Боню Ангелов

български филолог старобългарист

Боню Ангелов Стоянов е български филолог, литературовед и изворовед, професор, работил в областта на палеославистиката, средновековната българска и руска литература, литературата на Възраждането.

Боню Ангелов
български филолог старобългарист
Роден
Починал
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за български език при БАН
Институт за литература при БАН

БиографияРедактиране

Роден е на 6 януари 1915 г. в Горно Паничерево (днес село Ягода), Старозагорско. Основно образование получава в родното си село, а средно – в смесената гимназия в Казанлък (19291934). За участие в ученическа стачка е изключен от гимназията в Казанлък и завършва като частен ученик в Стара Загора (1934). Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (19341938).[1][2]

Боню Ангелов учителства последователно в Плевен, Карлово и Казанлък, директор е на Казанлъшката мъжка гимназия (19441945). От 1946 г. е научен сътрудник в Българска академия на науките – отначало в Института за български език, а от 1949 г. в новооснования Институт за литература. От 1957 г. е старши научен сътрудник в института.. От 1967 г. е професор.[1][2] Член е на Българската комунистическа партия.

Умира на 26 октомври 1989 г. в София.

ТворчествоРедактиране

Научните интереси на Боню Ангелов се съсредоточават върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисиевата епоха, руско-българските отношения, въпросите около „Слово за похода на Игор“, издаването на старославянски съчинения. Автор е на „Празникът на славянските просветители Кирил и Методий (произход и развитие)“.

Боню Ангелов е един от авторите на първи том от „История на българската литература“ (1962). Съавтор е на учебници за гимназии и за учителски институти. Участва в издаването на съчиненията на Климент Охридски (том първи, 1970).

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране