Отваря главното меню

Министър-председател на България

Министър-председател на Република България, наричан от 1879 г. до 1991 г. председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер), е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г.

Министър-председател на Република България
Flag of Bulgaria.svg
Boyko Borissov (crop 2019).jpg
Действащ
Бойко Борисов
от 4 май 2017 г.
Информация
Назначен от Народно събрание
Мандат 4 години
Създаден 17 юли 1879
Първи Тодор Бурмов
Заместник вицепремиер
Сайт www.government.bg
Министър-председател на Република България в Общомедия

В България министър-председателят се избира и освобождава непосредствено от Народното събрание.[1]

В списъка датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар за България. В скоби са дадени датите по стар стил, така както са изписвани в държавните документи до 1916 г.[2] Това се налага, за да няма различия с данните, показвани тук, и в друга литература по този въпрос,[3] ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.

Княжество България (1878 – 1908)Редактиране

Княжество България съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори, България е автономно трибутарно княжество с държавен глава княз) до обявяване на независимостта на България през 1908 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/
Коалиция
Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1879 – 1908
1   Тодор Бурмов
(1834 – 1906)
17 юли
(5 юли) 1879
6 декември (24 ноември) 1879 Консервативна партия Бурмов Служебен кабинет, назначен с Указ № 1 / 5 юли 1879 г.[4][5]
2   Васил Друмев (Митрополит Климент)
(1841 – 1906)
6 декември (24 ноември) 1879 7 април (26 март) 1880 Консервативна партия Климент 1 Служебен кабинет, назначен с Указ № 334 / 24 ноември 1879 г.[6][7]
3   Драган Цанков
(1828 – 1911)
7 април (26 март) 1880 10 декември (28 ноември) 1880 Либерална партия Д. Цанков 1 [8][9][10]
4   Петко Каравелов
(1843 – 1903)
10 декември (28 ноември) 1880 9 май (27 април) 1881 Либерална партия Каравелов 1 [11][12]
5   Казимир Ернрот
(1833 – 1913)
9 май
(27 април) 1881
13 юли
(1 юли) 1881
безпартиен Ернрот [13][14]
Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)
6   Леонид Соболев
(1844 – 1913)
5 юли (23 юни) 1882 19 септември (7 септември) 1883 безпартиен Соболев [15][16]
(3)   Драган Цанков
(1828 – 1911)
19 септември (7 септември) 1883
(2-ри мандат)
13 януари (1 януари) 1884
(3-ти мандат)
12 януари (31 декември) 1883
(2-ри мандат)
11 юли (29 юни) 1884
(3-ти мандат)
Либерална партия Д. Цанков 2,
Д. Цанков 3
(4)   Петко Каравелов
(1843 – 1903)
11 юли (29 юни) 1884

(2-ри мандат)

21 август (9 август) 1886 Либерална партия (каравелисти) Каравелов 2
(2)   Васил Друмев (Митрополит Климент)
(1841 – 1906)
21 август (9 август) 1886

(2-ри мандат)

24 август (12 август) 1886 Консервативна партия Климент 2
(4)   Петко Каравелов
(1843 – 1903)
24 август (12 август) 1886

(3-ти мандат)

28 август (16 август) 1886 Либерална партия Каравелов 3
7   Васил Радославов
(1854 – 1929)
28 август (16 август) 1886 10 юли (28 юни) 1887 Либерална партия (радослависти) Радославов 1 [17][18]
8   Константин Стоилов
(1853 – 1901)
10 юли (29 юни) 1887 1 септември (20 август) 1887 Консервативна партия Стоилов 1 [19][20]
9   Стефан Стамболов
(1854 – 1895)
1 септември (20 август) 1887 31 май (19 май) 1894 Народнолиберална партия Стамболов [21]
(8)   Константин Стоилов
(1853 – 1901)
31 май (19 май) 1894
(2-ри мандат)
(9 декември) 1894
(3-ти мандат)
(9 декември) 1894

(2-ри мандат)
30 януари (18 януари) 1899
(3-ти мандат)

