Трън (община)

община в област Перник
Вижте пояснителната страница за други значения на Трън.

Община Трън е в състава на област Перник, Западна България.

Трън (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Перник
Площ573.46 km²
Население4 605 души
Адм. центърТрън
Брой селища52
Управление
КметЦветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет11 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • Трънчани за Трънско (3)
  • БСП (2)
Трън (община) в Общомедия

География

редактиране

Положение, големина

редактиране

Общината е разположена в северозападната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище. С площта си от 573,46 km2 е най-голямата сред 6-те общините на областта, което съставлява 23,95% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Към настоящия момент Община Трън се определя като изостанал граничен и планински регион, но с естествени предпоставки за развитие на туризма. Разположена е сред уникално красива и чиста природна среда, с множество културно-исторически и религиозни паметници, природни богатства, които тепърва ще бъдат разработвани в интерес на икономическото процъфтяване на общината. Има дадености и предпоставки да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, което да привлече инвеститорски интерес и да създаде заетост на местните хора.

Природни ресурси

редактиране

Релефът на община Трън представлява пъстра мозайка от ниски и средновисоки планини, хълмисти области и котловинни дъна. В северната част на общината, по долината на река Ерма е разположена високата 700 – 800 m Трънска котловина с площ от 55 km2, дължина около 20 km и ширина 3 – 4 km. Тя е известна и като историко-географска област Знеполе. От север, изток и юг котловината е оградена от шест ниски и средновисоки планини, спадащи към т.нар. Руйско-Верилска планинска редица. На север от котловината до границата с Република Сърбия са разположени южните склонове на Милославска планина (връх Голема Рудина, 1485 m, на граничната бразда, северозападно от село Слишовци) и Руй планина с едноименния си връх (1706 m), издигащ се на границата, северно от село Зелениград. От изток котловината се затваря от малката и ниска Ездимирска планина с Големи връх (1219 m), намиращ се източно от село Ездимирци. Южно от котловината се простират от изток на запад три ниски планини: Люляк планина (Люцкан планина) (северен дял на Ерулска планина) с връх Люляк 1324 m, разположен северно от село Ерул. На запад от нея е по-ниската Лешниковска планина с връх Златарица (1085,5 m), издигащ се на запад от село Студен извор. Най-на запад, по границата със Сърбия се простират източните склонове на Боховска планина, която загражда от югозапад Трънската котловина. Нейната най-висока точка връх Въргавица (1393 m) се намира на граничната бразда, западно от село Горна Мелна.

Южно от тези 3 планини в пределите на община Трън попадат изцяло или частично още 5 планини, също част от Руйско-Верилската планинска редица. Най на запад, по границата със Сърбия и южно от Боховска планина се простират източните склонове на планината Кървав камък. В нея западно от село Долна Мелна, на граничната бразда се извисява най-високият ѝ връх Било (1737 m), който е най-висок връх на община Трън и в българската част от историко-географска област Краище. На югоизток от нея, на територията на общината се простират крайните северни разклонения на Пенкьовска планина (връх Буйна чука, 1185 m, западно от село Лева река). Северно от Пенкьовска планина, североизточно от планината Кървав камък, югоизточно от Боховска планина и южно от Лешниковска планина, в пределите на община Трън изцяло попада Еловишка планина. Нейната най-висока точка връх Плоча (1329 m) се издига западно от село Горочевци. Югоизточна от нея и източно от Пенкьовска планина на територията на общината се простират западните и северни части на Ерулска планина с връх Кръст (1404 m), издигащ се източно от село Видрар.

В югоизточната част на общината, между река Ябланица (десен приток на Ерма) на североизток и левият ѝ приток Велиновска река се простират северните разклонения на планината Стража (Парамунска планина), която също принадлежи към Руйско-Верилска планинска редица. Нейният най-висок връх Стража (Големи връх, 1389 m) се издига югозападно от село Парамун.

Източната част на община Трън, на североизток от дълбоката долина на река Ябланица се заема от простиращите се от югоизток на северозапад ридове на други две планини, които принадлежат към Завалско-Планската планинска редица. Първата от тях, на югоизток, е ниската Завалска планина (в пределите на общината попадат близо 2/3 от територията ѝ) с връх Китка (1181 m), разположен североизточно от село Мракетинци. На северозапад от нея, в пределите на община Трън, попадат крайните югоизточни части на Гребен планина (9/10 от планината е в Сърбия). Нейната най-висока точка на българска територия е връх Голеш (1156,5 m), издигащ се на граничната бразда северозападно от село Врабча.

