Брайковци
Брайковци (на македонска литературна норма: Брајковци) е село в община Валандово, Северна Македония.
Брайковци Брајковци |
|
---|---|
— село — | |
![]() Брайковци в 1931 г. |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югоизточен |
Община | Валандово |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 204 m |
Население | 437 души (2002) |
Пощенски код | 2460 |
МПС код | SR |
Брайковци в Общомедия |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Брайковци е разположено югоизточно от град Валандово, в южната част на долината на Анска река.
ИсторияРедактиране
В XIX век Брайковци е едно немногото чисто български села в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Георги“, изградена преди 1870 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Брайковци (Braycovtzi) е посочено като селище с 34 домакинства, като жителите му са 146 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брайковци има 180 жители, всички българи християни.[5]
Всички християнски жители на Брайковци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брайковци (Braïkovtzi) има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище. [6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брайковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
- Преброявания
В Брайковци има 100 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[8]
- 1994 – 422
- 2002 – 437
ЛичностиРедактиране
- Родени в Брайковци
- Васил Христов, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[9]
- Гоно (Григор) Толев Какъров (Какров), македоно-одрински опълченец, 35-годишен, четата на Коста Христов Попето.[10] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[11]
- Гоно Петров, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, четата на Ичко Димитров[12]
БележкиРедактиране
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ За парохијата. // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 192-193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 100-101.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
- ↑ Население в община Валандово.
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.