Перник (област)

Област Перник
	Област Перник на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югозападен район за планиране
Областен център	Перник
Площ	2392 km²
Население	125 456 души (31 декември 2015 г.); 52,4 души/km²
Общини	6
МПС код	РК
Официален сайт	www.pk.government.bg
	Административно деление на областта
	Перник в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.

Област Перник (също и Пернишка област) е една от 28-те области на България. Заема площ от 2390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011).^[1] Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.

ГеографияРедактиране

Топографска карта на област Перник

Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).

Населени местаРедактиране

Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):

Общини (6 на брой)	Населени места (171 на брой – 6 града и 165 села)	Брой и вид
Общини (6 на брой)	Населени места (171 на брой – 6 града и 165 села)	Градове	Села	Общо
Брезник	Арзан, Бабица, Банище, Бегуновци, Билинци, Брезник, Брезнишки извор, Брусник, Велковци, Видрица, Гигинци, Гоз, Горна Секирна, Горни Романци, Режанци, Гърло, Долна Секирна, Долни Романци, Душинци, Завала, Кошарево, Красава, Кривонос, Конска, Муртинци, Непразненци, Ноевци, Озърновци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Слаковци, Сопица, Станьовци, Ярославци	1	34	35
Земен	Беренде, Блатешница, Враня стена, Габровдол, Горна Врабча, Горна Глоговица, Дивля, Долна Врабча, Еловдол, Жабляно, Земен, Калотинци, Мурено, Одраница, Падине, Пещера, Раянци, Смиров дол	1	17	18
Ковачевци	Егълница, Калище, Ковачевци, Косача, Лобош, Ракиловци, Светля, Сирищник, Слатино, Чепино	0	10	10
Перник	Богдановдол, Боснек, Вискяр, Витановци, Големо Бучино, Дивотино, Драгичево, Зидарци, Кладница, Кралев дол, Лесковец, Люлин, Мещица, Перник, Планиница, Радуй, Расник, Рударци, Селищен дол, Студена, Батановци, Чуйпетлово, Черна гора, Ярджиловци	2	22	24
Радомир	Байкалско, Беланица, Бобораци, Борнарево, Владимир, Горна Диканя, Гълъбник, Дебели лаг, Долна Диканя, Долни Раковец, Драгомирово, Дрен, Друган, Жедна, Житуша, Извор, Касилаг, Кондофрей, Копаница, Кленовик, Кошарите, Негованци, Николаево, Поцърненци, Прибой, Радибош, Радомир, Старо село, Стефаново, Углярци, Червена могила, Чуковец	1	31	32
Трън	Банкя, Берайнци, Богойна, Бохова, Бусинци, Бутроинци, Велиново, Видрар, Врабча, Вукан, Главановци, Глоговица, Горна Мелна, Горочевци, Джинчовци, Докьовци, Долна Мелна, Дълга лука, Ездимирци, Еловица, Ерул, Забел, Зелениград, Кожинци, Костуринци, Къшле, Лева река, Лешниковци, Ломница, Лялинци, Милкьовци, Милославци, Мракетинци, Мрамор, Насалевци, Неделково, Парамун, Пенкьовци, Проданча, Радово, Рани луг, Реяновци, Слишовци, Стайчовци, Стрезимировци, Студен извор, Трън, Туроковци, Филиповци, Цегриловци, Шипковица, Ярловци	1	51	52

НаселениеРедактиране

Численост на населениетоРедактиране

Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:^[2]

Общини	Площ (в км²)	1934 (31.12.1934)	1946 (31.12.1946)	1956 (1.12.1956)	1965 (1.12.1965)	1975 (2.12.1975)	1985 (4.12.1985)	1992 (4.12.1992)	2001 (1.3.2001)	2011 (1.2.2011)
Общо	3394,221	155 573	169 042	179 319	180 199	173 828	179 923	163 307	149 832	133 530
Брезник	404,038	20 535	20 377	17 475	14 599	12 582	10 994	10 250	8532	6945
Земен	247,077	14 100	13 873	11 470	8601	6935	5652	5134	4139	2762
Ковачевци	144,945	10 410	9640	6906	4636	3429	2668	2583	2155	1600
Перник	484,213	42 617	59 593	91 081	109 724	113 890	117 615	111 244	104 625	97 181
Радомир	540,488	39 131	39 130	33 785	29 739	27 217	28 072	27 206	24 754	20 896
Трън	573,460	28 780	26 429	18 602	12 900	9775	7922	6890	5627	4146

Прираст на населениетоРедактиране

Естествен прирастРедактиране

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):