Територията на община Трън принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Черноморския. През южната ѝ част преминава участък от главния вододел на България. В пределите на общината той започва от границата ни със Сърбия при връх Огорелица (1318 m) в планината Кървав камък и се насочва на югоизток. Източно от село Горна Мелна завива на изток, преминава през седловината Вълча поляна (1105 m, отделя Пенкьовска от Еловишка планина) и се изкачва на югоизток до връх Плоча (1329 m), най-високата точка на Еловишка планина. От върха вододелът продължава на изток, североизточно от село Горочевци слиза до седловината Пътни дел (1025 m, отделя Еловишка от Ерулска планина), изкачва се по западния склон на Ерулска планина до кота 1299 m, завива на юг до връх Остра чука (1364 m) и напуска пределите на общината.

Около 80 % от територията на община Трън принадлежи към черноморския водосборен басейн. Тук основна водна артерия е рака Ерма (ляв приток на река Нишава). При село Стрезимировци реката навлиза в българска територия от Сърбия и протича по цялото протежение на Трънската котловина от запад на изток. В град Трън, завива на север, преминава през удивителното Трънско ждрело и отново навлиза в Сърбия. Дължината ѝ в България е 25 km. В Трънската котловина в нея отляво и отдясно се вливат малки и къси реки (най-голяма Лешниковска река – десен), водещи началото си от съседните планини. Преди да напусне пределите на България в река Ерма отдясно се влива най-големият ѝ приток река Ябланица. Тя протича с почти цялото си течение (25 km) през територията на община Трън в дълбока долина от югоизток на северозапад между планините Завалска и Гребен на североизток, Стража, Ездимирска и Руй на югозапад и запад. При устието на река Ябланица в Ерма, на границата със Сърбия се намира най-ниската точка на община Трън – 612 m н.в.

Останалите около 20% от територията на община Трън принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук протичат най-горното течение на Треклянска река (десен приток на Струма) и най-горните течения на двата ѝ основни притока – Пенкьовска река (ляв) и Бъзовичка река (десен).

Забележителности

редактиране

В късноплейстоценски отложения в пещерата Царева църква край с. Зелениград палеоорнитологът проф. Златозар Боев е установил останки от 4 вида съвременни птици – сокол орко (Falco subbuteo), пъдпъдък (Coturnix coturnix), чавка (Corvus monedula) и жълтоклюна гарга (Pyrrhocorax graculus). В пластове с подобна възраст във Филиповската (Мисловщишката) пещера е намерил кости от над 30 вида, 4 от които са изчезнали от пределите на страната – снежна яребица (Lagopus lagopus), тетрев (Tetrao tetrix), червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) и колхидски фазан (див) (Phasianus colchicus). Други видове в пещерата: керкенез (Falco tinnunculus), пъдпъдък, яребица (Perdix perdix), кукумявка (Athene noctua), червенушка (Pyrrhula pyrrhula), горска зидарка (Sitta europeae), селска лястовица (Hirundo rustica), червеногръдка (Erithacus rubecula), сврака (Pica pica) и др. В холоценските пластове в Зелениградската пещера са намерени находки от 6 вида птици – бухал (Bubo bubo), жълтоклюна гарга, чавка, керкенез и полска яребица. От холоценските останки от птици от Филиповската пещера по-интересни са тези на скален гълъб (Columba livia), червенокръста лястовица (Hirundo daurica), сойка (Garrulus glandarius), кос(Turdus merula) и др.[1]

Население

редактиране

Етнически състав (2011)

редактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 4146 100,00
Българи 2977 71,80
Турци 2 0,05
Цигани 656 15,82
Други 2 0,05
Не се самоопределят 14 0,34
Неотговорили 495 11,94

