Емблема за пояснителна страница Тази статия е за солунския войвода на ВМОРО. За малешевския вижте Христо Димитров Кутруля. За други хора със същото име вижте Христо Димитров.

Христо (Ичко) Димитров, известен като Гюпчето, Гюпчев или Паячкият лъв[1], e български офицер и революционер, ръководител на Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ичко Димитров
български офицер и революционер

Роден
Починал
Ичко Димитров в Общомедия

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

 
Четата на Ичко Димитров.

Ичко Димитров е роден през 1880 година в земеделско семейство в гумендженското село Баровица[2], тогава в Османската империя, днес Кастанери, Гърция. Получава основно образование.[3] Завършва трети прогимназиален клас в Гумендже, става член на ВМОРО през 1896 година като легален деец, а после четник при Апостол Петков, а от 1902 година е помощник войвода на Иванчо Карасулията. Ранен е в сражението от 21 март 1905 година край Лесково, в което загива войводата Иванчо. Ичко Димитров се изтегля на лечение в България и след това става самостоятелен войвода в Гумендженско от 1907 година. На 15 април същата година води сражение с турски аскер в Паяк планина, при което е ранен в крака и в лицето, след което повторно се изтегля в България на лечение[4].

След Младотурската революцияРедактиране

След Младотурската революция от юли 1908 година се легализира и през 1909 година участва в похода към Цариград, след което се разпорежда с хотел „Балкан“ в Солун. След началото на Обезоръжителната акция на младотурците от 1910 година е принуден да бяга в България, откъдето заедно с войводите Христо Чернопеев, Апостол Петков и Въндо Гьошев повторно влиза в Македония. Ичко Димитров с малка чета действа в Гевгелийско, а Апостол Петков е определен за центрови войвода, но след убийството му на 2 август 1911 година Ичко Димитров поема ръководството на Солунски революционен окръг и за наказание заради убийството на Подстол войвода запалва къщата на Тодор Чифтеов. Тогава подчинени са му Иван Пальошев, който обикаля в района на Ениджевардарското езеро и Въндо Гьошев, който се разполага около Корнишор. През 1911 година заедно с Димитър Робков убива санданиста Коста Гацев, който отказва да възстанови революционната дейност в Баровица. Като отмъщение ренегатът Трайо Курлев убива бащата на Ичко Димитров. С идването на зимата Ичко Димитров се изтегля в България[4].

 
Ичко Димитров като четник
 
Христо Димитров и Апостол войвода
 
Христо Петров Панзара, четник на Ичко Димитров

През май 1912 година пристига в Кожух, начело на чета от 25 души, въоръжена и снабдена от Константин Дзеков.[5] Снабдена е и с пълномощно от Тодор Лазаров. На 23 юли 1912 година четата му разбива тази на ренегата Христо Капитанчето, който е убит в сражението[4]. След това сражение към Ичковата чета се присъединява ренегатът Тано Кудев - Данго. Данго (Данко) Баровски е харамия, бивш деец на ВМОРО, по-късно андарт, получил директива от гръцките духовни власти действа с българите срещу турците.[6] Друг ренегат Никола Христов, с подкрепа от младотурския комитет, се установява в Ливада. Ичко Димитров пленява влашките мандраджии и овчари и влиза в преговори със селските ръководители, които признават организацията и избират Дако Фармакев за местен ръководител с помощник Мино Пържолов. След това се съединява с четата на Въндо Гьошев и закрепва статута на организацията в Паяк планина. Скоро след това залавя Лазар Доямов, който по-рано е пленил Димитър Гоцев от Гумендже и иска за него откуп от богатия му баща. Лазар Доямов отказва да се присъедини към четата и да изостави разбойничеството и е екзекутиран[7][8]. На 19 септември 1912 година четата влиза в село Крива, но е предадена от Манчо Карпуцов и гъркоманския кмет Танас Кармезов. Скоро пристига турски аскер и четата влиза в тежко сражение. Селото е частично опожарено след артилерийски обстрел, доста мирни селяни са убити, а четата се изтегля към Корнишор на 20 септември. След това Ичко Димитров организира отмъщение за убийството на Апостол Петков. В Петгъс четникът му Данго убива Ичко и Никола Ичкови, а самият Ичко Димитров заедно с Въндо Гьошев се насочват към Крушаре, където залавят ренегатите Дино Тъпов и двама негови роднини и ги екзекутират[9]. Влиза в Радомир и отвлича шестима четници на ренегата Трайко Курлев, а след това води сражение с турски аскер край връх Байраците на път за гевгелийско[10].

Ичко Димитров влиза в конфликт с другата българска чета в Кожух — тази на Коста Попето и секретаря му Ангел Динев, които обвиняват Ичко във върховизъм.[11] Ангел Динев пише:

Четите на Дзекова бяха добре обмундирани и въоръжени. Те носеха специален тип печати изработени за околиите и окръга, които се отличаваха от приетия тип на печатите на ВМРО, с които войводите на Матова и ние в това число монополирахме.

