Борис Илиев
Борис Илиев Попмихов, наричан Берковчанина[1], е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
| Борис Илиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Борис Илиев в Общомедия | |
Биография
редактиране
Борис Илиев е роден в Берковица през 1882 година. Има основно образование. През 1900 година става член на ВМОК и през 1902 година е четник при мичман Тодор Саев. Взема участие в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година, а през 1903 година е в четата на щипския войвода поручик Сотир Атанасов, който действа в Щипско, Кратовско и Кочанско. Взема участие и в Илинденско-Преображенското въстание.
От началото на 1905 година е в четата на капитан Юрдан Стоянов, която действа в Горноджумайско и Мелнишко. За известно време е в четата на полковник Анастас Янков. От 1906 година е определен за районен войвода в Горноджумайско.
По време на Балканската война 1912 – 1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение. На 26 септември четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново, Осеново и Градево. В доклада си до Щаба на МОО пише:
| „ | Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части.[4] | “ |
| Чета № 30 на МОО с командир Борис Илиев | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележка |
| Васил Кушев | 18 | Велешко | Велес | орден „За храброст“ IV степен[5] | |
| Николай Николаев | 19 | Кюстенджанско | Кюстенджа[6] | ||
По-късно действа в Солунско и заедно с българската армия влиза в Солун.
През Междусъюзническата война (1913) е в състава на 14-а воденска дружина на Опълчението, като е награден със сребърен медал.[7] Участва и в Първата световна война 1915 – 1918.
Участва в Първата световна война, след която става член на БКП. Участва активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в 1923 година. Командва въстаническа група, с която участва в превземането на Берковица. При потушаването на бунта е заловен и изтезаван, вследствие на което заболява тежко.[8]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
- ↑ Партизанскиятъ отрядъ на войводата Борисъ Илиевъ // 10 (30). Декемврий 1930. с. 8.
- ↑ Партизанскиятъ отрядъ на Борисъ Илиевъ // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 14.
- ↑ Петров, Тодор. Действията на партизанските чети в тила на противника. в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 275.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 495.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 308, 893 - 894.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 138.
- ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64 – 65.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 186.