Председател на Народното събрание на България

Председателят на Народното събрание е едноличен орган на българския парламент. Това не изключва възможността той да има заместници, които да ръководят дейността на Парламента и осъществяват други правомощия, предоставени от председателя, когато той отсъства. Народното събрание само̀ определя броя на заместник-председателите, като критерият е броят на парламентарните групи. Председателят е вътрешен ръководен орган и не заема самостоятелно място в йерархичната система на държавните органи.

Изискванията за председател на Народното събрание са същите като за народен представител (той се избира от състава на народните представители): да е български гражданин, който няма друго гражданство; да е навършил 21 години; да не е поставен под запрещение; да не изтърпява наказание лишаване от свобода (чл. 65, ал. 1 КРБ)

Помощни органи редактиране

Председателят на Народно събрание се подпомага от председателски съвет, който е съвещателен орган. В него са включени заместник-председателите на Народното събрание, председателите на парламентарните групи и председателят на законодателната комисия. При необходимост може да бъдат поканени да присъстват на заседанията на съвета и председатели на други комисии.

Правилниците за организацията и дейността на следващите три парламента не предвиждат създаването на председателски съвет. Независимо от това председателят може да свиква за консултации по различни въпроси председателите на парламентарните групи.

Правомощия на председателя редактиране

Основните правомощия на председателя са определени в чл. 77 от Конституцията, а други са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание. Правомощията могат да бъдат разделени в две групи – по ръководене на Народното събрание и представителни.

Правомощия по ръководене на Народното събрание редактиране

Основното правомощие на председателя е да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на Народното събрание. Той предлага проекта за дневен ред на заседанията (чл. 77, ал. 2 КРБ); открива, ръководи ги и ги закрива и осигурява реда в заседателната зала (чл. 77, ал. 3 КРБ); удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове (чл. 77, ал. 4 КРБ); разпорежда да бъдат обнародвани обръщенията, декларациите и решенията, приети от Народното събрание (чл. 77, ал. 6 КРБ). Правилника за организацията и дейността на Народното събрание конкретизира и доразвива разпоредбите на Конституцията, като определя, че: председателят разпределя законопроектите между комисиите; определя местата на парламентарните групи, президента и членовете на Министерски съвет в залата; удостоверява с подписа си стенографските дневници от заседанията; следи за спазването на правилника.

Голяма част от правомощията на председателя имат организационно-административен характер: той упражнява бюджета на Народното събрание; назначава и осовбождава главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на парламентарните групи и квесторите; определя правилата за вътрешния ред в сградите; определя класификатора на длъжностите в Народното събрание; дава разпореждания на вътрешната и външната охрана и упражнява контрол върху тях.

Заедно с всичките си правомощия председателят притежава всички права и задължения, каквито имат останалите народни представители.

Представителни правомощия редактиране

Председателят представлява Народното събрание пред другите държавни органи и организира връзките и взаимодействието с тях. Той организира международните връзки на Народното събрание; приема парламентарни делегации и ръководители на други държави; организира или ръководи български парламентарни делегации в други страни.

Предсрочно освобождаване редактиране

Председателят и неговите заместници могат да бъдат предсрочно освободени, когато системно не изпълняват правомощията си. Инициативата за това принадлежи на една трета от народните представители. Предложението за освобождаване се поставя на тайно гласуване, като то се счита за прието, когато за него гласуват повече от половината присъстващите народни представители.

Председателят и заместниците му могат да бъдат предсрочно освободени и по тяхно искане, без то да се обсъжда и глсува. В тези случаи нов избор се произвежда в срок от 14 дни.

XXXVIII народно събрание възприема и още едно основание за предсрочно освобождаване – при преустановяване съществуването на парламентарната група, от която е излъчен". И в този случай няма обсъждане и гласуване.

