Бояна (квартал на София)

квартал на София, България
(пренасочване от Бояна (София))
Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.

„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.

Бояна
— квартал —
Боянската църква
Боянската църква
България
42.6447° с. ш. 23.2661° и. д.
Бояна
София
42.6447° с. ш. 23.2661° и. д.
Бояна
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия
Бояна в Общомедия
Изглед от Копитото: част от квартала с резиденция „Бояна“ и НИМ
Националният исторически музей
Бояна, бул. „Ал. Пушкин“

Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).

В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква, където са живели аристократи на Втората българска държава.

През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, а към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 1961 година.[1]

В „Бояна“ живеят президентът и вицепрезидентът на България (резиденция Бояна), министър-председателят и председателят на Народното събрание.

По булевард „България“ може да се достигне направо от Бояна до центъра на столицата.

В 1950 – 1952 г. на километър от „Св. св. Никола и Пантелеймон“, след като тя е обявена за паметник на културата и богослуженията са преустановени, е построена новата „Свети Пантелеймон“. Части от иконостаса на храма са изрязани от дебърски майстори от рода Филипови.[2]

Забележителности

редактиране

Социални грижи

редактиране

В Бояна се намират:

  • Детско-юношеска психиатрична клиника – водещо за страната специализирано учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 1950-те години с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М. Ачкова и с европейско признание още през 1987 година с провеждането в България на VIII конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP). Клиниката е профилирано звено към Катедра „Психиатрия“ на Медицинския университет в София.
  • Лицензирани дом за стари хора „Света Богородица“.
  • Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.

Улици и произход на имената им

редактиране
Път Наречен на Местоположение
„16“ Карта
„732“ Карта
„788“ Карта
„Акация“ Акация (Acacia), род растения Карта
„Асен Георгиев“ Асен Георгиев (1924 – 2009), партизанин Карта
„Баевица“ ? Карта
„Байкал“ Байкал, езеро в Русия Карта
„Балканска война“ Балканска война (1912 – 1913), война в Югоизточна Европа Карта
„Белите брези“ Белите брези“, хижа на Витоша Карта
„Белия кладенец“ ? Карта
„Беловодски път“ Бялата вода“, местност на Витоша Карта
„Богова стъпка“ ? Карта
„Божур“ Божур (Paeonia), род растения Карта
„Боровица“ ? Карта
„Бояна парк“ Гробищен парк „Бояна“, местен обект Карта
„Боянска китка“ ? Карта
„Боянска легенда“ ? Карта
„Боянска река“ Боянска река, местен обект Карта
„Боянски майстор“ Боянският майстор, група художници от XIII век Карта
„Боянско езеро“ Боянско езеро, микроязовир на Витоша Карта
„Брезите“ Бреза (Betula), род растения Карта
„Брезовица“ ? Карта
„Буките“ ? Карта
България България, държава в Югоизточна Европа Карта
„Бял равнец“ Бял равнец (Achillea millefolium), вид растения Карта
„Бялата чешма“ ? Карта
„Васил Чекаларов“ Васил Чекаларов (1874 – 1913), революционер Карта
„Витошки турист“ ? Карта
„Владимир Димитров – Майстора“ Владимир Димитров – Майстора (1882 – 1960), художник Карта
„Воденичница“ ? Карта
„Георги Войтех“ Георги Войтех (? – 1072), аристократ Карта
„Георги Рилски“ Георги Караджов (1901 – 1942), комунистически деец Карта
„Герганица“ ? Карта
„Даскал Стоян Попандреев“ Стоян Робовски (1831 – 1878), просветен деец Карта
„Десислава“ Десислава (XIII век), аристократка Карта
„Дренето“ ? Карта
„Егреците“ ? Карта
„Елите“ ? Карта
„Живата вода“ Живата вода, извор на Витоша Карта
„Зелен парк“ ? Карта
„Иваница Данчев“ Иваница Данчев (1850 – 1912), революционер Карта
„Илия Кутев“ ? Карта
„Калоянова крепост“ ? Карта
„Каменарче“ Каменарчета (Oenanthe), род птици Карта
„Каменно здание“ ? Карта
„Карамфил“ Карамфил (Dianthus), род растения Карта
„Копитото“ Копитото“, местност на Витоша Карта
„Краище“ Краище, географска област в България и Сърбия Карта
„Кумата“ Крум Новаков – Кумата (1898 – 1921), алпинист Карта
„Малкото копито“ Малкото копито“, местност на Витоша Карта
„Марушя“ ? Карта
„Матей Преображенски“ Матей Преображенски (1828 – 1875), революционер Карта
„Меча поляна“ Меча поляна“, местност на Витоша Карта
„Момина скала“ Момина скала, връх на Витоша Карта
„Околовръстен път“ Карта
„Орешарска“ ? Карта
„Панайот Николов“ ? Карта
„Панорамен път“ Карта
„Петко Войвода“ Петко войвода (1844 – 1900), революционер Карта
„Планинарска песен“ Планинарска песен“, хижа на Виноша Карта
„Подграмада“ ? Карта
„Полк. Никола Ботев“ Никола Ботев (1899 – 1981), офицер Карта
„Поп Евстати Витошки“ Евстати Витошки (1904 – 1944), духовник Карта
„Пролет“ Пролет, годишен сезон Карта
„Проф. Илия Йосифов“ Илия Йосифов (1912 – 1993), певец Карта
„Радецки“ Радецки“, кораб Карта
„Ралевица“ ? Карта
„Розариум“ Розариум, вид градина Карта
„Саша Попов“ Саша Попов (1899 – 1976), цигулар и диригент Карта
„Сговорна дружина“ ? Карта
„Севастократор Калоян“ Калоян (XIII век), аристократ Карта
„Секвоя“ Секвоя (Sequoia sempervirens), вид растения Карта
„Скакавица“ ? Карта
„Сребърна гора“ ? Карта
„Стамен Панчев“ Стамен Панчев (1879 – 1913), поет Карта
„Стар Беловодски път“ Бялата вода“, местност на Витоша Карта
„Стефан Николов“ ? Карта
„Сълзица“ ? Карта
„Телериг“ Телериг (707 – 777), владетел Карта
„Три Кладенци“ ? Карта
„Учителят“ ? Карта
„Цветна“ ? Карта
„Църковна“ Свети Пантелеймон“, църква в района Карта
„Шишманова конница“ Иван Шишман (1350 – 1395), цар Карта
„Яньовица“ ? Карта

На Бояна е наречена улица „Боянска“ в кварталите „Драгалевци“, „Национален киноцентър“ и „Киноцентъра III“ в София (Карта).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Създаване на Софийската агломерация Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine., сайт на Столичната община
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.