Битка при Милеви скали

Битката при връх Милеви скали е голямо сражение между партизани и правителствени сили по време на партизанското движение в България през 1941 – 1944. Битката се състои на 4 септември 1944 година, когато войскови и жандармерийски части обкръжават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“.[2]

Битка при Милеви скали
Партизанско движение в България по време на Втората световна война
Паметникът на връх Милеви скали
Паметникът на връх Милеви скали
Информация
Период4 септември 1944 г.
Мястовръх Милеви скали
РезултатПобеда за правителствените части
ТериторияБългария
Страни в конфликта
Партизанска бригада „Чепинец“, Партизански отряд „Ангел Кънчев“, Партизански отряд „Панайот Волов“[1]XXVII- и Чепински пехотен полк, Пещерска тежко-картечна дружина и Разложки конен ескадрон
Командири и лидери
Методи Шаторов, Атанас Семерджиев, Асен Боневполковник Герман Еленков
Сили
до 200 партизанидо 2000 войници
Жертви и загуби
12 убитинеизвестен брой

На 3 септември 1944 г. на връх Милеви скали след четворната акция в с. Варвара, с. Симеоновец, с. Семчиново и гара Варвара се съсредоточават Партизанска бригада „Чепинец“ и Партизански отряд „Ангел Кънчев“. Командирът на Трета Пазарджишка въстаническа оперативна зона Методи Шаторов извършва прегрупиране на силите за участие в непосредственото завземане на властта.

Сутринта на 4 септември са забелязани от разузнаването на XXVII и Чепински пехотен полк. Секретен партизански пост забелязва движението на армейските подразделения към партизанския лагер. В 9,30 ч. битката започва. В нея се включва и Пещерската тежко-картечна дружина и конен ескадрон от гр. Разлог. Сключват обръч и партизанските подразделения преминават към отбрана до 16 часа. След решение за пробив, ударна чета първа преминава в настъпление и успява да пробие обръча в посока на с. Белово и с. Семчиново. През пробива се оттеглят всички партизани. Срещат втори обръч и битката се подновява. Въпреки че войниците стрелят предимно „във въздуха“, от картечния огън загиват на място 11 партизани. Командирът на зоната Методи Шаторов е ранен тежко и след като е идентифициран от войниците, е изоставен. Той умира 4 – 5 дни по-късно, без да бъде открит, въпреки че е издирван на 9 септември от другарите си. Партизанските подразделения пробиват и този обръч и се изтеглят в три направления към връх „Арапчал“, местността „Хайдушки кладенец“ и с. Варвара.[3]

На 8 септември партизанските подразделения се съсредоточават в местността „Бяла вода“ и преминават към установяване управлението на Отечествения фронт в Пазарджишко.

Битката е признак за липсата на контрол на правителството на Константин Муравиев върху военно-полицейския апарат на България. Докато тя се води, текат преговори между кабинета и командването на Народоосвободителната въстаническа армия.

Паметна плоча на загиналите партизани, 2012 г.

Загинали в боя:

  1. Методи Тасев Шатаров – Панайот
  2. Атанас Тодоров Воденичаров – Дински
  3. Атанас Георгиев Мавриков – Альоша
  4. Иван Георгиев Мавриков – Бенковски
  5. Иван Атанасов Бандаков – Кочо
  6. Никола Иванов Алексиев /Боянов/
  7. Никола Иванов Бандаков – Страхил
  8. Симеон /Сюлейман/ Минчев Фисински
  9. Тодор Николов Пухалев
  10. Тодор Георгиев Пухалев
  11. Христо Петров Дрънков – Караджа
  12. Христо Петров Боянов

Източници

редактиране
  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 169
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 223
  3. Петрова С. Деветосептемврийската социалистическа революция в България, С., 1981, с. 231 – 232.