Ботуня
Боту̀ня е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
Ботуня | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 197 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
Землище | 18,172 km² |
Надм. височина | 214 m |
Пощ. код | 3046 |
Тел. код | 09181 |
МПС код | ВР |
ЕКАТТЕ | 05894 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Враца |
Община – кмет | Криводол Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
- За едноименната река вижте Ботуня.
География
редактиранеСело Ботуня е разположено на левия бряг на р. Ботуня.[2] То се намира на границата с област Монтана и е на почти еднакво разстояние от градовете Враца, Криводол, Вършец и Берковица. Граничи на изток с Главаци, на юг – със Стояново, на запад и север – със Сумер. Селото е застроено на площ 335 дка., жилищните сгради са 308, а парцелираните дворни места са 243. С постоянен адрес в селото са 173 жители, а временно пребиваващите са около 50 души.
История
редактиранеСтарото име на селото е Дупляк, а от 1963 година е наречено Ботуня.[2] Името Дупляк е дадено поради дупките и пещерите в карстовия терен на неговите околности. Някои от пещерите като „Водната дупка“ са обитавани още през новокаменната епоха. Върху скална тераса „Градище“ са развалините на антична средновековна крепост.[2] През май и юни 2001 г. околностите на селото са изследвани от експедиция на Археологическия институт с музей при БАН и Съвета за теренни проучвания, като е извършена локализация на перспективни обекти по поречието на река Ботуня. Събрания археологически и палеонтологически материал е представен за обработка в БАН.
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 181 | 100,00 |
Българи | 178 | 98,34 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 2 | 1,10 |
Религии
редактиранеПравославни
Културни и природни забележителности
редактиранеРазвалините на антична крепост, които се намират върху скалната тераса „Градище“, са обявени за паметник на културата през 1969 г. Селото се намира на 180 м надморска височина и разполага с прекрасни природо-географски дадености. Селището е с екологична чиста среда, понеже е далеч от предприятия. На около 500 м. западно от селото в местността „Камъка“ има две вековни дървета. Местността „Кирик“, която се намира на около 500 метра западно от селото е място с изглед към поречието на река Ботуня и близките села. В друга една местност, която се намира на 1000 м. северно от селото има 6 вековни дървета и паметна плоча.
Редовни събития
редактиранеВ землището на село Ботуня има няколко места, на които хората от селото правят оброци за здраве. На празника Малка Богородица, в местността „Свинарска могила“ се събират фамилиите Андровци, Пешуновци и Кънчовци. По стара традиция на Петровден жителите на селото празнуват в местността „Върха“. В деня на празника Св. Константин и Елена, хората от селото посещават местността „Могилата“, която се намира на 3000 м. северозападно от селото.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)