Боблен
Бо̀блен или Боблени (на гръцки: Ακροπόταμος, Акропотамос, до 1928 година Μπόμπλιανη, Бо̀бляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
| Боблен Ακροπόταμος | |
|---|---|
  Боблен  Боблен  Боблен | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 675 души (2011 г.) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 240 m надморска височина в северните склонове на планината Люти рид (Символо), недалеч от брега на Орфанския залив при вливането на река Струма, на около 30 километра югозападно от Правища (Елевтеруполи).[2]
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Бобляне, за което говорят запазените форми Μπόμπλιανη и Povljani, от местното име *Боб, *Боби от боб, но по-скоро в старото му общославянско значение бакла (Vicia faba), а не Phaseolus vulgaris. След лабиала б се е развило епентетично л.[3][4]
В Османската империяРедактиране
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Попляни (Popliani) живеят 210 гърци.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Боблен:
| „ | Боблен, смесено село; 1 църква, 1 училище, 1 джамия, 1 мюсюлманско училище. От града е отдалечено на 6 часа разстояние. Жителите християни са гърци, а мохамеданите - помаци.[6] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Боблен брои 150 гърци и 400 турци.[7]
В ГърцияРедактиране
Селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1923 година турското население е изселено в Турция по силата на Лозанския договор и в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Боблен е изцяло бежанско с 95 семейства с 436 души.[8]
Населението произвежда главно тютюн и пшеница, като се занимава частично и с пчеларство и скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кавалиот тепе[9] | Καβαλιὼτ Τεπὲ | Алони | Αλώνι[10] | възвишение в Люти рид (230 m), Ю от Боблен[9] |
| Дапища[9] | Νταπίστα | Капнолофи | Καπνολοφοι[10] | възвишение в Люти рид (206 m), Ю от Боблен[9] |
| Чандал дере[9] | Τσαντὰλ Ντερὲ | Сикалорема | Σικαλόρεμα[10] | възвишение в Люти рид (130 m), ЮИ от Боблен[9] |
| Харман Пери | Χαρμὰν Περί | Алонотопос | Αλωνότοπος[10] | местност ЮИ от Боблен[9] |
| Асар[9] | Ασὰρ | Мегалорема | Μεγαλόρεμα[10] | река в Люти рид, десен приток на Лъджа[9] |
| Емир дере[9] | Ἐμὶρ Λάκκος | Лакия | Λακκιὰ[10] | река в Люти рид, ляв приток на Лъджа[9] |
| Имам чешме[9] | Ἰσμὰμ Τσεσμὲ | Вриси | Βρύση[10] | извор в Люти рид, Ю от Боблен[9] |
| Байкури | Μπαϊκούρι | Аетофолия | Ἀετοφωλιά[10] | местност СЗ от Боблен[9] |
| Гьол Киран[9] | Γκιόλ Κιράν | Ксиротопос | Ξηρότοπος[10] | възвишение в Люти рид, Ю от Боблен[9] |
| Коста Гидики[9] | Κώστα Γκιντίκι | Монопати | Μονοπάτι[10] | възвишение в Люти рид (293 m), С от Боблен[9] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 395[2] | 302[2] | 594[2] | 772[2] | 916[2] | 994[2] | 729[2] | 668[2] | 769[2] | 693 | 675 |
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 222. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 79.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107 - 108.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 50. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)