от Рейн, в северозападния ъгъл на днешната провинция Баден-Вюртемберг.

Битка при Зинсхайм
Холандска война
Битката при Зинсхайм, гравюра от 1840 г.
Битката при Зинсхайм, гравюра от 1840 г.
Информация
Период16 юни 1674 г.
Мястоград Зинсхайм, югоизточно от Хайделберг, Германия
РезултатПобеда на Франция
Страни в конфликта
Свещена Римска империя Свещена римска империя Франция
Командири и лидери
Свещена Римска империя Силвио Капрара Анри дьо Тюрен
Сили
9 0008 000
Жертви и загуби
2500 убити1500 убити
Карта
Битка при Зинсхайм в Общомедия

Предистория

редактиране

Войната започва през 1672 г. с френско нападение срещу малката холандска република. Опитът за унищожаването ѝ е неуспешен, защото холандците отварят шлюзовете и наводняват значителна част от страната си.[1] Това води до овластяването на Вилем III Орански, който заема поста щатхаутер (тоест военен ръководител), както и до постепенно изтегляне на френските войски. В същото време германският император Леополд I и бранденбургският курфюрст Фридрих-Вилхелм застават на страната на холандците. Формира се Първата хагска коалиция и германски войски потеглят към Рейн, за да отворят нов фронт на Франция. Срещу тях с недостатъчни сили Луи XIV изпраща най-опитния си маршал Анри дьо Тюрен, който е обявен за Маршал-генерал - голяма и рядко оказвана чест.

През късната пролет на 1674 г. Тюрен се намира с армията си в Елзас. Тя се състои от 6000 конници и 2000 пехотинци с 6 оръдия. Всички (съюзници и врагове) очакват маршалът да се придържа към строго отбранителна стратегия, но на 12 юни той внезапно потегля към град Филипсбург, пресича Рейн по понтонен мост и се оказва в непосредствена близост до армията на Капрара. Тя е приблизително по същия начин конструирана - 7000 конници и 2000 пехота.[2] Тюрен обаче е успял да хване противника си преди пристигането на подкрепления, начело с генерал Бурнонвил. Въпреки здравата позиция на германците на хълм над градчето Зинсхайм, на 16 юни той дава сигнал за атака.

 
Схема на битката (на руски език)

Ход на битката

редактиране

Първата работа на Тюрен е да изпрати драгуните си да завземат Зинсхайм, за да осигури фланга си. Неговото единствено предимство са 6-те оръдия (каквито Капрара няма), докато германците разчитат на укрепената си позиция. Освен това те са отпочинали. Спрямо изморените французи, които изминават 160 км за четири дни, това е още едно важно предимство.[3]

Имперските сили са разположени в две линии - първата командвана от Карл IV, херцог на Лотарингия в изгнание, който предлага услигите си на императора; втората от самия Капрара. В две линии разполага хората и френският маршал. Цялото му начинание е много рисковано, защото в случай на поражение той на практика няма възможност за отстъпление през вражеска страна, покрита с гори.

Под прикритието на артилерията французите тръгват напред. Първоначално се завръзва люта битка в градчето, както и край близкото абатство, което е укрепено като замък. След час и половина имперците са отблъснати и се връщат на основната си позиция.[4] По едно дълбоко дефиле, спускащо се от хълма, французите бързо се изкачват нагоре. Два пъти са отблъснати, но не се отказват. И до днес остава неясно как Капрара допуска да нахлуят в редиците му и да го принудят да отстъпва. Има поне два фактора, които допринасят за успеха, олицетворени от самия Тюрен - кураж и решителност. В „стила на Конде“ с извадена шпага и развята грива на коня той лично предвожда атаката.[5] Всъщност съзнанието, че ако не успеят, са обречени, кара френските войски да се бият с невиждано ожесточение.

Последици

редактиране

Битката удивлява Тюрен повече от всички други. „Никога не съм виждал по-луда касапница“, казва той по-късно.[6] Още в първата фаза всичките му офицери са убити или ранени. Загиват 1500 войници от неговата армия срещу 2500 убити на противника. Това е пълна победа, която никой не е очаквал, при това при извънредно сложни обстоятелства. Тук известният философ и историк Франсоа Волтер коментира: "Почитта към хората се измерва с преодолените трудности; затова тази кампания на Тюрен е толкова знаменита".[7] Целта е постигната - оттук нататък сливането на силите на Капрара и Бурнонвил вече не е заплаха. В следващите месеци империята напряга още сили и скоро събира 70 000 войници, но в серия решителни битки (Енцхайм, Тюркхайм) Тюрен все така успява да ги държи извън страната си.

  1. Борислав Гаврилов, Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559 – 1918), София 2016, с. 233 ISBN 978-954-07-4127-7
  2. Данните са по John Lynn, The Wars of Louis XIV 1667-1714, Lanham 1999, p. 128. Други автори дават по-различни цифри. Виж анализа, който разгръща Emile Legrand-Girarde, Turenne en Alsace: Campagne de 1674-1675, Paris 1910, pp. 24-25
  3. Thomas Longueville, Marshall Turenne, London 1907, p. 332
  4. Ibid., p. 333
  5. Martin Windrow and Francis Mason, Dictionary of Military Biography, London 1997, p. 301 ISBN 1-85326-399-0
  6. Lynn, The Wars of Louis XIV..., p. 128
  7. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 153 ISBN 978-619-152-658-1