Битка при Мелитена

Битката при Мелитена е военно сражение, случило се през 1100 г. близо до съвременния град Малатия в днешна Турция. Битката е част от завоевателната кампания на Данишмендите срещу Арменско кралство Киликия, но се води между данишменидска конница на Малик-Гази Гюмюштекин и войските на Боемунд I Антиохийски, като по този начин се разглежда като част от кръстоносните походи.

Битка при Мелитена
Кръстоносни походи
Anatolia 1097.svg
Информация
Период 1100 г.
Място Мелитена, днес Малатия, Турция
Резултат Победа за Данишмендите
Територия Арменско кралство Киликия
Страни в конфликта
Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Антиохийско княжество,
Armoiries Héthoumides.svg Арменско кралство Киликия
Flag of Jihad.svg Данишменидски емират
Командири и лидери
Attributed Coat of Arms of the Principality of Antioch.svg Боемунд I Антиохийски
Coat of Arms of the House of Hauteville (according to Agostino Inveges).svg Ришар Салернски
IslamSymbol.svg Малик-Гази Гюмюштекин
Сили
Неизвестни Неизвестни
Жертви и загуби
Неизвестни Неизвестни

ПредисторияРедактиране

След 1099 г. Боемунд всячески се опитва да консолидира създаденото от него независимо Антиохийско княжество. За тази цел той се съюзява с един съсед и воюва с друг. Такава е ситуацията и през 1100 г., когато норманският принц желае да се възползва от моментната слабост на младото Арменско кралство Киликия и в крайна сметка да го постави в своя васална зависимост или дори да го завладее. За тази цел той подхожда дипломатично и сключва съюз с киликийските арменци и техния княз Гавраил срещу мюсюлманите-сунити Данишменди от източен Анадол, които ги застрашават[1]. Последните обсаждат Мелитена, столица на арменска Киликия и Боемунд се отправя на поход през Киликийските порти само с 300 рицари и незначителна пехотна войска. Той решава да остави силен гарнизон в Антиохия, не преценява добре силите си и е обграден преди да може да пробие обсадата.

СражениеРедактиране

Самата битка е с малка продължителност, но с голямо значение за Боемунд. Неговите войници бързо са разпръснати, разделени и неутрализирани от данишменидската конница, а самият той е пленен, окован във вериги и заключен в Неокесария, днес Никсар. Според Грусе в действителност Гюмюштекин въобще не сваля обсадата и задържа високопоставения пленник[2] при себе си. Авторът цитира данни, според които, преди да бъде заловен, Боемунд съумява да изпрати отрязък от своите коси с вест за поражението до графа на Едеса Балдуин дьо Булон с молба за помощ. Балдуин тръгва веднага с няколкохилядна войска и Гюмюштекин бяга с плячката си, а Гавраил посреща Балдуин като освободител и го обявява за свой васален господар, за чиято вечна защита той смирено моли. Графът на Едеса приема на драго сърце и оставя войски в Мелитена, които след няколко седмици успешно отблъскват следващата данишменидска атака.

ПоследициРедактиране

Боемунд остава в затвора на Данишмендите три години, а през това време за регент на Антиохия е избран племенникът му Танкред Галилейски. През 1103 г. за Боемунд е платен значителен откуп и той се връща в княжеството си триумфално, но загубата при Мелитена въвежда Антиохийското княжество в риск за съществуването му сред съседи като Византия и селджукските емирства на Мосул, Алепо и Дамаск.

ИзточнициРедактиране

  1. Според хрониста на Първия кръстоносен поход Гийом от Тир (цитиран от Рене Грусе, стр 32) ако има нещо общо между християнство и исляма, то може да се открие по-скоро в шиизма, отколкото в сунитството.
  2. Боемунд е наричан от мюсюманите ал-Маймун.
  • Грусе, Рене „История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство“, том I, част I, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК „Рива“ ISBN 9543200483