Войводата Ичко Димитров беше мандатьор на Дзекова. Той водеше със себе си войводи за отделните райони... Така например за Воденско беше определен Чауша, за Ениджевардарско - Митре Робката, за Гевгелийско - Странджата, за Гюмендженско — Данго. Сам Ичко окръжен войвода, а капитан Тодоров – секретар на окръжието.[12]

С помощта на Алберт Сониксен, представител на ВМОРО в САЩ, Димитров прави опит да подобри въоръжението на четите с новоизобретените по това време картечници[13].

По време на войните за национално обединениеРедактиране

 
Четата на Ичко Димитров от МОО.

В началото на Балканската война в 1912 година като ръководител на Солунския революционен окръг участва в организацията на обособените околии, в мобилизацията на четите и милицията по места, която подпомага действията на Седма пехотна рилска дивизия освободила района от Гевгели до Солун. Ичко Димитров получава офицерски чин в Българската армия и служи като войвода на Първа отделна партизанска рота заедно с Георги Тодоров. Четите на Димитров, Тодоров и Михаил Странджата освобождават Гумендже и привличат и много нови сили, които наред с активните четници се вливат в редовете на Македоно-одринското опълчение. На 18 октомври напада жп моста край село Удово с цел да го взриви, но там заварва пристигнали сръбски войни. На 19-20 октомври влиза в опразнения от турски войски и администрация Гевгели[10].

По-късно Димитров служи в Първа рота на Четиринадесета воденска дружина и в Сборната партизанска рота. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[14] В началото на Междусъюзническата война напада сърбите при Моин, след което напредва към Гумендже. При отстъплението на българските войски преминава на левия бряг на Вардар, където дава сражение и загиват четниците му Тома Дураков от Енидже Вардар, Ичко Караджов и Тано Танчев от Гумендже[15].

През Първата световна война е командир на разузнавателен отряд в Паяк планина. Участва в потушаването на Топлишкото въстание през 1917 година като началник на планински взвод.[15][54]

След края на войната в 1919 година Ичко Димитров пръв заминава като войвода за Гевгелийска околия, в която е изградена широка революционна мрежа на възродената ВМРО. Тежко ранен в сражение със сръбската войска на 14 септември 1920 година при преминаване на Вардар край село Удово се самоубива.[55][56] Съобщенията в пресата дават противоречиви сведения за смъртта му. Сръбският вестник „Правда“ дава информация, че в битката загива само войводата. Докато в българския вестник „Македония“ в брой 83/1920 година пише: „Доколкото знаем, Ичко Димитров след погрома през 1918 година остана в родното си место и оттогава не е дохождал в България“.

След смъртта му за гевгелийски войвода е избран Стоян Мандалов[57]. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 година братът на Ичко Димитров, Георги Димитров, устройва церемония и панихида в памет на войводата на лобното му място.

Статии за Ичко Димитров – ГюпчевРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.47, 76
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 190-191.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.230.
  4. а б в Илюстрация Илинден, 1929, бр. 27, стр.6-8
  5. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62 - 64.
  6. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 63.
  7. Ένας αιώνας από τη λήξη του Μακεδονικού Αγώνα
  8. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 28, стр.5-7
  9. Илюстрация Илинден, 1929, бр. 29, стр.12-13
  10. а б Илюстрация Илинден, 1929, бр. 30, стр.10-12
  11. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62-66.
  12. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 64.
  13. Искрен Азманов. „Солунският революционен комитет“, вестник „Българска армия“
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 230, 892, 894.
  15. а б Илюстрация Илинден, 1931, бр.31, стр.4-6
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 663.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92, 95.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 270.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 691.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 250.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 558.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14-15, 754.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 50.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 131.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 256.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806, 807.
  30. а б в „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 180.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 336.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 596 – 597.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 726.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 531.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.
  40. а б Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  41. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 52.
  42. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38 – 39.
  43. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
  44. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  45. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 453.
  46. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 510.
  47. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  48. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
  49. а б в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 40.
  50. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 751.
  51. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  52. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.
  53. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 92, 95.
  54. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III. София, Печатница „Художникъ“, 1939. с. 292.
  55. Николов, Борис, „ВМОРО — войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр. 39
  56. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 164.
  57. "Απο τη Θεσσαλονικη στο Κρουσεβο Ιδεολογια, οργανοση και δραση τη ΕΜΕΟ ", Αννα Παναγιωτοπουλου, ΑΠΘ, 1993 ("От Солун до Крушево: идеология, организация и действия на ВМРО", Ана Панагиотопулу, Солунски университет, 1993)