Народна партия Стоилов 2,
Стоилов 3
10   Димитър Греков
(1847 – 1901)
30 януари (19 януари) 1899 13 октомври (1 октомври) 1899 Народнолиберална партия Греков 5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП[22][23]
11   Тодор Иванчов
(1858 – 1906)
13 октомври (1 октомври) 1899
(1-ви мандат)
(27 ноември) 1900
(2-ри мандат)
(27 ноември) 1900
(1-ви мандат)
25 януари (12 януари) 1901
(2-ри мандат)
безпартиен Иванчов 1,
Иванчов 2
В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП (радослависти)[24]
12   Рачо Петров
(1861 – 1942)
25 януари (12 януари) 1901 5 март (20 февруари) 1901 безпартиен Петров 1 [25][26]
(4)   Петко Каравелов
(1843 – 1903)
5 март (20 февруари) 1901

(4-ти мандат)

4 януари 1902 (21 декември 1901) Демократическа партия Каравелов 4
13   Стоян Данев
(1858 – 1949)
4 януари 1902 (22 декември 1901)
(1-ви мандат)
(4 ноември 1902)
(2-ри мандат)
(18 март 1903)
(3-ти мандат)
(2 ноември 1902)
(1-ви мандат)
(18 март 1903)
(2-ри мандат)
19 май (6 май) 1903
(3-ти мандат)
Прогресивнолиберална партия Данев 1, 2, 3 [27]
(11)   Рачо Петров
(1861 – 1942)
19 май (6 май) 1903
(2-ри мандат)
5 ноември (22 октомври) 1906 безпартиен Петров 2
14   Димитър Петков
(1858 – 1907)
5 ноември (23 октомври) 1906 11 март (26 февруари) 1907 Народнолиберална партия Петков [28]
15   Димитър Станчов
(1863 – 1940)
12 март (27 февруари) 1907 16 март (3 март) 1907 безпартиен Станчов НЛП е представена с 5 министри[29]
16   Петър Гудев
(1863 – 1932)
16 март (3 март) 1907 29 януари (16 януари) 1908 Народнолиберална партия Гудев [30]
17   Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 януари 1908 5 октомври 1908 Демократическа партия Малинов 1 [29]

Царство България (1908 – 1946)Редактиране

Царство България възниква непосредствено след обявената независимост на княжество България през 1908 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1908 – 1946
17   Александър Малинов
(1867 – 1938)
5 октомври 1908 29 март 1911 Демократическа партия Малинов 1,
Малинов 2
18   Иван Гешов
(1849 – 1924)
29 март 1911 14 юни 1913 Народна партия Гешов [31]
(13)   Стоян Данев
(1858 – 1949)
14 юни 1913
(4-ти мандат)
17 юли 1913 Прогресивнолиберална партия Данев 4
(7)   Васил Радославов
(1854 – 1929)
17 юли 1913
(2-ри мандат)
21 юни 1918 Либерална партия (радослависти) Радославов 2,
Радославов 3
(17)   Александър Малинов
(1867 – 1938)
21 юни 1918
(2-ри мандат)
28 ноември 1918 Демократическа партия Малинов 3, 4
19   Теодор Теодоров
(1859 – 1924)
28 ноември 1918 6 октомври 1919 Народна партия Теодоров 1, 2 [32]
20   Александър Стамболийски
(1879 – 1923)
6 октомври 1919 9 юни 1923 БЗНС Стамболийски 1,
Стамболийски 2
[33][34]
21   Александър Цанков
(1879 – 1959)
9 юни 1923
(след военен преврат)
4 януари 1926 Демократически сговор А. Цанков 1,
А. Цанков 2
[29]
22   Андрей Ляпчев
(1866 – 1933)
4 януари 1926 29 юни 1931 Демократически сговор Ляпчев 1,
Ляпчев 2, 3
[35]
(17)   Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 юни 1931
(3-ти мандат)
12 октомври 1931 Народен блок Малинов 5
23   Никола Мушанов
(1872 – 1951)
12 октомври 1931 19 май 1934 Народен блок Мушанов 1, 2, 3 [36][29]
24   Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
19 май 1934
(след военен преврат)
22 януари 1935 безпартиен Георгиев 1 [37][38]
25   Пенчо Златев
(1881 – 1948)
22 януари 1935 21 април 1935 безпартиен Златев [29]
26   Андрей Тошев
(1867 – 1944)
21 април 1935 23 ноември 1935 безпартиен Тошев [29]
27   Георги Кьосеиванов
(1884 – 1960)
23 ноември 1935 16 февруари 1940 безпартиен Кьосеиванов 1,
Кьосеиванов 2, 3, 4
[39]
28   Богдан Филов
(1883 – 1945)
16 февруари 1940 9 септември 1943 безпартиен Филов 1,
Филов 2
[40]
- Петър Габровски
(1898 – 1945)
9 септември 1943 14 септември 1943 безпартиен Временно, замества Богдан Филов [29]
29   Добри Божилов
(1884 – 1945)
14 септември 1943 1 юни 1944 безпартиен Божилов [41]
30   Иван Багрянов
(1891 – 1945)
1 юни 1944 2 септември 1944 безпартиен Багрянов [42][29]
31   Константин Муравиев
(1893 – 1965)
2 септември 1944
(с царски указ на Регентския съвет)
9 септември 1944 БЗНС Врабча 1 Муравиев [29]
(24)   Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
9 септември 1944
(2-ри мандат) (след държавен преврат)
23 ноември 1946 Отечествен фронт Георгиев 2, Георгиев 3