Списък на председателите на Народното събрание[1] редактиране

Събрание Име От До
Княжество България
Учредително Народно събрание Антим I 10 февруари 1879 16 април 1879
I велико народно събрание Антим I 17 април 1879 26 юни 1879
I обикновено народно събрание Петко Каравелов 21 октомври 1879 24 ноември 1879
II обикновено народно събрание Петко Каравелов 23 март 1880 26 март 1880
Петко Славейков 26 март 1880 28 ноември 1880
Никола Сукнаров 29 ноември 1880 18 декември 1880
II велико народно събрание Тодор Икономов 1 юли 1881
III обикновено народно събрание Симеон Варненско-Преславски 11 декември 1882 8 септември 1883
Димитър Греков 9 септември 1883 25 декември 1883
IV обикновено народно събрание Петко Каравелов 27 юни 1884 30 юни 1884
Стефан Стамболов 30 юни 1884 26 август 1886
Георги Живков 1 септември 1886 6 септември 1886
III велико народно събрание Георги Живков 19 октомври 1886 1 ноември 1886
Димитър Тончев 22 юни 1887 3 август 1887
V обикновено народно събрание Димитър Тончев 15 октомври 1887 12 декември 1888
Захарий Стоянов 13 декември 1888 6 септември 1889
Панайот Славков 22 октомври 1889 17 декември 1889
VI обикновено народно събрание Панайот Славков 15 октомври 1890 12 декември 1892
Димитър Петков 14 декември 1892 15 декември 1892
IV велико народно събрание Димитър Петков 3 май 1893 17 май 1893
VII обикновено народно събрание Димитър Петков 15 октомври 1893 19 ноември 1893
Георги Живков 20 ноември 1893 1 август 1894
VIII обикновено народно събрание Теодор Теодоров 15 октомври 1894 4 февруари 1896
IX обикновено народно събрание Георги Янкулов 1 декември 1896 19 декември 1898
X обикновено народно събрание Димитър Вачов 16 май 1899 1 октомври 1899
Жечо Бакалов 18 октомври 1899 29 септември 1900
XI обикновено народно събрание Иван Евстратиев Гешов 22 февруари 1901 25 октомври 1901
Марко Балабанов 25 октомври 1901 23 декември 1901
XII обикновено народно събрание Драган Цанков 22 април 1902 31 март 1903
XIII обикновено народно събрание Петър Стайков 2 ноември 1903 30 януари 1904
Тодор Гатев 20 октомври 1904 15 октомври 1905
Петър Гудев 17 октомври 1905 2 март 1907
Добри Петков 5 март 1907 18 април 1908
Царство България
XIV обикновено народно събрание Христо Славейков 15 юни 1908 15 септември 1910
Петър Ораховац 15 октомври 1910 15 февруари 1911
V велико народно събрание Стоян Данев 9 юни 1911 9 юли 1911
XV обикновено народно събрание Стоян Данев 15 октомври 1911 1 юни 1913
Иван Евстратиев Гешов 26 юни 1913 23 юли 1913
XVI обикновено народно събрание Димитър Вачов 19 декември 1913 31 декември 1913
XVII обикновено народно събрание Димитър Вачов 20 март 1914 15 април 1919
XVIII обикновено народно събрание Найчо Цанов 10 октомври 1919[2]
XIX обикновено народно събрание Александър Ботев 15 април 1920 24 юни 1921
Недялко Атанасов 4 ноември 1921 11 март 1923
XX обикновено народно събрание Александър Ботев 21 май 1923 11 юни 1923
XXI обикновено народно събрание Тодор Кулев 9 декември 1923 4 януари 1926
Александър Цанков 5 януари 1926 15 април 1927
XXII обикновено народно събрание Александър Цанков 19 юни 1927 15 май 1930
Никола Найденов 21 май 1930 18 април 1931
