Битуша

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Битуше. За други значения на Парорио вижте Парорио.

Бѝтуша или Бѝтуше (на гръцки: Παρόρειο, Парорио, катаревуса: Παρόρειον, Парорион, до 1926 година Μπίτουσα или Μπιτούσα, Битуса[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Битуша
Παρόρειο
— село —
Гърция
40.86° с. ш. 21.3686° и. д.
Битуша
Западна Македония
40.86° с. ш. 21.3686° и. д.
Битуша
Леринско
40.86° с. ш. 21.3686° и. д.
Битуша
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЛерин
Географска областПелагония
Надм. височина617 m
Население12 души (2021 г.)
Демонимбитушани
Битуша в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено на 10 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) и на 2 километра северозападно от Долно Клещино (Като Клинес) в подножието на планината Пелистер близо до границата със Северна Македония.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В началото на XX век Битуша е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Битоше има 580 жители българи.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Битуша е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]

Всички жители на Битуша са патриаршисти и остават верни на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 320 българи патриаршисти.[4]

Въпреки че са гъркомани битушани участват активно в борбата на ВМОРО срещу османското владичество. В Илинденското въстание селото е разргабено и изгорено от османска войска, като са убити 25 жени и деца.[5] През октомври 1905 година селото е нападнато от андартската чета на Николаос Цолакис,[6] убити са 15 българи, а други 5 са пребити.[7]

В Гърция редактиране

 
Изглед от селото, 1918 година

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Битуша има 100 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е прекръстено на Парорион.[9] По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много, като само няколко души се изселват в Югославия и другите социалистически страни. След Втората световна война много жителите на селото масово емигрират отвъд океана.

Църквата „Свети Димитър“ в селото е от 1837 година.

Прекръстени с официален указ местности в община Битуша на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кетко кале[10] Κετκο Καλέ Кастрон Κάστρον[11] връх в Баба на ЮЗ от Битуша (1206,6 m)[10]
Присо[10] Πρίσσο Просилиакос[11] Προσηλιακός връх в Баба на ЗЮЗ от Битуша[10]
Вител[10] Βίτελ Сфина Σφήνα[11] връх в Баба на Ю от Битуша[10]
Раковска[10] Ρακόφσκα Кратериотиса[11] Κρατεριώτισσα връх в Баба на З от Битуша[10]

Преброявания редактиране

  • 1913 – 482 жители
  • 1920 – 478 жители
  • 1928 – 490 жители
  • 1940 – 556 жители
  • 1951 – 491 жители
  • 1961 – 318 жители
  • 1971 – 92 жители
  • 2001 – 38 жители
  • 2011 – 23 жители

Личности редактиране

 
Стоян Донски
Родени в Битуша
  •   Наум (Ναούμ), гръцки андартски деец, помощник на капитан Каравитис[12]
  •   Поп Илия (Παπαηλίας), гръцки андартски деец, информатор на капитан Каравитис[12]
  •   Стоян Донски (1869 – 1904), български революционер
  •     Ърнест Дамянопулос (Анастас Наумов Дамчев (1928 - 2019), виден невролог в САЩ, автор на книгата „Македонците: тяхното минало и настояще“[13]
Други

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166 – 167. (на френски)
  5. Георги Попхристов. „Спомени“, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256607643609972&url=www.geocities.com/vmro_makedon/Knigi/spomgph06.html, посетен на 27 октомври 2009 
  6. Δ. Λιθοξόου, Η περιοχή Φλώρινας, γεωγραφία της ιστορίας, Παρόρειο-Μπίτουσα, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731062906/www.freewebs.com/onoma/medovo.htm, посетен на 31 юли 2012 
  7. ΕΜΠΡΟΣ Архив на оригинала от 2012-01-15 в Wayback Machine., 15 октомври 1905, стр. 3
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
  12. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
  13. Dr. Ernest Damianopoulos // Syracuse Post Standard, Feb. 8-10, 2019. Посетен на 28 май 2021 г.