Народна република България (1946 – 1990)Редактиране

България е народна република от 15 септември 1946 до 15 ноември 1990 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1946 – 1990
32   Георги Димитров
(1882 – 1949)
23 ноември 1946 2 юли 1949 Отечествен фронт Г. Димитров 1,
Г. Димитров 2
[43]
33   Васил Коларов
(1877 – 1950)
2 юли 1949 23 януари 1950 Отечествен фронт Коларов 1, 2 [44][45]
34   Вълко Червенков
(1900 – 1980)
3 февруари 1950 17 април 1956 Отечествен фронт Коларов 2,
Червенков
[46]
35 Антон Югов
(1904 – 1991)
17 април 1956 19 ноември 1962 Отечествен фронт Югов 1, 2, 3 [29]
36   Тодор Живков
(1911 – 1998)
19 ноември 1962 7 юли 1971 Отечествен фронт Живков 1,
Живков 2
[47]
37   Станко Тодоров
(1920 – 1996)
7 юли 1971 16 юни 1981 Отечествен фронт Тодоров 1,
Тодоров 2
[48][49]
38 Гриша Филипов
(1919 – 1994)
16 юни 1981 21 март 1986 Отечествен фронт Филипов [29]
39 Георги Атанасов
(род. 1933)
21 март 1986 3 февруари 1990 Отечествен фронт Атанасов [29]
40 Андрей Луканов
(1938 – 1996)
3 февруари 1990 7 декември 1990 БСП Луканов 1,
Луканов 2
[50]

Конституционна историяРедактиране

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27 октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.

— Кимон Георгиев

Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.

На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от Конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.

На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“

На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНСНиколай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.

На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на НС Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден (17 април) председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“

Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.

На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.

Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.

Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.

Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от Конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а неговият председател прочита програмата.

Република България (след 1990)Редактиране

Възниква след обявяването на Република България (15 ноември 1990 г.).

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1990 – 1991
41 Димитър Попов
(1927 – 2015)
22 декември 1990 8 ноември 1991 безпартиен Попов [29][51]
Министър-председател
1991-
42   Филип Димитров
(род. 1955)
8 ноември 1991 30 декември 1992 СДС Ф. Димитров [52][53]
43   Любен Беров
(1925 – 2006)
30 декември 1992 17 октомври 1994 безпартиен Беров Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [29]
44 Ренета Инджова
(род. 1953)
17 октомври 1994
(служебен)
25 януари 1995 безпартиен Инджова [54][29]
45 Жан Виденов
(род. 1959)
25 януари 1995 13 февруари 1997 Демократична левица Виденов [55]
46 Стефан Софиянски
(род. 1951)
13 февруари 1997
(служебен)
21 май 1997 Обединени демократични сили Софиянски [56][57]
47   Иван Костов
(род. 1949)
21 май 1997 24 юли 2001 Обединени демократични сили Костов [58][59]
48   Симеон Сакскобургготски
(род. 1937)
24 юли 2001 17 август 2005 НДСВ Симеон II [60][61]
49   Сергей Станишев
(род. 1966)
17 август 2005 27 юли 2009 Коалиция за България Станишев Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [62][63]
50   Бойко Борисов
(род. 1959)
27 юли 2009 13 март 2013 ГЕРБ Борисов 1 [64][65]
51 Марин Райков
(род. 1960)
13 март 2013
(служебен)
29 май 2013 безпартиен Райков
52   Пламен Орешарски
(род. 1960)
29 май 2013 6 август 2014 безпартиен Орешарски Управлява с мандат на Коалиция за България. 
53   Георги Близнашки
(род. 1956)
6 август 2014
(служебен)
7 ноември 2014 безпартиен Близнашки
(50)   Бойко Борисов
(род. 1959)
7 ноември 2014 27 януари 2017 ГЕРБ Борисов 2 [66]
54 Огнян Герджиков
(род. 1946)
27 януари 2017
(служебен)
4 май 2017 безпартиен Герджиков
(50)   Бойко Борисов
(род. 1959)
4 май 2017 ГЕРБ Борисов 3

