Отваря главното меню

Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (на немски: Friedrich Wilhelm von Brandenburg, * 6 февруари/ 16 февруари 1620 в Кьолн (Берлин), † 29 април/ 9 май 1688 в Потсдам) от династията Хоенцолерн е от 1640 г. маркграф на Бранденбург, курфюрст на Свещената Римска империя и херцог на Прусия. От 1675 г. той е наричан Великия курфюрст. Изявен привърженик на калвинизма, той осъзнава значението на търговията и подкрепя формиращата се класа от търговци. Провежда успешни вътрешни реформи и укрепва позицията на Прусия, която при неговия син и наследник Фридрих от херцогство се превръща в кралство.

Фридрих Вилхелм фон Бранденбург
Курфюрст на Бранденбург
Kurfürst Friedrich Wilhelm von Brandenburg 2.gif
(1652)
Лични данни
Управление 1640 – 29 април/ 9 май 1688
Други титли херцог на Прусия
Роден
Починал
29 април 1688 г. (68 г.)
Предшественик Георг Вилхелм
Наследник Фридрих III/I
Семейство
Династия Хоенцолерн
Баща Георг Вилхелм
Майка Елизабет Шарлота
Бракове Луиза Хенриета
Доротея София фон Холщайн-Глюксбург
Потомци Карл Емил, Фридрих III/I, Лудвиг, Филип ВилхелмКарл Филип
Герб Wappen Mark Brandenburg.png
Фридрих Вилхелм фон Бранденбург в Общомедия

Съдържание

Ранни годиниРедактиране

Той е роден през Тридесетгодишната война като син на курфюрст Георг Вилхелм и на пфалцската принцеса Елизабет Шарлота, дъщеря на курфюрст Фридрих IV от Пфалц.

От пролетта 1627 до лятото 1634 г. той трябва да живее в сигурната крепост в Кюстрин със своя възпитател Лойхтмар. След това на 14 години отива през юли 1634 г. в Нидерландия в двора на Фридрих Хайнрих от Орания, чичото на майка му. Посещава лекции в университета в Лайден.

След смъртта на баща му курфюрст Георг Вилхелм той поема управлението на 1 декември 1640 г.

УправлениеРедактиране

При управлението му Бранденбург-Прусия израства от незначителна, бедна и опустошена земя след Тридесетгодишната война като международна сила[1].

На първо място Фридрих Вилхелм следва разумна външна политика и успява да обедини дотогава разпръснатите си земи: маркграфство Бранденбург – голяма, но неплодородна територия на север, херцогство Прусия на изток, заобиколено от три страни от Полша, и малките княжества Клеве, Марк и Равенсберг, разположени на запад. Към края на 1650-те полският крал отстъпва Източна Прусия в официално владение на Фридрих Вилхелм. През 1678 г. след Сконската война той си връща и Померания, завладяна от шведските съюзници на Франция, но според сключения Сен-Жерменски мирен договор трябва да се откаже от голяма част от завоюваните земи под натиска на Франция[1].

Най-важен инструмент за дипломатическите успехи на Фридрих Вилхелм е създаването на голяма постоянна армия. Към 1688 г. Бранденбург-Прусия поддържа на постоянна служба 30 000 войници. Тази армия дава възможност на Фридрих Вилхелм и неговите наследници да наложат абсолютна политическа власт. Създаден е военен комисариат, който не само разпределя армейските заплати и снаряжение, но и развива индустрията за производство на военно оборудване.

Въведена е ефективна данъчна система с необходимите административни служби. Фридрих Вилхелм сключва важно споразумение с привилегированите земеделци (юнкери), от чиято подкрепа се нуждае: те получават правото да превърнат подчинените си селяни в крепостници, като в замяна се отказват от правото да се противопоставят на данъчната система, като те самите са освободени от плащания. Без тази подкрепа електорът не би могъл да обедини разпръснатите си територии в единна държава. Освен това сътрудничеството на юнкерите се насърчава и чрез армията – най-високата чест за един бранденбургски земеделец била получаването на офицерски чин и издигането му като военен[1].

Бракове и децаРедактиране

 
Курфюрст Фридрих Вилхелм с първата му съпруга Луиза Хенриета фон Насау-Орания (1647)

1-ви брак:Фридрих Вилхелм се жени на 7 декември 1646 г. в Хага за принцеса Луиза Хенриета (* 7 декември 1627, † 18 юни 1667) от Дом Насау, дъщеря на Фридрих Хайнрих, граф на Насау и щатхалтер на Нидерландската република, и фон Амалия фон Солмс-Браунфелс. Те имат децата:

  • Вилхелм Хайнрих (* 21 май 1648, † 24 октомври 1649)
  • Карл Емил (* 16 февруари 1655, † 7 декември 1674), принц на Бранденбург
  • Фридрих III/I (* 11 юли 16571657, † 25 февруари 1713), курфюрст на Бранденбург, първият крал на Прусия (1701 – 1713)
  • Амалия (* 19 ноември 1664, † 1 февруари 1665)
  • Хайнрих (* 19 ноември 1664, † 26 ноември 1664)
  • Лудвиг, принц на Бранденбург (* 8 юли 1666, † 8 април 1687)
 
Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург

2-ри брак: Фридрих Вилхелм се жени втори път на 14 юни 1668 г. в двореца Грьонинген при Халберщат за херцогиня Доротея София фон Холщайн-Глюксбург (* 28 септември 1636, † 6 август 1689), вдовицата на херцог Христиан Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург († 15 март 1665), дъщеря на херцог Филип от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и съпругата му принцеса София Хедвиг фон Саксония-Лауенбург. Те имат децата:

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Лий Ралф, Филип и др. Световните цивилизации, История и култура т.3. София, Абагар, 1998. ISBN 9545842571. с. 342.:68 – 9
  • Bernhard Erdmannsdörffer: Friedrich Wilhelm (Kurfürst von Brandenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 480 – 497.
  • Ludwig Hüttl: Friedrich Wilhelm von Brandenburg, der Große Kurfürst 1620 – 1688. Eine politische Biographie. Süddeutscher Verlag, München 1981, ISBN 3-7991-6108-2
  • Ernst Opgenoorth: Friedrich Wilhelm, der Große Kurfürst von Brandenburg, Band 1: Eine politische Biographie 1620 – 1660, Band 2: Eine politische Biographie 1660 – 1680. Musterschmidt, Göttingen, Zürich 1971/1978. ISBN 3-7881-1668-4.