Фридрих Вилхелм (Бранденбург)

Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (на немски: Friedrich Wilhelm von Brandenburg, * 6 февруари/ 16 февруари 1620 в Кьолн (Берлин), † 29 април/ 9 май 1688 в Потсдам) от династията Хоенцолерн е от 1640 г. маркграф на Бранденбург, курфюрст на Свещената Римска империя и херцог на Прусия. От 1675 г. той е наричан Великия курфюрст. Изявен привърженик на калвинизма, той осъзнава значението на търговията и подкрепя формиращата се класа от търговци. Провежда успешни вътрешни реформи и укрепва позицията на Прусия, която при неговия син и наследник Фридрих от херцогство се превръща в кралство.

Фридрих Вилхелм
Friedrich Wilhelm von Brandenburg
Kurfürst Friedrich Wilhelm von Brandenburg 2.gif
(1652)
Роден
Починал
Погребан Берлинска катедрала, Германия

Религия Калвинизъм
Armoiries électeur Brandebourg.svg
Семейство
Род Хоенцолерн
Баща Георг Вилхелм (Бранденбург)
Майка Елизабет Шарлота от Пфалц (1597 – 1660)
Братя/сестри Хедвиг София фон Бранденбург
Луиза Шарлота фон Бранденбург
Съпруга Луиза Хенриета Оранска (7 декември 1646 – 18 юни 1667)
Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (14 юни 1668 – 29 април 1688)
Деца Карл Емил фон Бранденбург
Фридрих I (Прусия)
Филип Вилхелм (Бранденбург-Швет)
Мария Амалия фон Бранденбург-Шведт
Албрехт Фридрих фон Бранденбург-Швет
Елизабет София фон Бранденбург
Християн Лудвиг фон Бранденбург-Шведт
Карл Филип фон Бранденбург
Лудвиг фон Бранденбург
Фридрих Вилхелм в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

Той е роден през Тридесетгодишната война като син на курфюрст Георг Вилхелм и на пфалцската принцеса Елизабет Шарлота, дъщеря на курфюрст Фридрих IV от Пфалц.

От пролетта 1627 до лятото 1634 г. той трябва да живее в сигурната крепост в Кюстрин със своя възпитател Лойхтмар. След това на 14 години отива през юли 1634 г. в Нидерландия в двора на Фридрих Хайнрих от Орания, чичото на майка му. Посещава лекции в университета в Лайден.

След смъртта на баща му курфюрст Георг Вилхелм той поема управлението на 1 декември 1640 г.

УправлениеРедактиране

При управлението му Бранденбург-Прусия израства от незначителна, бедна и опустошена земя след Тридесетгодишната война като международна сила[1].

На първо място Фридрих Вилхелм следва разумна външна политика и успява да обедини дотогава разпръснатите си земи: маркграфство Бранденбург – голяма, но неплодородна територия на север, херцогство Прусия на изток, заобиколено от три страни от Полша, и малките княжества Клеве, Марк и Равенсберг, разположени на запад. Към края на 1650-те полският крал отстъпва Източна Прусия в официално владение на Фридрих Вилхелм. През 1678 г. след Сконската война той си връща и Померания, завладяна от шведските съюзници на Франция, но според сключения Сен-Жерменски мирен договор трябва да се откаже от голяма част от завоюваните земи под натиска на Франция[1].

Най-важен инструмент за дипломатическите успехи на Фридрих Вилхелм е създаването на голяма постоянна армия. Към 1688 г. Бранденбург-Прусия поддържа на постоянна служба 30 000 войници. Тази армия дава възможност на Фридрих Вилхелм и неговите наследници да наложат абсолютна политическа власт. Създаден е военен комисариат, който не само разпределя армейските заплати и снаряжение, но и развива индустрията за производство на военно оборудване.

Въведена е ефективна данъчна система с необходимите административни служби. Фридрих Вилхелм сключва важно споразумение с привилегированите земеделци (юнкери), от чиято подкрепа се нуждае: те получават правото да превърнат подчинените си селяни в крепостници, като в замяна се отказват от правото да се противопоставят на данъчната система, като те самите са освободени от плащания. Без тази подкрепа електорът не би могъл да обедини разпръснатите си територии в единна държава. Освен това сътрудничеството на юнкерите се насърчава и чрез армията – най-високата чест за един бранденбургски земеделец била получаването на офицерски чин и издигането му като военен[1].

Бракове и децаРедактиране

 
Курфюрст Фридрих Вилхелм с първата му съпруга Луиза Хенриета фон Насау-Орания (1647)

1-ви брак:Фридрих Вилхелм се жени на 7 декември 1646 г. в Хага за принцеса Луиза Хенриета (* 7 декември 1627, † 18 юни 1667) от Дом Насау, дъщеря на Фридрих Хайнрих, граф на Насау и щатхалтер на Нидерландската република, и фон Амалия фон Солмс-Браунфелс. Те имат децата:

  • Вилхелм Хайнрих (* 21 май 1648, † 24 октомври 1649)
  • Карл Емил (* 16 февруари 1655, † 7 декември 1674), принц на Бранденбург
  • Фридрих III/I (* 11 юли 16571657, † 25 февруари 1713), курфюрст на Бранденбург, първият крал на Прусия (1701 – 1713)
  • Амалия (* 19 ноември 1664, † 1 февруари 1665)
  • Хайнрих (* 19 ноември 1664, † 26 ноември 1664)
  • Лудвиг, принц на Бранденбург (* 8 юли 1666, † 8 април 1687)
 
Доротея София фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург

2-ри брак: Фридрих Вилхелм се жени втори път на 14 юни 1668 г. в двореца Грьонинген при Халберщат за херцогиня Доротея София фон Холщайн-Глюксбург (* 28 септември 1636, † 6 август 1689), вдовицата на херцог Христиан Лудвиг от Брауншвайг-Люнебург († 15 март 1665), дъщеря на херцог Филип от Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и съпругата му принцеса София Хедвиг фон Саксония-Лауенбург. Те имат децата:

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Лий Ралф, Филип и др. Световните цивилизации, История и култура т.3. София, Абагар, 1998. ISBN 9545842571. с. 342.:68 – 9
  • Bernhard Erdmannsdörffer: Friedrich Wilhelm (Kurfürst von Brandenburg). In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 480 – 497.
  • Ludwig Hüttl: Friedrich Wilhelm von Brandenburg, der Große Kurfürst 1620 – 1688. Eine politische Biographie. Süddeutscher Verlag, München 1981, ISBN 3-7991-6108-2
  • Ernst Opgenoorth: Friedrich Wilhelm, der Große Kurfürst von Brandenburg, Band 1: Eine politische Biographie 1620 – 1660, Band 2: Eine politische Biographie 1660 – 1680. Musterschmidt, Göttingen, Zürich 1971/1978. ISBN 3-7881-1668-4.