Време за управлениеРедактиране

  • Обща продължителност на управлението над 3 г. за всички мандати към 31 юли 2019 г.
Име Време за управление
1 Станко Тодоров 9 г. 11 м. 9 д.
2 Тодор Живков 8 г. 7 м. 18 д.
3 Бойко Борисов 8 г. 1 м.
4 Стефан Стамболов 6 г. 9 м.
5 Антон Югов 6 г. 7 м. 2 д.
6 Вълко Червенков 6 г. 2 м. 14 д.
7 Андрей Ляпчев 5 г. 5 м. 24 д.
8 Гриша Филипов 4 г. 9 м. 5 д.
9 Константин Стоилов 4 г. 8 м. 21 д.
10 Георги Кьосеиванов 4 г. 2 м. 24 д.
11 Иван Костов 4 г. 2 м. 3 д.
12 Симеон Сакскобургготски 4 г. 24 д.
13 Александър Малинов 3 г. 10 м. 24 д.
14 Александър Стамболийски 3 г. 8 м. 3 д.
15 Богдан Филов 3 г. 6 м. 24 д.
16 Рачо Петров 3 г. 5 м. 14 д.

Живи бивши министър-председателиРедактиране

Име Мандат Дата на раждане
Георги Атанасов 1986 – 1990 25 юли 1933 г. (1933-юли-25) (86 г.)
Филип Димитров 1991 – 1992 31 март 1955 г. (1955-март-31) (64 г.)
Ренета Инджова 1994 – 1995 6 юли 1953 г. (1953-юли-06) (66 г.)
Жан Виденов 1995 – 1997 22 март 1959 г. (1959-март-22) (60 г.)
Стефан Софиянски 1997 7 ноември 1951 г. (1951-ноември-07) (68 г.)
Иван Костов 1997 – 2001 23 декември 1949 г. (1949-декември-23) (69 г.)
Симеон Сакскобургготски 2001 – 2005 16 юни 1937 г. (1937-юни-16) (82 г.)
Сергей Станишев 2005 – 2009 5 май 1966 г. (1966-май-05) (53 г.)
Марин Райков 2013 17 декември 1960 г. (1960-декември-17) (58 г.)
Пламен Орешарски 2013 – 2014 21 февруари 1960 г. (1960-февруари-21) (59 г.)
Георги Близнашки 2014 4 октомври 1956 г. (1956-октомври-04) (63 г.)
Огнян Герджиков 2017 19 март 1946 г. (1946-март-19) (73 г.)

Най-скорошната смърт на бивш министър-председател е тази на Димитър Попов (1990 – 1991) починал на 5 декември 2015 г. на 88-годишна възраст.

Времева линияРедактиране

Бойко БорисовОгнян ГерджиковБойко БорисовГеорги БлизнашкиПламен ОрешарскиМарин РайковБойко БорисовСергей СтанишевСимеон СакскобургготскиИван КостовСтефан СофиянскиЖан ВиденовРенета ИнджоваЛюбен БеровФилип ДимитровДимитър ПоповАндрей ЛукановГеорги Атанасов (политик)Гриша ФилиповСтанко ТодоровТодор ЖивковАнтон ЮговВълко ЧервенковВасил КоларовГеорги ДимитровКимон ГеоргиевКонстантин МуравиевИван БагряновДобри БожиловПетър ГабровскиБогдан ФиловГеорги КьосеивановАндрей ТошевПенчо ЗлатевКимон ГеоргиевНикола МушановАлександър МалиновАндрей ЛяпчевАлександър ЦанковАлександър СтамболийскиТеодор ТеодоровАлександър МалиновВасил РадославовСтоян ДаневИван ГешовАлександър МалиновПетър ГудевДимитър СтанчовДимитър ПетковРачо ПетровСтоян ДаневПетко КаравеловРачо ПетровТодор ИванчовДимитър ГрековКонстанин СтоиловСтефан СтамболовКонстанин СтоиловВасил РадославовПетко КаравеловВасил ДрумевПетко КаравеловДраган ЦанковЛеонид СоболевРежим на пълномощиятаКазимир ЕрнротПетко КаравеловДраган ЦанковВасил ДрумевТодор Бурмов 

