Битка при Казанлък
Битката при Казанлък е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
Битка при Казанлък | |||
Руско-турска война (1877 – 1878) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 5/17 юли 1877 г. | ||
Място | Казанлък | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
Оперативна обстановка
редактиранеСлед овладяването на Хаинбоазкия проход Предният руски отряд се насочва от юг към Шипченския проход. При движението получава заповед да овладее град Казанлък и да разпръсне Казанлъшкия османски гарнизон.[1]
Бойни действия на 5/17 юли
редактиранеСутринта на 5/17 юли главните сили на Предния руски отряд, групирани в 3 колони, настъпват към Казанлък. Около 7 ч. средната колона започва бой с противниковите сили от 2 табора, черкезка конница и 2 оръдия. Изтласква ги от село Черганово. Постепенно в боя се включват и другите 2 колони. Около 13 ч. преминават в обща атака и противникът панически се разпръсква.
От запад в Казанлък влиза 9-и киевски хусарски полк. Извършен е молебен с участието на българското население. Ранените са настанени в Девическия манастир „Въведение Богородично“. Конните части овладяват изоставеното от противника село Шипка. Взети са много трофеи. Привечер главните сили на отряда се съсредоточават пред южния вход на Шипченския проход.[2]
Настъплението на Централната османска армия с командир Сюлейман паша в Южна България в края на юли 1877 г. води до ожесточени битки на Предния отряд при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора. Изтегля се от долината на река Тунджа и се укрепява в Хаинбоазкия и Шипченския проход на Средна Стара планина. На 6/18 август Централната османска армия влиза в опразнения от руските сили Казанлък.
В хода на Шейновската битка на 27 декември / 8 януари 1878 г. части от лявата колона на Южния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски освобождават окончателно Казанлък.