Долно Клещино
Долно Клещино или Долна Клещина (на гръцки: Κάτω Κλεινές, Като Клинес, катаревуса: Κάτω Κλειναί, Като Клине, до 1926 година Κάτω Κλέστινα, Като Клестина[1]) е село в Република Гърция, дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
| Долно Клещино Κάτω Κλεινές | |
 Входът на „Рождество Богородично“ | |
  Долно Клещино  Долно Клещино  Долно Клещино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 297 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 531 00 |
| Телефонен код | 23850-1 |
| Долно Клещино в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на Стара река (Палио Рема) на 7 километра северно от демовия център Лерин (Флорина) в подножието на планината Пелистер.
История редактиране
В Османската империя редактиране
Името на селото е свързано с ковашкия занаят. Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1468 година под името Клещино с 97 домакинства. В 1481 броят на домакинствата се увеличава на 213. В селото се отглеждат лозя, орехи, лук, чесън, зеле, боб, лен, свине и копринени буби.[2]
През 1607 година Перване бег и синовете на Камбер от Долна Клещина взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 3000 акчета при лихва от 15% процента. Един за друг са гаранти за парите. В 1623 година жителите на Битоля Хасан Челеби и неговият брат Али продават своя чифлик в Долна Клещина на Хусеин бег, син на Абдулах за 31 000 сребърни акчета. Чифликът им включва кула, къща, две воденици, градина, лозе и граничи от всички страни с имот на Хусеин, който също има воденица.[3]
Църквата „Рождество Богородично“ е от около 1835 година.[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клещина като българско село.[5] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Клещино като българско село.[6] В 1838 година е построена църквата „Рождество Богородично“. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кластини (Klastini), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Долно Клещени (Dolno-klechténi) е посочено като село в Леринска каза със 180 домакинства с 550 жители българи.[8] В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 140 български семейства (669 души).[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долно Клещино има 400 жители българи и 150 жители арнаути мохамедани.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Клеща е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[11]
В началото на XX век Долно Клещино е едно от малкото български гъркомански села в Леринско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 540 българи патриаршисти и функционира гръцко училище.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Клещино (Горно или Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция редактиране
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долна Клещина (Долна Клештина) има 15 къщи славяни християни и 50 къщи арнаути мохамедани.[14] За кратко селото е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1924 година албанското население на Долно Клещино се изселва и на негово място са заселени 133 души понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 77 бежански семейства с 288 души.[15] В 1926 година селото е прекръстено на Като Клине.[16]
Намаляването на населението през 60-те години се дължи на изселване отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а понтийският гръцки на ниско.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Воденичища | Βοδενετσίστα | Ливадия | Λιβάδια[18] | |
| Боцовал | Μπότσοβαλ | Камбохорафа | Καμποχώραφα[18] | |
| Падине[19] | Πάδινε | Плая | Πλαγιά[18] | местност на ССИ от Долно Клещино и на Ю от Клабучища[19] |
| Белизма[19] или Копачища[20] | Μπέλισμα | Аспроситарон | Άσπροσίταρον[18] | местност на ССЗ от Долно Клещино и на СИ от Битуша[19] |
- Преброявания
- 1920 – 792 жители
- 1928 – 817 жители
- 1940 – 1120 жители
- 1951 – 955 жители
- 1961 – 812 жители
- 1971 – 532 жители
- 1981 – 523 жители
- 2001 – 455 жители
- 2011 – 394 жители
Личности редактиране
- Родени в Долно Клещино
Ангелина Поповска (1926 – 1948), гръцка комунистка[21]
Димитър Г. Черкезов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, роден в Горно или Долно Клещино, четата на Никола Лефтеров, Четвърта рота на Десета прилепска дружина[22]-
Павле Раковски (1913 – 1990), гръцки и югославски комунистически деец - Траянос Петканис (1952 – 2021), гръцки политик
- Янис Флориниотис (Янис Савас Апостолидис, р. 1947), гръцки певец от понтийски произход
- Починали в Долно Клещино
- Петър Петков Вълков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[23]
- Други
- Филко Христов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Долно Клещино, Първа рота на Единадесета сярска дружина[24]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 281. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 14, 109.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/58260/1341/5-1-1995 - ΦΕΚ 165/Β/10-3-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 15 май 2015.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 84 – 85.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 320. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2011-10-03.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 797.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29; а.е. 316, л. 65
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.