Бохова
Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
| Бохова | |
  Бохова  Бохова | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 29 души[1] (15 март 2024 г.) 2,88 души/km² |
| Землище | 10,124 km² |
| Надм. височина | 843 m |
| Пощ. код | 2483 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 05918 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
География
редактиранеСело Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия, Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн. Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия).
История
редактиранеЗемлището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл. Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и дотогава е бил много близък до старославянския корен – т.нар. знеполски (запазена падежна система – уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете „ф“ и „х“ и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица – т.нар. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии – литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци)...
Местна легенда свързва името на селото с това на Бохян (също Боя или Бохя), за който се разказва, че е син на войводата Стрезимир от XI в., живял по времето на последния отпор на българската държава начело с цар Самуил срещу Византия. Брат на Стрезимир бил Слишан. Освен Бохян, Стрезимир имал и други синове – Кострош (или Костадин), Джия (или Джиян) и Реян. Анна Чолева съобщава записите Бухова (Бухово) в XV век[2], Бочова от 1576 г.[3][4][5], Бухаво от XVII в.[6], Бихава в 1780 г.[7], също в 1791 г.[8] и в 1848 г.[9] Въз основа на тези сведения тя извежда името от „бухал“ и не намира възможна връзка между названията на селата Бохова, Джинчовци, Кострошовци, Реяновци, Слишовци, Стрезимировци с историческите личности с идентични или подобни лични имена. [10] Но наличието на шест съседни села с тези имена и местната легенда кара други изследователи да се съмняват в случайното възникване на тези села и техните наименования.[11]
Културни и природни забележителности
редактиранеКрай махала Орловъц, по посока на с. Джинчовци и над с. Реяновци, в м. „Бачев дол“, се намира малкият необитаван манастир „Св. Богородица“.
Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.
От местността Бош към местността Цръквище води стар тръбопровод от римско време с глинени тръби на дълбочина на 1,5 м.
Редовни събития
редактиранеВ началото на септември, първата събота от месеца, в селото има събор.
Личности
редактиране- Славчо Трънски – партизанин, държавен и военен деец на БКП.
- Богдан Веселинов – известен журналист и голям патриот на Трънския край. Навремето той популяризира родното си място в Съветския съюз, организирайки посещения на съветски държавни и културни дейци. По негова идея и с негово участие централната руска телевизия ОРТ засне филм за Трънско.
Литература
редактиранеИсторията на селото е издадена в малка книжка.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.376
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
- ↑ Станчева, М., Станчев, Ст. Боянски поменик. С., 1963, стр.45>
- ↑ Гошев, И. 1934 – 1935. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. ХII, стр.14
- ↑ Гошев, И. 1926 – 1927. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. IV,
- ↑ Мутафчиев, П. 1931. Из нашите старопланински манстири. С.
- ↑ Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г.
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
