Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Делчево .

Царево село или Царево (на македонска литературна норма: Делчево) е град в Северна Македония, център на община Царево село в областта Пиянец, с население от 10 454 души (2002).

Царево село
Делчево
— град —
Знаме
      
Герб
Grad Delcevo.JPG
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Пиянец
Надм. височина 606 m
Население 11 500 души (2002)
Пощенски код 2320
Телефонен код 033
МПС код KO
Официален сайт www.delcevo.gov.mk
Царево село в Общомедия

ГеографияРедактиране

Делчево е разположено в източната част на Северна Македония. Столицата на Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКПП Делчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.

Градчето е разположено на река Брегалница, в горното ѝ течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида ѝ Голак, в близост до мястото, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морското равнище.

ИсторияРедактиране

Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 г. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.[1]

В Османската империяРедактиране

 
Царево село в началото на 20 век.

По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,[1] а българското му название е Царево село. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:

Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Царево село е смесено българо-турско село с 520 души жители българи християни, 575 българи мохамедани и 425 турци.[3]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища – основно и прогимназиално.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Царево село са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Междусъюзническата война в Царево село са погребани 627 български военнослужещи.[6]

В Сърбия и ЮгославияРедактиране

 
Царево село в 20-те години
 
Царевоселската чета на Дончо Христов от ВМРО; около 1920 г.

След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 българомохамедани и 649 българи-християни.[7]

Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година. Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 г. в чест на Гоце Делчев.[1]

 
Културният дом на АСНОМ; 2009 г.
 
ОУ „Св. Климент Охридски“; 2009 г.

В Северна МакедонияРедактиране

Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 10 761
албанци 7
турци 97
роми 564
власи 3
сърби 25
бошняци 0
други 43

ОбразованиеРедактиране

Градът с неголямото си население разполага с две основни училища и едно средно:

  • СУ „Методия Митевски—Брицо“
  • ОУ „Ванчо Пърке“
  • ОУ „Св. Климент Охридски“

ЗабележителностиРедактиране

 
„Успение Богородично“
 
„Света Богородица Балаклия“
 
Средновековна отбранителна кула в Царево село

ЛичностиРедактиране

От Царево село е българският печатар и общественик, кмет на Кюстендил Васил Янакиев (1878 – 1946). Еротей Николов (1884 – ?) и Григор Бояджийски (1870 – 1948), са дейци на ВМОРО, а Ангел Симеонов (1892 – 1933) – на ВМРО. Методи Митевски (1924 – 1962) е югославски комунист и политик от СР Македония. Любомир Белогаски (1911 – 1994) е виден художник, а Елена Кожухарова (р. 1945) – писателка от Северна Македония.

Побратимени градовеРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в г Споменик Гоце Делчев. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.[неработеща препратка]
  2. Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр. 27.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  6. ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.
  7. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. а б Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.