Населени места

редактиране

Общината има 52 населени места с общо население от 3502 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Трън, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Банкя 4 5,651 Лева река 25 14,193
Берайнци 16 2,416 Бераинци Лешниковци 24 6,047
Богойна 2 3,443 Ломница 29 15,948
Бохова 21 10,124 Лялинци 20 14,358
Бусинци 29 10,335 Милкьовци 14 11,190
Бутроинци 7 13,257 Милославци 20 10,171
Велиново 23 14,732 Мисловщица Мракетинци 13 3,489 Мракьотинци
Видрар 8 10,312 Мрамор 19 8,462
Врабча 22 12,903 Насалевци 15 7,116
Вукан 13 8,133 Неделково 46 11,166 Баба
Главановци 63 5,359 Парамун 28 14,821
Глоговица 72 13,770 Пенкьовци 17 24,410
Горна Мелна 8 16,877 Проданча 5 4,952
Горочевци 17 13,538 Радово 21 4,654
Джинчовци 33 3,196 Рани луг 16 7,516 Рани лук
Докьовци 6 12,288 Реяновци 8 3,650
Долна Мелна 9 24,810 Слишовци 22 8,473
Дълга лука 8 10,622 Стайчовци 12 16,412
Ездимирци 24 9,951 Стрезимировци 9 3,499
Еловица 24 9,779 Яловица Студен извор 11 3,334 Извор
Ерул 34 14,460 Трън 2190 21,582
Забел 27 14,101 Туроковци 92 15,467 Туряковци
Зелениград 79 18,968 Филиповци 192 18,480
Кожинци 34 12,727 Цегриловци 9 6,339
Костуринци 22 11,866 Шипковица 3 17,751
Къшле 3 6,003 Ярловци 34 10,359
ОБЩО 3502 573,460 няма населени места без землища

Някои исторически факти

редактиране
  • На територията на община Трън са открити единствените в България останки от динозаври в обект близо до сушата. През юни 2019 г. Трънското туристическо дружество заедно с Националния природонаучен музей към БАН поставят в информационния туристически център на входа на Трънското ждрело информационно табло с описание на находките.[4]
  • През зимата на 1947 г. в Трън е измерена най-ниската температура на територията на България: -38,3 °C.
  • Село Рани луг е сред най-старите селища в Знеполско. Според преданието появата на селото датира още от тракийско време, за което свидетелстват Кулата – стратегическо място над сегашното село в планината, и до нея Селището.
  • В село Берайнци през 1778 г. е открито първото домашно килийно училище в Трънския край.

Административни промени

редактиране
  • Указ № 199/обн. 14.05.1923 г. – признава м. Мракьотинци за с. Мракьотинци;
  • Указ № 290/обн. 23.06.1950 г. – преименува с. Мисловщица на с. Велиново;
– преименува с. Баба на с. Неделково;
  • Указ № 169/обн. 10.05.1960 г. – преименува с. Извор на с. Студен извор;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Бераинци на с. Берайнци;
– преименува с. Яловица на с. Еловица;
– осъвременява името на с. Мракьотинци на с. Мракетинци;
– уточнява името на с. Рани лук на с. Рани луг;
– осъвременява името на с. Туряковци на с. Туроковци;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Периодичният печат е представен на първо място от в. „Ерма“, който излиза с прекъсвания от 1895 до 1940 година.

Читалища

редактиране

Първото читалище в Трън се основава на 22 август 1895 г. с протокол № 4 от септември 1897 г. Целта на читалището е „умствено развитие на гражданството“. Скоро развива значителна дейност, главно чрез библиотеката си, а също така и с театралната си художествена самодейност. Изгражда и своя собствена постройка.

Подобни читалища възникват и по селата:

  • в Зелениград – „Съгласие“ (1923),
  • в Парамун – „Изгрев“ (1924),
  • в Недялкова (Баба) - „Кирил и Методий“,
  • в Проданча – „Пробуда“ (1926),
  • в Декьовци – „Васил Априлов“ (1926),
  • в Лялинци – „Момина могила“ (1927),
  • в Бусинци -„Христо Ботев“ (1927),
  • в Реяновци – „Христо Ботев“ (1929),
  • в Долна Врабча – „Христо Ботев“ (1929),
  • в Стайчовци и Долна Мелна – „Христо Ботев“ (1929),
  • в Забел – „Руй“ (1930),
  • в Костуринци (1933),
  • в Калотинци – „Светлина“ (1933),
  • в Горчевци – „Вл. Станков“ (1935),
  • в Еловица – „Н. Й. Вапцаров“ (1939),
  • в Пенкьовци – „Просвета“ (1939),
  • в Джинмовци – „„Лона Миланов“ (1940),
  • в Бохова – Звезда“ (1940).

Транспорт

редактиране

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,3 км:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
  1. Boev, Z. 2001. Late Pleistocene and Holocene avifauna from three caves in the vicinity of Tran (Pernik District – W Bulgaria). – In: Delchev, P., St. Shanov, Al. Benderev (Eds.). Karst. Vol. I. Proceedings of the First National Conference on Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 10.-11.11.2000. Earth and Man National Museum. Association of Environment and Cultural Heritage in Karst. Sofia, 98 – 106.
  2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
  3. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  4. „Намерените кости от динозаври в Трънско вече и с информационна табела“, 18.06.2019 г.
  5. Исторически музей на гр. Трън