Отваря главното меню

Константин Муравиев

български политик

Константин Владов Муравиев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), участвал в правителствата, свалени при трите преврата в България през първата половина на 20 век. Той е министър-председател на България в 62-рото правителство свалено след Деветосептемврийския преврат 1944 г.

Константин Муравиев
български политик
Konstantin Muraviev.jpg
Роден
Константин Владов Муравиев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Робърт колеж
Национален военен университет
Политика
Партия БЗНС Врабча 1
Народен представител в:
XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   
31-ви министър-председател на България
29 септември 1944
Константин Муравиев в Общомедия

Народен представител е в XX (1923), XXII (1927 – 1931) и XXIII (1931 – 1934) Обикновено народно събрание.

БиографияРедактиране

Константин Муравиев е роден в Пазарджик през 1893 година. По майка произхожда от Еленския род Робови, от който произлиза Дойно Граматик, автор на Еленския препис на Паисиевата История от 1784 г. Баща му е руски офицер от Освободителната война. След като се ражда синът му, бащата изоставя майката и Муравиев израства под опеката на вуйчо си Александър Стамболийски, чиято съпруга Милена е сестра на майка му. Завършва Френския институт за висши науки в квартала Кадъкьой в Цариград (1912).[1] Участва в Балканските войни и Първата световна война, завършва Военно училище в София (1915).[2] През 1919 е уволнен от армията с чин капитан.

 
Паметна плоча пред дома на Лазар Нишков и Константин Муравиев на улица „Хан Аспарух“ № 53 в София

Член на БЗНС от 1918 г., след напускането на армията Константин Муравиев става частен секретар на Александър Стамболийски. При неговото управление той е началник на „Обществена безопасност“ (1919 – 1920), консул в Ротердам (1920), управляващ българската легация в Нидерландия (1921) и Турция (1922 – 1923), министър на войната (1923).

След Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и съден, заедно с други членове на правителството. Освободен през 1926 г., той е сред водачите на БЗНС Врабча 1. Кореспондент е на вестниците „Соар“ и „Котидиен“ през 1927 – 1928. Муравиев е последователно министър на народното просвещение (1931 – 1932) и на земеделието и държавните имоти (1932 – 1934) в правителствата на Народния блок до Деветнадесетомайския преврат.

От 2 до 9 септември 1944 г. Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България.[3] За седмицата, през която е на власт, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Муравиев е помилван, но оставен под домашен арест, в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[4] По-късно отново е в затвора, освободен е 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г.

На 31 януари 1965 г. умира в София.

БележкиРедактиране

  1. Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288. Събев оспорва информациите, според които Муравиев е завършил Робърт колеж, като се позовава на факта, че името му не се среща в ученическите списъци на колежа, както и на дипломата му от Френския институт в Цариград, съхранена в ЦДА – ф. 935К, оп. 4, а.е. 1
  2. Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
  3. Вачков, Даниел. Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 96 – 97.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.

ИзточнициРедактиране

  • Златев, М. Пагони в изпълнителната власт. В. Търново: Абагар, 2018, с. 176
  • Събев, Орлин. Робърт колеж и българите. София, 2015, с. 287 – 288
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Димитър Гичев министър на земеделието и държавните имоти
(31 декември 1932 – 19 май 1934)
Коста Бояджиев