Отваря главното меню

Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г. е сблъсък между армиите на българския кан Кардам и византийския император Константин VI, завършил с разгром на византийската армия.

Битка при Маркели
Българо-византийски войни
Battle of Marcellae.png
Карта на бойните действия
Информация
Период юли 792
Място Маркели, край Карнобат, България
Резултат победа на българите
Територия Първа българска държава
Страни в конфликта
България Византия
Командири и лидери
Кардам Константин VI
Михаил Лаханодракон †
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

ПредисторияРедактиране

В последната четвърт на VIII век българската държава излиза от вътрешнополитическата криза, последвала края на канската династия Дуло. Владетелят Телериг, а след него и Кардам, успяват да укрепят централната власт и да сложат край на междуособиците сред боилите.[1] Това дава възможност за засилване на българските нападения в Македония. Целта на тези нападения е присъединяване на областта и населяващите я славянски племена към държавата с център Плиска. През 789 г. българите проникват в поречието на Струма и нанасят тежко поражение на византийците. За да отклони нападателите от Македония, византийският император Константин VI (управлявал през 780-797 г.) предприема настъпление в Северна Тракия, но през 791 г. е разбит в сражение при крепостта Проват.[2]

БиткатаРедактиране

Битката при Проват няма решителен характер. Затова през лятото на следващата, 792 година византийският император повежда отново армията си към България. Кардам го пресреща с войските си край граничната крепост Маркели (близо до днешния град Карнобат). Укрепленията, заети от българите, преграждат пътя на византийците към Ришкия проход и столицата на Кардам, Плиска. В края на юли Константин VI се решава да нападне укрепленията, подлъган (според византийския летописец Теофан Изповедник) от „лъжепророци“, че ще спечели победа.[3] Преди сражението, докато изчаква византийското нападение, българският владетел съсредоточава тайно част от конницата си в прикритие зад хълмове встрани от бойното поле.[4]

Поради неравния терен настъпващата византийска армия разстройва редиците си. Кардам се възползва от това и предприема контраатака, която носи пълен успех на българите.[5] Конницата на Кардам обхожда противника и не му позволява да отстъпи в укрепения лагер и крепостта Маркели[4] Българите завладяват обоза, хазната и палатката на императора. Те преследват Константин VI до столицата му Константинопол и по време на преследването избиват голям брой войници. В битката загиват и много византийски военачалници[5].[6]

ПоследициРедактиране

След поражението си Константин VI е принуден да сключи мир с Кардам, като се задължава да му плаща данък. Четири години по-късно (796 г.) императорът прекратява плащането. Това води до нова война в Тракия, която приключва без решителен сблъсък.[7] Враждебните действия между България и Византия продължават и при наследника на Кардам, кан Крум.

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Златарски, I/1: 320-321
  2. Златарски, I/1: 315-316
  3. Златарски, I/1: 316; ГИБИ, III: 277
  4. а б Шиканов, 48
  5. а б Жеков, Ж. Военната тактика на българите VII-IX век
  6. Златарски, I/1: 317
  7. Златарски, I/1: 317-320