Балдуин I (Йерусалим)

(пренасочване от Балдуин дьо Булон)

Балдуин (Бодуен) дьо Буйон (на фр. Baudouin de Boulogne) е граф на Вердюн, граф на Едеса в периода (1098 – 1100) и крал на Йерусалимското кралство (1100 – 1118).

Балдуин I
Крал на Йерусалим
Baldwin of Boulogne entering Edessa in Feb 1098.JPG
Балдуин дьо Буйон влиза в Едеса,
автор: Ж. Робер-Фльори, 1840
Управление 1100 – 1118
Коронация 25 декември 1100
Наследил Годфроа дьо Буйон
Наследник Балдуин II
Лични данни
Роден
1058 г.
Починал
Погребан в Йерусалимската църква „Възкресение Христово“
Пълно име Балдуин дьо Буйон, ал-Бадрауил
Други титли граф на Едеса
Семейство
Баща Йосташ II дьо Буйон
Майка Ида дьо Вердюн
Бракове Готхилда де Тосни
Арда Арменска
Аделайд дел Васто
Балдуин I в Общомедия

Той е трети син на граф Йосташ II и Ида дьо Вердюн, дъщеря на херцог Готфрид III Брадатия от Лотарингия. Двамата му по-големи братя наследяват семейните владения – Йосташ III Буйонското графство, а Годфроа дьо Буйон – именията по майчина линия (вуйчо му Готфрид III не е имал собствени деца и го е обявил за свой наследник). При това положение Балдуин е бил готвен за църковна служба, вероятно дори за епископски сан, с което да окаже подкрепа на политическите и дипломатически дела на братята си. Поради малко известни причини обаче Балдуин отказва да следва този път, оженва се за Готхилда де Тосни и заедно с братята си взима участие в Първия кръстоносен поход.

Начало на походаРедактиране

Балдуин участва в Първия кръстоносен поход, заедно с брат си, Годфроа дьо Буйон. Основното му желание, както може да се съди от неговите действия, не е освобождението на гроба Господен, а завземането на земи на изток и получаването на собствен феод.

Отделен от основната армия на кръстоносците при Киликийските врата, Балдуин се отправя към град Тарс, надявайки се да го превземе с щурм, но градът вече е зает от войските на друг кръстоносец – Танкред Тарентски. Тарс е предаден от Балдуин на арменците. След първоначалните успехи в Киликия, Балдуин тръгва към Ефрат, „получил покана от Армения, където той завладява Тел Башир и Равендан и покорява цялата страна под своя власт.“.[1]

Балдуин обявява себе си за сеньор на Тарс, поставя там свой заместник и след известно време се придвижва на юг. Когато отрядите на Балдуин минават край крепостта Мамистра, която по-рано е заета от войските на Танкред, те са подложени на обстрел – Танкред си отмъщава за загубата на Тарс. Протестите на обикновените войници в похода принуждават двамата да спрат разприте си, но те завинаги остават врагове.

Съединил силите си с основната армия в Мараш, Балдуин остава там за кратко и два дни по-късно тръгва с армията си към град Едеса.

Така, Балдуин, който по-късно става крал на Йерусалим, не взима никакво участиие в освобождението на свещения град.

Покоряване на ЕдесаРедактиране

 
Балдуин дьо Буйон, илюстрация към хрониката на Гийом Тирски

След преминаването на похода през Мала Азия през октомври 1097 г. Торос Едески, управител на подчинения от селджуките арменско-византийски град Едеса иска помощ от кръстоносците срещу новите си господари. Балдуин се отзовава и бързо печели позиции, заплашвайки че ако си тръгне и се присъедини отново към кръстоносците градът ще бъде опустошен от турците. Така в крайна сметка Балдуин принуждава бездетния наместник Торос да го осинови и обяви за свой наследник. Скоро след това, на 9 март 1098 г., Торос е убит при размирици, като не е изключено това да е станало със съучастието на Балдуин, който започва да се титулува като граф на Едеса.

Междувременно първата му съпруга е починала и Балдуин се жени за арменката Арда, с което цели да спечели симпатиите на местното арменско население. Освен това успешно отблъсква всички мюсюлмански нападения и му се удава да разшири владенията си до бреговете на Ефрат. Той вече планира да завладее и Диарбекир, когато научава за смъртта на брат си Годфроа; това подтиква Балдуин да замине за Йерусалим, където става крал Балдуин I. Графството остава на грижите на братовчед му Балдуин де Бурк.

