Битка при Бленхайм

Бленхайм (на немски: Blenheim) – село в Германия, където на 13 август 1704 г. в хода на Войната за испанското наследство австро-английската армия на Евгений Савойски и Джон Чърчил, херцог Марлборо, разбива френската армия на маршалите Таяр и Марсан, първо поражение за френската армия от около 50 години. Виена е спасена от заплахата на френско-баварската армия, запазен е съюзът между Англия, Австрия и Съединените провинции срещу Франция, а Бавария излиза от войната.

Битка при Бленхайм
Война за испанското наследство
Херцог Марлборо подписва депеша на бойното поле
Информация
Период	13 август 1704
Място	Бленхайм, Курфюрство Бавария
Резултат	Победа за съюзниците
Страни в конфликта
Свещена Римска империя:  • Австрия  • Брандебург-Прусия  • Хесен-Касел  • Хесен-Хомбург Англия Нидерландска република Франция Бавария
Командири и лидери
Джон Чърчил, херцог Марлборо принц Евгений Савойски Камий дьо Талар Фердинанд дьо Марсен Максимилиан II Емануел
Сили
52 000 мъже, 66 оръдия 56 000 мъже, 90 оръдия
Жертви и загуби
4542 убити, 7942 ранени 20 000 убити, удавени или ранени, 14 190 пленени
48.645, 10.6
Битка при Бленхайм в Общомедия

Предистория

От началото на войната между двете воюващи страни цари равновесие. Френският план за 1704 г. предвижда нахлуване в Южна Германия и свързване на Франция с нейния съюзник Бавария, откъдето двете армии ще нахлуят в Австрия и ще стигнат до Виена. Император Леополд I изпраща една армия, начело с Евгений Савойски да спре французите, а към него се присъединява и сериозна военна англо-холандска сила.

Ход на битката

Противниците се срещат край река Небел на пътя от Хьохщедт за Донаувьорт. На дясното крило на съюзниците е Евгений, изправен срещу силите на Марсан и баварския курфюрст Макс-Емануел, а на лявото е Марлборо, срещу когото стои Таяр. Разположението и тактиката и на двете страни са класически. Те имат приблизително еднаква по сила артилерия и еднакъв брой – 60 000 французи срещу 56 000 съюзници.

Няколко дни изчакват противникът да направи грешка. На 13 август Евгений и Марлборо атакуват едновременно. Английските сили атакуват яростно Таяр, който отстъпва, като им нанася тежки загуби, но се паникьосва и нарежда на всичките резерви да се присъединят към него. Така прекалено много френски полкове се ангажират с тази част на фронта, напразно опитвайки се да си върнат позициите. В същото време австрийците напредват по-бавно. В началото на вечерта след 5 часа бой конницата на Марлборо най-после успява да обърне армията на Таяр в бягство. Много френски войници се хвърлят в Дунав, където загиват. Самият Таяр е пленен. Марлборо веднага насочва силите си в странична атака срещу все още съпротивляващите се войски на Марсан и Макс-Емануел. С една трета от първоначалните войници Марсан отстъпва в добър боен ред.

Резултат

Общо французите изгубват (убити и пленени) 38 000 души срещу 15 000 съюзници. Практически цялата френска армия е извадена от строя за половин година. Бавария е покорена, а френският крал Луи XIV е принуден от настъпателна стратегия да премине към отбранителна. Отчитайки заслугите на английския военачалник парламентът му подарява двореца Бленъм (според английското произношение на Бленхайм).