Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Тодев е роден в град Банско и произхожда от големия бански род Тодеви. Той е брат на члена на Разложкия околийски комитет Благой Тодев и на първия кмет на Банско - Асен Тодев. Роднина е на войводата Радон Тодев. Завършва пети клас в Солунската българска гимназия и работи като български учител. Влиза във ВМОРО, от 1896 година е секретар-касиер на Разложкия околийски комитет. По-късно става четник в четата на Христо Чернопеев. В 1901 година е арестуван по аферата „Мис Стоун“. В 1905 година е отново арестуван и убит от конвоя на път за Солун в местността Свети Георги (Белия кръст) край Банско заедно с Никола Проданичин (баща на Йонко Вапцаров) и Милан Колчагов на 24 септември 1905 година.[2][3]

РодсловиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гинда Димитрова Молерова
 
Никола Тодев
(1818 — 1908)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благо Тодев
(1820 — 1962)
 
 
 
 
Парашкева Тодева
 
Костадин Димитров Сирлещов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лазар Тодев
(1853 — 1898)
 
 
 
 
 
 
 
Иван Тодев
 
 
 
 
 
 
 
Георги Тодев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тодев
(1873 — 1952)
 
Мария Тодева
(1886 — 1969)
 
Благой Тодев
(1868 — 1937)
 
Борис Тодев
(1877 — 1905)
 
Асен Тодев
(1882 — 1935)
 
Радон Тодев
(1869 — 1903)
 
Манда Тодева
 
Никола Пандев
(четник на Яне Сандански)
 
 


БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 330.
  2. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 166.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 331.