Крал на ЙерусалимРедактиране

Когато получава известие за смъртта на Годфроа, той изпитва скръб, но и радост от наследството на трона. Потегля към Йерусалим на 2 октомври 1100 г. начело на 400 рицари и 1000 пехотинци. Пътуването е опасно, тъй като минава през земите на враговете му[2]. Освен това патриарх Дембер изпраща призив до Боемон да спре Балдуин по пътя му. Но точно тогава Боемон попада в плен, а тайното съобщение на патриарха е заловено. Вместо да бъде посрещнат като враг в Антиохия, Балдуин е приет като спасител от жителите, подложени на непрестанни нападения в отсъствието на Боемон. Той успява да ги успокои и след три дни продължава пътя си към Йерусалим. На юг от Лаодикея започват трудности: поради заплаха от турски нападения половината му отряд дезертира, но Балдуин остава твърд. Преминава безпроблемно край няколко града, подвластни на мюсюлмани и пристига в Триполи. Местният емир, арабинът Ибн Амар, го посреща като приятел, снабдява го с храна и го осведомява за местонахождението на Дукак от Дамаск, който е тръгнал насреща му. Тази помощ е решаваща, защото помага на Балдуин да подмами нападащите го турци в тесния проход при Нахр ал Калб и да ги обърне в бягство. След вестта за поражението на Дукак пътят на Балдуин минава безпрепятствено покрай фатимидските крепости Бейрут, Сидон, Тир и Акра. В Хайфа, която принадлежи на Танкред, но той отсъства, франките го посрещат като господар. След като прекосява равнината Арсуф, Балдуитн пристига в Яфа, където е посрещнат с тържествена процесия от цялото християнско население[3].

Много скоро Балдуин предприема военен поход към южните части на кралството, в най-трудно достъпната част на Юдея, където в планински пещери се крият разбойници, представляващи заплаха за поклонниците. Набезите на франките сплашват племената от тези краища. Балдуин стига до връх Хор в Арабска Петрея и като разбира стратегическото му значение, след 15 години построява там крепостта Крак дьо Монреал. Този поход утвърждава властта му и при завръщането му в Йерусалим патриарх Дембер бърза да се помири с него.

Независимо от несъгласието на патриарха на Йерусалим, Балдуин е коронован за крал на Йерусалимското кралство на 25 декември 1100 г. във Витлеем. Царуването му преминава в непрестанни войни, при които завладява различни важни пристанища като Акра и Бейрут, осигурявайки си по такъв начин връзка с останалия християнски свят.

Личен животРедактиране

Според Грусе Балдуин I е една от най-влиятелните личности в историята на франкска Сирия. Той е дързък, но разумен политик с развито чувство за мярка и дипломатически такт. На външен вид олицетворява идеалния образ на рицаря, лицето му излъчва сила и мъжественост. Много добър ездач, действа бързо и смело в бой[4].

Още като граф на Едеса, когато Боемон е пленен през 1100 г. и го моли за помощ, Балдуин веднага се притича на помощ. В резултат на този поход границите на графството се разширяват на север.

Първата съпруга на Балдуин е Готхилда де Тосни и тя го съпровожда по време на кръстоносния поход, но умира през октомври 1097 г. Той сключва брак с втората си съпруга Арда, арменска принцеса от Мараш, при условие, че ще получи богата зестра. Всъщност баща ѝ плаща само малка част от обещаното и след като става крал, Балдуин я изпраща в манастир.

През 1113 г. той се жени отново, този път за Аделхайд Савонска, вдовица на графа на Сицилия Рожер I. Този брак му донася солидна зестра и поддръжката на сицилианския флот. Поради неодобрението на папата (Балдуин няма развод с втората си жена) през 1117 г. е принуден да се раздели с Аделхайд.

Скоро след това, през април 1118 г., Балдуин умира в Египет, вероятно от хранително отравяне.

ИзточнициРедактиране

  1. Степаненко В. П. // Совет двенадцати ишханов» и Бодуэн Фландрский. К сущности переворота в Эдессе (март 1098 г.) // Античная древность и средние века: Пробл. социал. развития. – Свердловск, 1985. – С. 82 – 92 [1] архив
  2. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 339 – 341.
  3. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 343 -349.
  4. Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 339 – 341.

Външни препраткиРедактиране