Брайковци
Брайковци (на македонска литературна норма: Брајковци) е село в община Валандово, Северна Македония.
| Брайковци Брајковци | |
|---|---|
| — село — | |
 Брайковци в 1931 г. | |
  Брайковци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Валандово |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 204 m |
| Население | 437 души (2002) |
| Пощенски код | 2460 |
| МПС код | SR |
| Брайковци в Общомедия | |
География Редактиране
Брайковци е разположено югоизточно от град Валандово, в южната част на долината на Анска река.
История Редактиране
В XIX век Брайковци е едно немногото чисто български села в Дойранска каза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Георги“, изградена преди 1870 година от Андон Китанов,[1] пострадва от земетресението в 1931 година и е възобновена по-късно.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Брайковци (Braycovtzi) е посочено като селище с 34 домакинства, като жителите му са 146 българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брайковци има 180 жители, всички българи християни.[5]
Всички християнски жители на Брайковци са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брайковци (Braïkovtzi) има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Брайковци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
- Преброявания
В Брайковци има 100 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[8]
- 1994 – 422
- 2002 – 437
Личности Редактиране
- Родени в Брайковци
Васил Христов, деец на ВМОРО, четник на Коста Христов Попето[9]- Гоно (Григор) Толев Какъров (Какров), македоно-одрински опълченец, 35-годишен, четата на Коста Христов Попето.[10] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[11]
- Гоно Петров, македоно-одрински опълченец, 48-годишен, четата на Ичко Димитров[12]
Бележки Редактиране
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ Цркви во Валандовско. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ За парохијата. // Валандовска парохија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2014-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 192-193.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 163.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 100-101. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Население в община Валандово[неработеща препратка].
- ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 55.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 595
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 558.