Бо̀блен или Боблени (на гръцки: Ακροπόταμος, Акропотамос, до 1928 година Μπόμπλιανη, Бо̀бляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.

Боблен
Ακροπόταμος
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемКушница
Надм. височина240 m
Население607 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 240 m надморска височина в северните склонове на планината Люти рид (Символо), недалеч от брега на Орфанския залив при вливането на река Струма, на около 30 километра югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]

История редактиране

Етимология редактиране

Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Бобляне, за което говорят запазените форми Μπόμπλιανη и Povljani, от местното име *Боб, *Боби от боб, но по-скоро в старото му общославянско значение бакла (Vicia faba), а не Phaseolus vulgaris. След лабиала б се е развило епентетично л.[3][4]

В Османската империя редактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Попляни (Popliani) живеят 210 гърци.[5]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Боблен:

Боблен, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. От града е отдалечено на 6 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Боблен брои 150 гърци и 400 турци.[7]

В Гърция редактиране

Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1923 година турското население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Боблен е изцяло бежанско с 95 семейства с 436 души.[8]

Населението произвежда главно тютюн и пшеница, като се занимава частично и с пчеларство и скотовъдство.[2]

Близо до Боблен, в югозападните падини на Люти рид (Символо) е имало малко, вероятно чифлигарско селище Монолитос Боблянис (Μονόλιθις Μπόμπλιανης), от 1928 година Монолитос Акропотаму (Μονόλιθις Ακροποτάμου). Селото е споменато в преброяването от 1913 година като напуснато без население. В 1920 година има 70 жители, но малко-по-късно е напусната. Второ чифлигарско селище е Монолитос Фтерис (Μονόλιθις Φτερής). То също в 1913 година се води напуснато, в 1920 година има 37 жители и след това е заличано.[9]

Също така в землището на Боблен, в югозападните падини на Кара баир е имало малко, вероятно чифлигарско селище Монолитос Боблянис (Μονόλιθις Μπόμπλιανης), от 1928 година Монолитос Акропотаму (Μονόλιθις Ακροποτάμου). Селото е споменато в преброяването от 1913 година като напуснато без население. В 1920 година има 70 жители, но малко-по-късно е напусната.[9]

Прекръстени с официален указ местности в община Боблен на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Кавалиот тепе[10] Καβαλιὼτ Τεπὲ Алони Αλώνι[11] възвишение в Люти рид (230 m), Ю от Боблен[10]
Дапища[10] Νταπίστα Капнолофи Καπνολοφοι[11] възвишение в Люти рид (206 m), Ю от Боблен[10]
Чандал дере[10] Τσαντὰλ Ντερὲ Сикалорема Σικαλόρεμα[11] възвишение в Люти рид (130 m), ЮИ от Боблен[10]
Харман Пери Χαρμὰν Περί Алонотопос Αλωνότοπος[11] местност ЮИ от Боблен[10]
Асар[10] Ασὰρ Мегалорема Μεγαλόρεμα[11] река в Люти рид, десен приток на Лъджа[10]
Емир дере[10] Ἐμὶρ Λάκκος Лакия Λακκιὰ[11] река в Люти рид, ляв приток на Лъджа[10]
Имам чешме[10] Ἰσμὰμ Τσεσμὲ Вриси Βρύση[11] извор в Люти рид, Ю от Боблен[10]
Байкури Μπαϊκούρι Аетофолия Ἀετοφωλιά[11] местност СЗ от Боблен[10]
Гьол Киран[10] Γκιόλ Κιράν Ксиротопос Ξηρότοπος[11] възвишение в Люти рид, Ю от Боблен[10]
Коста Гидики[10] Κώστα Γκιντίκι Монопати Μονοπάτι[11] възвишение в Люти рид (293 m), С от Боблен[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 395[2] 302[2] 594[2] 772[2] 916[2] 994[2] 729[2] 668[2] 769[2] 693 675

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 222. (на македонска литературна норма)
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
  4. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107 - 108.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
  6. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 230. (на македонска литературна норма)
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж з и к Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)