Черганово

българско село

Черганово е село в Южна България. То се намира в община Казанлък, област Стара Загора.

Черганово
Общи данни
Население 973 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,843 km²
Надм. височина 336 m
Пощ. код 6139
Тел. код 04341
МПС код СТ
ЕКАТТЕ 80532
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Казанлък
Галина Стоянова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Черганово
Светла Трифонова
(ПДСД, ЗСАС)

ГеографияРедактиране

Разполага се в Казанлъшката котловина, част от Розовата долина. Близо е до река Тунджа и град Казанлък. Климатът се характеризира с горещо и сухо лято и студена зима. В превод от турски името на селото означава „Дива теменуга“. Село Черганово се намира южно от главния път Казанлък – Стара Загора, в равнинната част на Казанлъшката розова долина. Добре развити тук са овощарството, животновъдството и земеделието, но онова, което определя настоящето и бъдещето на селото е розопроизводството. И сега, около селото има около 500 дка маслодайни рози и продължават да се засаждат още. Доброто разположение на селото – сред полето с плодородна земя и водни ресурси, свързано с пътища и ЖП линия, в близост до гр. Казанлък е привличало и привлича хора, както от околните села, така и от далечните краища на България.

ИсторияРедактиране

В северната и южната част от землището на селото се намират няколко тракийски могили, които засега не се изследвани детайлно.

По данни на БАН селището е основано от турски колонисти в началото на 15 в. Колонистите се заселват тук през пролетта. Първото впечатление, което получават от новия си дом е носещото се из въздуха ухание на дива теменуга, което оказва въздействие дотолкова, че кръщават селото „Дива теменуга“ (Черганово). В началото е имало само два турски чифлика с няколко български семейства, които са работели там като ратаи. Впоследствие се заселват и други хора от различни краища на България: от крайгранична Тракия – село Дервиш могила, от Македония – с. Ковачевица, от високопланинските селища Чифлика, Борущица и др. През 14 в. през земите на селото са пренесени мощите на Св. Петка и затова днес църквата в Черганово се нарича „Св. Петка“.

НаселениеРедактиране

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 956
1946 1 000
1956 1 040
1965 1 073
1975 1 448
1985 1 276
1992 1 216
2001 1 139
2011 972

Преброяване на населението през 2011 г.Редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 972 100,00
Българи 872 89,71
Турци
Цигани 53 5,45
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 29 2,98

Културни и природни забележителностиРедактиране

Основният поминък в селото е отглеждането на рози и други етерично-маслени култури. Полетата с рози около Черганово са много големи и са частни стопанства, но при заявено от гостите желание те могат да участват в розобера и да изживеят всичко, свързано със символа на Казанлък, донесъл световната му слава.

Плодови градини

Праскови, ягоди, сливи, круши и арония са само една малка част от свежите плодове, които могат да се опитат тук. Удоволствие е рано сутрин, при първа роса да влезете в зелените градини и сами да напълните кошница от свежи плодове.

Отглеждане на тютюн

В България тютюн може да се отглежда на определени места, защото растението е много топлолюбиво и поради това се отглежда много на юг – около границата с Турция. Село Черганово е едно от малкото места във вътрешността на България, в което се отглежда тази култура.

Иконостасът на църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3][4]

Църквата е забележителна не само с факта че е над 100 г., но и с факта, че е издигната в чест на Св. Петка, чийто мощи вероятно са престояли една нощ на мястото, на което е възникнало по-късно селото. По традиция там, където нощуват мощите на светец, трябва да се построи църква.

Редовни събитияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Черганово, община Казанлък, област Стара Загора, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 февруари 2020. (на български)
  2. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 февруари 2020. (на английски)
  3. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой. // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 248.