Градѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Градево
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия
Общи данни
Население 182 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,47 души/km²
Землище 97,505 km²
Надм. височина 469 m
Пощ. код 2755
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 17405
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(ПЗ)
Градево в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село – някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка, Реката.

ИсторияРедактиране

 
Пътят Симитли-Разлог през Предел - главната улица на Градево
 
Паметна плоча на загинали градевци на паметник до църквата „Свети Илия“

Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През XIX век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души, всичките българи-християни.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Градево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

През учебната 1926-1927 година в Градево функционира прогимназия с един клас, в която се обучават 28 ученици (25 момчета и 3 момичета), обучавани от един волнонаемен учител.[5]

В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.

Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1861 година в Овнарската махала.[6]
  • Параклис „Свети 40 мъченици“ е осветен през август 2016 г.

ЛичностиРедактиране

Родени в Градево
 
Спас Димитров
 
Заявление от Никола Г. Младенов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 26 май 1934 г.
  •   Аврам Младенов (1864 – 1940), български църковен деец
  •   Ангел Иванов Кацарски, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[7]
  •   Ангел Мазнеов (1863 – април 1902, Градево), български революционер, войвода на градевската чета, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на Мис Стоун в 1901 година.[8][9]
  •   Гълъб Георгиев (р. 1934), кмет на Благоевград 1971-1977, 1990
  •   Димитър Атанасов Биров (р. 1912 - ?), интербригадист[10]
  •   Димитър Пирински (1866 - ?), български лекар, завършил медицина в Тулуза в 1901 г.[11]
  •   Йордан Цицков (1865 – 1925), български революционер
  •   Димитър Янев (1928 - 2013), български композитор[12]
  •   Мирчо Юруков (1907 – 1963), български революционер, публицист и историк
  •   Никола Младенов (1879/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[13]
  •   Спас Димитров, български революционер от ВМОРО, умрял след 1918 г.[14]
  •   Стоил Иванов (? – 1899), български учител в Градево между 1849 – 1855 година и свещеник там между 1855 – 1879 година, умира в Дупница[15]
  •   Стоян Сотиров (1903 – 1984), български художник
  •   Тодор Иванов Кацарски (1871 – ?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.[16][17]
  •   Филип Аврамов (1929 – 1997), български композитор;
  •   Христо Градевецът, български революционер, деец на ВМОК, участва със своя чета в Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание в четата на капитан Юрдан Стоянов.[18][19]
  •   Христо Юруков (1918 – ?), кмет на Благоевград 1967-1971
Починали в Градево
Свързани с Градево
  •   Яне Маревски, български свещеник в Градево, инициатор за откриване на училището в селото около 1850-1860 година, учител в Годлево през 1867 година[21]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  5. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 342.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 96.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 270.
  10. Сирков, Димитър. В защита на Испанската република : 1936 - 1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 239.
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  12. Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  15. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.273.
  16. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
  17. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 212.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
  19. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 105.
  20. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 46
  21. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.399.