Перник (област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Перник.
Област Перник (също и Пернишка област) е една от 28-те области на България. Заема площ от 2390,5 km² и има население 133 530 души (по окончателни данни от преброяване 2011).[1] Пощенските кодове на населените места в област Перник са от 2300 (за град Перник) до 2499. МПС-кодът ѝ е РК.
Област Перник | |
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | Перник |
Площ | 2392 km² |
Население |
125 456 души (31 декември 2015 г.) 52,4 души/km² |
Общини | 6 |
МПС код | РК |
Официален сайт | www.pk.government.bg |
![]() |
|
Административно деление на областта | |
Област Перник в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Област Перник се намира в Западна България и в географския център на Балканския полуостров. Границите ѝ са маркирани на север от Заваловискярската планина, на североизток – от Люлин, на югоизток – от Витоша, на юг – Конявската планина. Тази площ, обградена с планински вериги с височина, варираща между 1000 и 2300 m, е естествено разпокъсана от Верило-Руйската планинска верига. В този насечен планински релеф са включени Пернишко-Брезнишката, Радомирската и Земенската котловини, пресичани от река Струма и от най-горните ѝ пълноводни притоци. Котловините са отделени помежду си от трудно проходимите проломи, издълбани от Владайска река, Струма и река Ябланица. Запазените днес географски наименования на четирите вътрешни района са Граово (включваща Пернишко и Брезнишко), Мраката (Радомирско), Краище (Земенско) и Знеполе (Трънско). По-големите градски центрове в област Перник са Перник, Радомир, Брезник, Земен и Трън и всеки един от тях (заедно с близките им села) е обособен в самостоятелна община (към тях се прибавя и община Ковачевци).
Населени местаРедактиране
Населени места в област Перник (градовете са с удебелен шрифт):
НаселениеРедактиране
Численост на населениетоРедактиране
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Перник, според преброяванията през годините:[2]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 3394,221 | 155 573 | 169 042 | 179 319 | 180 199 | 173 828 | 179 923 | 163 307 | 149 832 | 133 530 |
Брезник | 404,038 | 20 535 | 20 377 | 17 475 | 14 599 | 12 582 | 10 994 | 10 250 | 8532 | 6945 |
Земен | 247,077 | 14 100 | 13 873 | 11 470 | 8601 | 6935 | 5652 | 5134 | 4139 | 2762 |
Ковачевци | 144,945 | 10 410 | 9640 | 6906 | 4636 | 3429 | 2668 | 2583 | 2155 | 1600 |
Перник | 484,213 | 42 617 | 59 593 | 91 081 | 109 724 | 113 890 | 117 615 | 111 244 | 104 625 | 97 181 |
Радомир | 540,488 | 39 131 | 39 130 | 33 785 | 29 739 | 27 217 | 28 072 | 27 206 | 24 754 | 20 896 |
Трън | 573,460 | 28 780 | 26 429 | 18 602 | 12 900 | 9775 | 7922 | 6890 | 5627 | 4146 |
Прираст на населениетоРедактиране
Естествен прирастРедактиране
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):
Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
2008 | 8.0 | 17.4 | –9.4 | |||
2009 | 8.7 | 17.4 | –8.7 | |||
2010 | 8.1 | 17.7 | –9.6 | |||
2011 | 7.6 | 18.9 | –11.3 | |||
2012 | 959 | 7.3 | 19.0 | –11.7 | ||
2013 | 942 | 2382 | –1440 | 7.3 | 18.4 | –11.1 |
2014 | 939 | 2366 | –1427 | 7.3 | 18.5 | –11.2 |
2015 | 7.0 | |||||
2016 |
Етнически съставРедактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 149 832 | 133 530 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 145 642 | 120 929 | 97.20 | 90.56 | |
Турци | 108 | 231 | 0.07 | 0.17 | |
Цигани | 3035 | 3560 | 2.02 | 2.66 | |
Други | Руснаци | 224 | 259 | 0.149 | 0.19 |
Арменци | 14 | 0.009 | |||
Власи | 5 | 0.003 | |||
Македонци | 6 | 0.004 | |||
Гърци | 22 | 0.014 | |||
Украинци | 44 | 0.029 | |||
Евреи | 1 | 0.001 | |||
Румънци | 0 | 0.000 | |||
Други | 59 | 0.039 | |||
Не се самоопределят | 270 | 443 | 0.18 | 0.33 | |
Не отговорили | 402 | 8108 | 0.26 | 6.07 |
ЕзициРедактиране
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 149 832 | 100.00 |
Български | 147 117 | 98.18 |
Турски | 106 | 0.07 |
Цигански | 1542 | 1.02 |
Други | 443 | 0.29 |
Не се самоопределят | 222 | 0.14 |
Непоказано | 402 | 0.26 |
ВероизповеданияРедактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 149 832 | 133 530 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 146 141 | 90 367 | 97.53 | 67.67 |
Католицизъм | 92 | 403 | 0.06 | 0.30 |
Протестантство | 356 | 858 | 0.23 | 0.64 |
Ислям | 178 | 202 | 0.11 | 0.15 |
Друго | 94 | 146 | 0.06 | 0.10 |
Нямат | – | 5406 | – | 4.04 |
Не се самоопределят | 2569 | 8712 | 1.71 | 6.52 |
Непоказано | 402 | 27 436 | 0.26 | 20.54 |
Защитени територииРедактиране
Към 2015 г. в област Перник се намират 1 природен парк, 1 поддържан резерват, 4 защитени местности и 4 природни забележителности.
Код | Име | В землищата на | Площ (в ha) |
Година на обявяване |
---|---|---|---|---|
PP01 | Природен парк „Витоша“ (част) | Боснек, Горна Диканя, Кладница, Рударци, Чуйпетлово | 27079,11 | 1934 |
PR19 | Острица | Кралев дол, Перник, Радомир | 135,99 | 1961 |
ZM110 | Чокльово блато | Байкалско | 320 | 1992 |
ZM464 | Белите кладенци | Кралев дол, Радомир | 128,1 | 2007 |
ZM541 | Голо бърдо – находище на муховидна пчелица | Червена могила | 10,62 | 2012 |
ZM561 | Лялинци | Лялинци | 6,93 | 2013 |
PZ014 | Трънско ждрело | Ломница | 8,7 | 1961 |
PZ037 | Духлата | Боснек | 50 | 1962 |
PZ119 | Естествено находище на див божур в местността „Янкьовец“ | Извор | 1,2 | 1974 |
PZ120 | Вековна дъбова гора в местността „Янкьовец“ | Житуша, Извор | 2,39 | 1974 |
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ „Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ“, archived from the original on 2018-06-13, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен 2021-02-19
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 21 декември 2017. (на български)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 21 декември 2017. (на английски)
Външни препраткиРедактиране
- В Общомедия има медийни файлове относно област Перник
- ((bg)) Официален уебсайт
- ((bg)) www.tranbg.com
- ((bg)) Новини от Област Перник Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.
- ((bg)) Добри новини от Перник
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви