Брест (община Брод)

Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.

Брест (на македонска литературна норма: Брест) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Брест
Брест
— село —
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в Горната махала на Брест
North Macedonia relief location map.jpg
41.725° с. ш. 21.1569° и. д.
Брест
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаБрод
Географска областГорно Поречие
Надм. височина944 m
Население70 души (2002)
Пощенски код6535
Брест в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Горно Поречие под връх Фойник. Има три махали – Огненовци, Льонгуровци и Филиповци.

ИсторияРедактиране

В XIX век Брест е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Брез (Brez) е посочено като село с 11 домакинства с 50 жители българи.[1]

 
Язовирът Козяк от връх Фойник над Брест

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брезъ е населявано от 204 жители българи християни.[2]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Брес има 27 сръбски къщи.[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брез има 160 българи патриаршисти сърбомани.[4]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бреа като българско село.[5]

След Втората световна война значителна част от населението на Брес мигрира към Брод, прилепските села и Прилеп, селата от Полога и в Скопие и околинностите. Част от населението мигрира в запдноевропейските страни, най-често Германия.

Според преброяването от 2002 година селото има 189 жители – 186 македонци и 3 сърби.[6]

ЦърквиРедактиране

  • „Свети Талалей“ – построена през 1922 година, с дарение на Стефко Ангелкович и семейството му. До църквата има камбанария и изворчето Шошор[7]
  • „Свети Йоан Кръстител“ – построена през 2004 година, в двора ѝ има подслон, а над църквата се намира извора Горник[7]
  • „Свето Преображение Господне“ – намира се на връх Фойник над селото. През месец август жителите от трите села Брест, Косово и Требове организират събор в двора на църквата. През 2012 година църквата е все още в строеж[7]
  • „Света Петка“, малката гробищна църква в селото

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  3. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-29 
  7. а б в Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.