Главаци

селище в България

Глава̀ци е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.

Главаци
Общи данни
Население 227 души[1] (15 юни 2020 г.)
19,8 души/km²
Землище 10,403 km²
Надм. височина 200 m
Пощ. код 3045
Тел. код 09181
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 15014
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Криводол
Христо Доков
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Главаци се намира на 18 км западно от Враца, по десния бряг на р. Ботуня. В съседство са селата Краводер – на изток, Долно Озирово и Стояново – на юг, Ботуня – на запад и Сумер – на север.[2]

ИсторияРедактиране

В документи отпреди Освобождението селото фигурира с имената Овяни и Иглавиче.[2] Първоначално се е намирало в местността „Изворо“, постепенно се премества на сегашното си място. Обявено е за село-първенец по благоустрояване в НРБ по времето на Тодор Живков – 1956 – 1958. В недалечното минало, в селото имало уникален воден часовник. Дело на местния ерудит и изобретател Ангел Кузманов.

Вграденият в селската чешма часовников механизъм бил задвижван от водна капка точно през една секунда.

Ето какво пише за Главаци в уникалния си труд „От Искър до Огоста“ краеведът Богдан Николов:

„Население: 1910 г. – 815 жители, 1926 г. – 815 жители, 1926 – 944 жители, 1934 – 1026 жители, 1946 – 1121 жители, 1965 – 901 жители, 1975 – 71 6жители, 1985 – 675 жители, 1992 -415 жители.

Намира се на 18 км северозападно от Враца и е разположено на хълма Орган в равна лъка на десния бряг на река Ботуня. Землището му заема площ от 17 274дка и граничи на изток с Краводер, на юг-с. Долно Озирово /Сердар/ Стояново, на запад с. Дупляк /днес преименувано на с. Ботуня/, на север със село Сумер. В района на селото са намерени няколко монетни съкровища-варварски имитации на сребърни тетрадрахми от времето на македонския владетел Филип III Аридей; Сребърни монети сечени от името на българския цар Иван Александър /1331 – 1371 г./ и трета находка от западноевропейски и турски сребърни монети от XVIII в./Герасимов, т., ИАИ, XI, 1937; ИАИ, XVII, 1950, c316 и ИАИ, XXVIII, 1965, c.247/.

Селото се споменава с днешното си жителско име в османски документ от средата на XV век: „Тимар в село Овяни, наречено още Иглавиче, домакинства 38...“ [3]. Невъзможно да се обясни защо селото е записано в този регистър с две имена. Но е съвсем сигурно, че жителското си име е придобило преди края на XV в. Според едно местно предание селото е било най-напред при извора „Изворо“, но поради чумна епидемия се е преместило в местността Дудовец и после на сегашното си място. Старата носия на жителите на селото до края на миналия век е била бялодрешковска. Село Главаци е последното село в зоната на „а“ говорите. За тази зона е характерно, че старобългарската носовка се произнася като „а“, но може и „ъ“: каща вм.къща; пат вм.път; заб вм. зъб и пр. Съществителните от мъжки род, трето лице, ед.число се членуват на „о“ коньо, пато, брего вместо коня, пътя, брега и пр.

Стари родове в Главаци са Алачете, Ановци, Антовци, Бараците, Божиновци. Василовци (Бешковци и Митринци), Витанците (Лозановци), Връбанчовци, Гаджовци, Герговци, Гоцовци, Динчовци, Йошовци, Катарците, Кисалковци, Кожуарците, Коновци, Кюлофарете, Лишковци (Тунинци), Масларците, Минчовци, Мотишовци, Мульовци, Неновци, Пунчовци, Страчовци, Табаците, Тановци, Чучуците и Янкинци.

Придошли родове които са се заселили в средата на ХIX в. в село Главаци са Андовците и Чорбарете от с. Сумер, Банянците от с. Баня, околия Монтана, Белореченете-от с. Горна Бела Речка, Дулдурете и Торлаците от с. Дупни връх (дн. Дружево), Гицковци от с. Горно Озирово, Клисурците – от с. Клисура (дн. Бързия), Ордакьовци от с. Дупляк (дн. Ботуня) и Тасовци от с. Черкаски (бивше с. Хаджийска Махала).

В топонимията на село Главаци има много старинни имена, които са изчезнали от употреба. Такива са Орган, Креща, Обреща, Щуто и др.[2]

Обществени институцииРедактиране

Направена е първа копка за построяване на параклис, който ще се казва „Света Петка Параскева“.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Множество пещери и водоеми (язовири) и река с условия за риболов.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се прави в първата събота след Петковден.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  3. ИБИ, т. XIII, c. 269

Външни препраткиРедактиране