Близанско (на македонска литературна норма: Близанско) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Близанско
Близанско
— село —
„Свети Архангел Михаил“
41.7589° с. ш. 21.1628° и. д.
Близанско
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Площ6,2 km²
Надм. височина455 m
Население37 души (2002)
Пощенски код6535
Близанско в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в областта Горно Поречие на западния бряг на езерото Козяк.

История редактиране

Селището е писмено упоменато в дарствен хрисовул, наречен Виргинска грамота, издадена от цар Константин Тих Асен. Тя е датирана към втората половина на XIII век. Близанско и редица други села са изброени или потвърдени като владение на манастира „Свети Георги Бързи“ на Виргинево бърдо при Скопие.[1]

В XIX век Близанско е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Близненско е населявано от 20 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Близненско е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[3]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Близанско има 6 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Близнеско има 160 българи патриаршисти сърбомани.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Близанско чифлик като българско село.[6]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от 1947 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 37 жители – 36 македонци и 1 сърбин.[7]

Националност Всичко
македонци 36
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Бележки редактиране

  1. Виргинска грамота
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
  6. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 29 септември 2007