Семчиново

българско село

Семчиново е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

Семчиново
Главната улица на Семчиново
Главната улица на Семчиново
България
42.1782° с. ш. 24.0972° и. д.
Семчиново
Област Пазарджик
42.1782° с. ш. 24.0972° и. д.
Семчиново
Общи данни
Население2071 души[1] (15 март 2024 г.)
75,1 души/km²
Землище27,595 km²
Надм. височина373 m
Пощ. код4474
Тел. код03564
МПС кодРА
ЕКАТТЕ66202
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Семчиново
Пламен Темелков
(ГЕРБ)
Семчиново в Общомедия
Семчиновската църква Св. Петка

География редактиране

Селото се намира на 100 km от София, 4 km от Септември, 10 km от Белово, и на 20 km от Пазарджик. Разположено е в полите на Родопите.

История редактиране

Най-ранните сведения за селото датират от късната есен на 1189 г. и се съдържат в четвъртото писмо на испанския рицар от Гренада в кралство Арагон – дон Алвизо дел Гренада, участвал в армията на венецианците, съюзници на Фридрих I Барбароса (1152 – 1190) в Третия кръстоносен поход от 1189 – 1190 г.

В писмото на дон Алвизо дел Гренада, адресирано до любимата му в Испания – донна Паула, той пише следното: „На връщане за града на Филипа (Пловдив), минахме през едни села, които наричат Добролонг и Яворово, дето водата е сладка и пресладка, но край тях лозя не видяхме, така както ги бяхме видели при Семчинград (село Семчиново), които дават вино черно и гъсто като смола, черно като виното в Гренада. От това вино пихме без мяра в паници, котли и делви...“ [2].

Писмата на испанския рицар дон Алвизо дел Гренада, минал през българските земи през 1189 г., се съхраняват в архива на италианския манастир „Санта Мария дел Соренто“ в Монтевидео, близо до Флоренция (в Италия). Там са открити и преведени от пловдивския католически монах-капуцин – отец Касиян Селимов, светското име на когото е Петър Селимов. Своите собственоръчни преводи той изпраща до редакцията на пловдивския вестник „Пловдив“ през 1936 г., който от своя страна ги публикува в целостта им дадена от отец Касиян, който по това време служи във въпросния манастир в Италия.

Религии редактиране

Населението е източно православно.

Културни и природни забележителности редактиране

Параклис в местността „Свети Илия“, параклис „Свети Георги“, параклис „Света Петка“, параклис „Свети Никола“ на 18 км от селото се намира живописната местност Милеви скали.

Редовни събития редактиране

Празникът на селото е на 20 юли Илинден.

Други редактиране

Футболният отбор на селото е носел имената „Милеви скали“ и „Звезда“, последно „Милеви скали“.

Източници редактиране

  1. www.grao.bg
  2. вестник „Пловдив“, брой 9 от 1936 г., стр. 4.