Константин Муравиев
Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Константин Муравиев | |
български политик | |
Роден | Константин Владов Муравиев
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Робърт колеж Национален военен университет |
Политика | |
Партия | БЗНС Врабча 1 |
Народен представител в: XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
31-ви министър-председател на България | |
2 – 9 септември 1944 | |
Семейство | |
Други роднини | Александър Стамболийски (вуйчо) |
Константин Муравиев в Общомедия |
Участва в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-рото правителство, свалено след Деветосептемврийския преврат 1944 г.
Народен представител е в XX (1923), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) обикновено народно събрание.
Биография
редактиранеМуравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война.
След като се ражда синът му, баща му изоставя семейството и Муравиев израства под опеката на свако си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му.
Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915).[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.
Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на „Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).[3]
След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.
От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати Съветският съюз да обявяви война на България.[4] За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва да изтегля българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември решението е обнародвано, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се едновременно във война със САЩ, Великобритания и СССР от една страна, а от друга страна – с Германия.
И въпреки това, на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов и на Кимон Георгиев.
Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[5] По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.
Константин Муравиев е женен за Добринка Лазарова (1904 – 1978), от която има две дъщери – Мария (1929 – 2000) и Надежда-Венера (1929 – 2005).
Автор на мемоарната книга „Събития и хора. Спомени“. Умира в София на 31 януари 1965 г.
Памет
редактиранеНа Константин Муравиев е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288. Събев оспорва информациите, според които Муравиев е завършил Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа, както и на дипломата му от Френския институт в Цариград, съхранена в ЦДА – ф. 935К, оп. 4, а.е. 1
- ↑ Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
- ↑ Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 14, 14 март 1923 г., стр. 1
- ↑ Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
Източници
редактиране- Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
- Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Димитър Гичев | → | министър на земеделието и държавните имоти (31 декември 1932 – 19 май 1934) |
→ | Коста Бояджиев |