XXIII обикновено народно събрание Стефан Стефанов 20 август 1931 12 октомври 1931
Александър Малинов 15 октомври 1931 18 май 1934
XXIV обикновено народно събрание Стойчо Мошанов 22 май 1938 27 април 1939
XXV обикновено народно събрание Никола Логофетов 24 февруари 1940 16 май 1941
Христо Калфов 16 май 1941 23 август 1944
XXVI обикновено народно събрание Васил Коларов 15 декември 1945 6 ноември 1946
Народна република България
VI велико народно събрание Васил Коларов 7 ноември 1946 8 декември 1947
Райко Дамянов 9 декември 1947 21 октомври 1949
XXVII народно събрание Фердинанд Козовски 17 февруари 1950 2 ноември 1953
XXVIII народно събрание Фердинанд Козовски 14 януари 1954 11 декември 1957
XXIX народно събрание Фердинанд Козовски 13 януари 1958 4 ноември 1961
XXX народно събрание Фердинанд Козовски 15 март 1962 12 септември 1965
Сава Гановски 6 декември 1965 8 декември 1965
XXXI народно събрание Сава Гановски 11 март 1966 18 май 1971
XXXII народно събрание Георги Трайков 7 юли 1971 27 април 1972
Владимир Бонев 27 април 1972 9 март 1976
XXXIII народно събрание Владимир Бонев 15 юни 1976 7 април 1981
XXXIV народно събрание Станко Тодоров 16 юни 1981 21 март 1986
XXXV народно събрание Станко Тодоров 17 юни 1986 3 април 1990
Република България
VII велико народно събрание[3] Николай Тодоров 17 юли 1990 2 октомври 1991
XXXVI народно събрание Стефан Савов 4 ноември 1991 24 септември 1992
Александър Йорданов 5 ноември 1992 17 октомври 1994
XXXVII народно събрание Благовест Сендов 12 януари 1995 13 февруари 1997
XXXVIII народно събрание Йордан Соколов 7 май 1997 19 април 2001
XXXIX народно събрание Огнян Герджиков 5 юли 2001 4 февруари 2005
Борислав Великов 23 февруари 2005 17 юни 2005
XL народно събрание Георги Пирински 11 юли 2005 25 юни 2009
XLI народно събрание Цецка Цачева 14 юли 2009 14 март 2013
XLII народно събрание Михаил Миков 21 май 2013 5 август 2014
XLIII народно събрание Цецка Цачева 27 октомври 2014 26 януари 2017
XLIV народно събрание Димитър Главчев 19 април 2017 17 ноември 2017
Цвета Караянчева 17 ноември 2017 26 март 2021
XLV народно събрание Ива Митева 15 април 2021 12 май 2021
XLVI народно събрание Ива Митева 21 юли 2021 16 септември 2021
XLVII народно събрание Никола Минчев 3 декември 2021 16 юни 2022
Мирослав Иванов (и.д.) 16 юни 2022 2 август 2022
XLVIII народно събрание Вежди Рашидов 21 октомври 2022 3 февруари 2023
XLIX народно събрание Росен Желязков 19 април 2023

Най-продължително управление редактиране

  1. Фердинанд Козовски – 14 г. 11 м. 2 д. (от 4 мандата)
  2. Станко Тодоров – 9 г. 6 м. 22 д. (от 2 мандата)
  3. Владимир Бонев – 8 г. 8 м. 3 д. (от 2 мандата)
  4. Цецка Цачева – 5 г. 10 м. 29 д. (от 2 мандата)
  5. Димитър Вачов – 5 г. 5 м. 23 д. (от 3 мандата)
  6. Сава Гановски – 5 г. 9 д. (от 2 мандата)

Бележки редактиране

  1. Народно събрание на Република България. Хронология на Народното събрание
  2. Найчо Цанов подава оставка по политически причини на 10 октомври 1919 г. и неговите функции се изпълняват от подпредседателя Недялко Атанасов.
  3. След разпускането на 7 велико народно събрание (12 юли 1991 г.) продължава като обикновено народно събрание до 2 октомври 1991 г.

Външни препратки редактиране