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Конституция на България. Ст. 84
  2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
  4. Тодор Бурмов. // 8 септември 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 18 октомври 2012.
  5. Тодор Бурмов. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  6. Васил Друмев. // 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  7. Биография. Nordisk Familjebok, 1907.
  8. Биография. // Nordisk Familjebok. Архивиран от [ оригинала]. Посетен на 1920.
  9. ДРАГАН ЦАНКОВ. // Стилиян Чилингиров, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  10. ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ. // Мария Узунова, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  11. Петко Каравелов. //
  12. Петко Каравелов. // Koprivshtitza.com, 18 октомври 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 8 септември 2012.
  13. Ehrnrooth, Johan Casimir. // Biografiakeskus. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  14. Biografie. // Nordisk Familjebok, 1907. с. 43.
  15. Соболев, Леонид Николаевич.
  16. Ташо Ташев. Министрите на България 1879 – 1999. // АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
  17. Vasil Radoslavov. // Who's Who in First World War. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  18. Василь Радославов. // hrono.ru. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  19. Биография. Nordisk Familjebok, 1918. с. 95.
  20. Георги Кокеров.. Създател на българската държавност. // tripod.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  21. Стамболов Стефан.
  22. Д-р Димитър Панайотов Греков. // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  23. Греков Димитр. // ЭСБЕ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  24. Todor Ivanchov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  25. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. София, 1939.
  26. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. ISBN 978-954-430-603-8.
  27. Stoyan Danev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 8 септември 2012.
  28. Борислав Гърдев.. Памет за Димитър Петков. // liternet.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
  29. а б в г д е ж з и к л м н о п Prime ministers // Bulgaria. // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 12 септември 2012.
  30. Доктор Петър Гудев – Политик и държавник. Варна, LiterNet, 2002. ISBN 978-954-304-015-X.
  31. Ivan Geshov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  32. Teodor Teodorov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  33. John McClaughry.. Alexander Stambolisky. // cooperativeindividualism.org, 1997. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  34. Giacomo Brucciani.. Alexandăr Stambolijski. // esamizdat.it, 2003. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  35. Andrey Lyapchev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 13 септември 2012.
  36. Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951). // liberal-international.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  37. Кимон Георгиев.
  38. Кимон Георгиев – опит за портрет. // bg-history.info. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  39. Борислав Гърдев.. За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му. // Сп. „Палитра“, 15 март 2009. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  40. Борислав Гърдев.. Богдан Филов – противоречивият. // argumenti.net. АРГУМЕНТИ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  41. Dobri Bozhilov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  42. Bagrianov, Ivan Ivanov. // Seconde-Guerre.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 14 септември 2012.
  43. Биография Димитрова Георгия Михайловича. // БСЭ. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  44. Васил Коларов. //
  45. Vasil Kolarov. // Marxistischen Internetarchiv. Посетен на 15 септември 2012.
  46. Chervenkov, Vulko. // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  47. Тодор Живков. //
  48. Станко Тодоров.
  49. Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria. // The New York Times, 20 декември 1996. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  50. Lukanov, Andrey. // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  51. www.24chasa.bg
  52. Dimitrov, Filip. // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  53. PHILIP DIMITROV DIMITROV. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  54. Ренета Инджова. // omda.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  55. Жан Виденов. // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  56. Стефан Софиянски. // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  57. STEFAN ANTONOV SOFIANSKI. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  58. IVAN KOSTOV. // Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  59. Иван Костов. // ОМДА. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  60. Simeon II. // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  61. Simeon Sakskoburggotski. // Fundación CIDOB. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  62. Stanishev, Sergey. // rulers.org. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  63. СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ. // Министерски съвет на Република България, 9 септември 2005. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  64. Автобиография Бойко Борисова. // sofia.bg. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  65. Andrew Stevens.. From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria. // citymayors.com. Архивиран от оригинала на 18 октомври 2012. Посетен на 17 септември 2012.
  66. Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет. // Народно събрание. Посетен на 7 ноември 2014.

Външни препраткиРедактиране