	Численост на живородените	Численост на починалите	Естествен прираст	Коефициент на раждаемост (в ‰)	Коефициент на смъртност (в ‰)	Коефициент на естествен прираст (в ‰)
2000	1047	2473	-1426	6.9	16.2	-9.3
2001	991	2353	-1362	6.7	15.8	-9.1
2002	861	2327	-1466	5.8	15.8	-10.0
2003	905	2371	-1466	6.2	16.3	-10.1
2004	921	2426	-1505	6.4	16.9	-10.5
2005	1044	2362	-1318	7.4	16.7	-9.3
2006	970	2407	-1437	6.9	17.2	-10.3
2007	1041	2397	-1356	7.5	17.2	-9.7
2008	1102	2400	-1298	8.0	17.4	-9.4
2009	1185	2380	-1195	8.7	17.4	-8.7
2010	1097	2393	-1296	8.1	17.7	-9.6
2011	1005	2509	-1504	7.6	18.9	-11.3
2012	959	2488	-1529	7.3	19.0	-11.7
2013	942	2382	-1440	7.3	18.4	-11.1
2014	939	2366	-1427	7.3	18.5	-11.2
2015	879	2454	-1575	7.0	19.4	-12.4
2016	950	2395	-1445	7.6	19.2	-11.6
2017	922	2445	-1523	7.5	19.9	-12.4
2018	933	2384	-1451	7.7	19.6	-11.9
2019	872	2451	-1579	7.3	20.4	-13.1
2020	803	2755	-1952	6.7	23.0	-16.3
2021	853	3382	-2529	7.2	28.4	-21.2

Етнически съставРедактиране

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:^[3]^[4]

		Численост		Дял (в %)
		2001	2011	2001	2011
Общо		149 832	133 530	100.00	100.00
Българи		145 642	120 929	97.20	90.56
Турци		108	231	0.07	0.17
Цигани		3035	3560	2.02	2.66
Други	Руснаци	224	259	0.149	0.19
	Арменци	14		0.009
	Власи	5		0.003
	Македонци	6		0.004
	Гърци	22		0.014
	Украинци	44		0.029
	Евреи	1		0.001
	Румънци	0		0.000
	Други	59		0.039
Не се самоопределят		270	443	0.18	0.33
Не отговорили		402	8108	0.26	6.07

ЕзициРедактиране

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.^[5]

Роден език	Численост	Дял (в %)
Общо	149 832	100.00
Български	147 117	98.18
Турски	106	0.07
Цигански	1542	1.02
Други	443	0.29
Не се самоопределят	222	0.14
Непоказано	402	0.26

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:^[6]^[7]

	Численост		Дял (в %)
	2001	2011	2001	2011
Общо	149 832	133 530	100.00	100.00
Православие	146 141	90 367	97.53	67.67
Католицизъм	92	403	0.06	0.30
Протестантство	356	858	0.23	0.64
Ислям	178	202	0.11	0.15
Друго	94	146	0.06	0.10
Нямат	–	5406	–	4.04
Не се самоопределят	2569	8712	1.71	6.52
Непоказано	402	27 436	0.26	20.54

Защитени територииРедактиране

Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.

Код	Име	В землищата на	Площ (в ha)	Година на обявяване
PP01	Природен парк „Витоша“ (част)	Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово	27079,11	1934
PR19	Острица	Кралев дол, Перник, Радомир	135,99	1961
ZM110	Чокльово блато	Байкалско	320	1992
ZM464	Белите кладенци	Кралев дол, Радомир	128,1	2007
ZM541	Голо бърдо – находище на муховидна пчелица	Червена могила	10,62	2012
ZM561	Лялинци	Лялинци	6,93	2013
PZ014	Трънско ждрело	Ломница	8,7	1961
PZ037	Духлата	Боснек	50	1962
PZ119	Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“	Извор	1,2	1974
PZ120	Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“	Житуша, Извор	2,39	1974

ИзточнициРедактиране

↑ www.nsi.bg
↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-19
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.
↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 декември 2017.
↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

В Общомедия има медийни файлове относно област Перник
((bg)) Официален уебсайт
((bg)) www.tranbg.com
((bg)) Новини от Област Перник Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.
((bg)) Добри новини от Перник^{[неработеща препратка]}
((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви

[census2011-1] www.nsi.bg

[2] Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 2021-02-19

[Ethnic_composition,_all_places:_2011_census-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)

[4] „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.

[5] „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017.

[6] „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 декември 2017.

[Religious_composition:_2011_census-7] „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]