Бохова

селище в България

Бохова е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Бохова
Общи данни
Население 38 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10,124 km²
Надм. височина 843 m
Пощ. код 2483
Тел. код 07734
МПС код РК
ЕКАТТЕ 5918
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Бохова се намира в планински район. Разположено е на около 5 км от граничния пункт със Сърбия, Стрезимировци. На самата граница над селото се издига историческият връх Яничева чука. В околността му има прохладни букови гори, както и иглолистни гори, залесени през последните десетилетия. Чиста, незасегната от всякакви замърсявания околна среда. Надморската височина на землището е от 850 мнв (местн. Росуля) до 1318 мнв (връх Огорелица, на границата със Сърбия).

ИсторияРедактиране

Землището на селището, както и околният регион, покриващ се до голяма степен с бившата Трънска околия (вкл. Босилеградско), през вековете винаги са оставали встрани от големите събития в държавите, в които са били включвани. По времето на Първото и Второто Българско царство по-голямата част от историческото им развитие е свързано с Българската държава. От този период са намирани останки в селата Зелениград, Бусинци, Бохова. Говорът на местното население се запазва архаичен и доскоро е бил много близък до старославянския корен – т.н.знеполски (запазена падежна система – уникална за България, речников състав, включващ редица думи, утвърдени в днешния сръбски език, пълна липса на звуковете „ф“ и „х“ и т.н.). При разпада на Втората българска държава, след битката при Велбъжд, се оформя самостоятелна феодална единица – т.н. Стара Знеполия, просъществувала около 70 години. Този край се характеризира и със своеобразни етнографски елементи: народни носии – литакът, един от най-използваните музикални инструменти е бил окарината. Въпреки откъснатостта от основните центрове на Българската държава и относителната местна автономност, населението винаги се е самоопределяло като българско с прибавката трънчани (знеполци)...

Местна легенда свързва името на селото с това на Бохян (също Боя или Бохя), за който се разказва, че е син на войводата Стрезимир от XI в., живял по времето на последния отпор на българската държава начело с цар Самуил срещу Византия. Брат на Стрезимир бил Слишан. Освен Бохян, Стрезимир имал и други синове – Кострош (или Костадин), Джия (или Джиян) и Реян. Анна Чолева съобщава записите Бухова (Бухово) в XV век[1], Бочова от 1576 г.[2][3][4], Бухаво от XVII в.[5], Бихава в 1780 г.[6], също в 1791 г.[7] и в 1848 г.[8] Въз основа на тези сведения тя извежда името от „бухал“ и не намира възможна връзка между названията на селата Бохова, Джинчовци, Кострошовци, Реяновци, Слишовци, Стрезимировци с историческите личности с идентични или подобни лични имена. [9] Но наличието на шест съседни села с тези имена и местната легенда кара други изследователи да се съмняват в случайното възникване на тези села и техните наименования.[10] <ref>

Културни и природни забележителностиРедактиране

Край махала Орловъц, по посока на с. Джинчовци и над с. Реяновци, в м. „Бачев дол“, се намира малкият необитаван манастир „Св. Богородица“.

Край селото са намерени в средата на миналия век останки от тракийско селище.

От местността Бош към местността Цръквище води стар тръбопровод от римско време с глинени тръби на дълбочина на 1,5 м.

Редовни събитияРедактиране

В началото на септември, първата събота от месеца, в селото има събор.

ЛичностиРедактиране

  • Славчо Трънски – партизанин, държавен и военен деец на БКП.
  • Богдан Веселинов – известен журналист и голям патриот на Трънския край. Навремето той популяризира родното си място в Съветския съюз, организирайки посещения на съветски държавни и културни дейци. По негова идея и с негово участие централната руска телевизия ОРТ засне филм за Трънско.

ЛитератураРедактиране

Историята на селото е издадена в малка книжка.

БележкиРедактиране

  1. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.376
  3. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.445
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.175
  5. Станчева, М., Станчев, Ст. Боянски поменик. С., 1963, стр.45>
  6. Гошев, И. 1934 – 1935. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. ХII, стр.14
  7. Гошев, И. 1926 – 1927. Стари записки и надписи. ─ Годиш. на Соф. унив., Богосл. фак., т. IV,
  8. Мутафчиев, П. 1931. Из нашите старопланински манстири. С.
  9. Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от югозападна България, С. 2002 г.
  10. Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.