Отваря главното меню

Борис Тиков с псевдоним Калоян[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Борис Тиков
български революционер
Борис Тиков в средата
Борис Тиков в средата

Роден
Починал
11 декември 1972 г. (74 г.)
Борис Тиков в Общомедия

БиографияРедактиране

Тиков е роден в Кюстендил в 1898 година. Завършва Педагогическото училище в Кюстендил и става учител. След това завършва Школата за запасни офицери в София и по време на Първата световна война е взводен командир в 13-ти пехотен рилски полк.

През 1919 година се прибира в Кюстендил, основен пункт на възстановената от Тодор Александров ВМРО.[2] През 1920 година Тиков става член на ВМРО и от 1922 година е четник в четата на Тодор Александров, действаща в Царевоселско и Кочанско. За известно време е секретар на четата, а през 1923 година е войвода в Царевоселско.

През 1924 година Тиков е заместник-началник на градската милиция на ВМРО в Горна Джумая и взема дейно участие в акцията на 12 септември 1924 година, когато в Горна Джумая са наказани виновниците за убийството на Тодор Александров[3]. През 1925 година Тиков е определен за войвода в Малешевско, а по-късно действа като войвода в Царевоселско. Тиков получава от Иван Михайлов задачата да открие и ликвидира ренегата Илия Пандурски, който със въоръжена и заплащана от властите чета тормози проявените българи в Малешевско. Тиков влиза с чета от 7 души в Малешевско. Залавя и избесва някои от ятаците на Пандурски по селата и води две престрелки със сръбската полиция, от които четата му се измъква без загуби, а Пандурски е застрелян от внедрен в бандата му младеж – Христо Вангелов Стоев (Ристо Дерижабо) от село Никудин. Наказанието на Пандурски, както и дейността на Борис Тиков и неговата чета, повдига духа на населението в Малешевско.

 
Пълномощно за Борис Тиков от ВМРО

На 7 юли 1925 година четата на Тиков води ново сражение със сръбската потеря в местността Бабини колиби, в което загиват четирима сърби. През лятото на 1926 година четата на Тиков води сражение в местността Материца, Малешевско, а на 23 юли 1927 година – в село Костин дол, Царевоселско.

В 1929 година Тиков се оттегля от революционна дейност и отново постъпва на служба в армията командир на 8-а трудова дружина в Стара Загора[4]. На този пост се задържа до 1946 година, когато става бригадир във Водоканалпроект - Стара Загора.[5]

Борис Тиков умира на 11 декември 1972 година в град Стара Загора.[6][7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.49
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  3. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.185-186, 199.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 166.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 36.
  6. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  7. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.